5 декември 2007 г.

Краят на блога Whyna

Лятото, преди да създам настоящия, направих опит за собствен блог, на който обаче да качвам само неща, които не са особено лицеприятни. И все пак вече не виждам смисъл да съществува сам по себе си, а и пък за него нямам абсолютно никакво време и желание към момента. Затова по-интересните четири неща ги качих непосредствено преди този постинг. Whyna беше достъпен на адрес: http://whyna.blogspot.com/ Rest In Pieces...

Мускули и фитнес, или как се става Ж'ВОТНО!

Здравословно е човек да поддържа добра форма - било чрез фитнес, било чрез културизъм или просто някоя спортна игра. Доказани са и психологическите ефекти на здравото тяло и упражненията върху настроението и самочувствието. Ама това вече са си напрау ж'вотни. Без коментар.

НОВО: За хората, които търсят съвети за фитнес, хранене и здравословен начин на живот, публикувам някои много добри източници на информация:

  • www.BB-Team.org - български сайт с много информация и страхотен форум
  • www.SparkPeople.com - американски сайт с много инструменти и функции
  • www.MensHealth.com - списанието лидер в тази област в САЩ
  • www.Тesco.com/health - информация от най-голямата верига супермаркети в Обединеното кралство

Войната по пътищата. Наистина е гадно

Катастрофите в България с всяка година се увеличават, според статистиката на МВР. Една от причините е управлението в нетрезво състояние. Другата причина е неспазената с правилата скорост и липса на внимание. ВНИМАНИЕ! Следното филмче не се препоръчва на лица, неподготвени за жестоки кадри.

Как се създават български рап и чалга? Така...

Как се прави музика в България? Досега отговорът беше трудно, с много усилия, много пари и известен талант. Вече не ви е нужно всичко това - нужен ви е само генератор! И понеже в България се слуша най-вече рап и чалга, ето и най-добрите предложения:


You don't know Jack Schitt

Have you ever heard the expression "You don't know Jack Schitt"? Well, here's an oppurtinity to know him.

2 декември 2007 г.

Facebook Rips, или иматации на Фейсбук

Този ми пост е специално посветен на темата за плагиатството в областта на сайтовете за социални мрежи - и по-специално, на сайтовете имитации на Facebook.

Виждайки един хубав ден, че еди-колко си мои приятели са се присъединили към групата "Facebook in Bulgaria", реших да я посетя и да видя за какво става дума. И става дума за това, как няколко души "вече една година работим над българския facebook. Сайтът е много подобен на оригиналния facebook но е на български език". И о, чудо -наистина е много подобен! Сайтът се казва 3drasti.com и създателите му го възприемат именно като българска версия на Facebook.

Сред коментарите в групата "Facebook in Bulgaria" прочетох мнението на Диана Митова от Харвард: "За такива като вас: www.didimitova.com/facebookrips". Посетих въпросната страница и всъщност оттам разбрах, че Facebook вдъхновява доста хора да създават подобни уебсайтове, бих казал твърде подобни сайтове. Ето, вижте за какво иде реч:

Номинации в категория "Плагиатство на Facebook по концепция, съдържание и дизайн"

1. Desk.bg - рекламиран дори в родното Интернет-пространство като "българския Facebook", различията между него и оригинала са само в логото, цветовата организация и езика. Създателите му го определят на първа страница като "уникален инструмент за контакти с вашите реални познати!". Доколко е уникален, всеки може сам да реши.

2. 3drasti.com - също рекламиран като "българския facebook". Тук обаче мога да се съглася повече с това, особено поради безумните прилики между идеята и дизайна (цветовете) между този сайт и американския оригинал.

3. vkontakte.ru - оставяйки българските начинания, руският вариант е несъмнено достоверно изглеждащ. Руснаците донякъде може да ги разберем, особено като вземем предвид националната им политика на запазване и развитие на руския език за сметка на останалите (вижте крайната ми забележка по-долу). Но лично според мен, този сайт е най-сериозният претендент за плагиатор на Facebook досега.

4. xiaonei.com - също много достоен кандидат от Китай. И понеже не чета китайски, не мога да коментирам съдържанието на сайта, но цветовите сходства и разположение на елементите отново ми напомнят - не, ами направо ме насочват към американския социален уебсайт.

Оставам на вас да гласувате и изберете победителя в категорията "Плагиатство на Facebook". Ще добавя само, че наскоро екипът на американския сайт обяви, че работят по превеждането му на още няколко езика освен английски. Предполагам, че първите версии ще са на испански, португалски, китайски, френски, италиански и немски, а руският и българският ще почакат още известно време. И ако не друго, поне засега кирилицата прилично се възприема и използва във Facebook, което е един обещаващ старт.

А към новопоявяващите се претенденти за майстори на плагиатството бих цитирал пак Диана Митова: "За такива като вас: www.didimitova.com/facebookrips" :-)

Ново към юни 2008: Появи се още един сайт dotBulgaria.com, рекламиран като „българският Facebook“ от самия Максим Бехар. Вижте в блога на Еленко.

29 ноември 2007 г.

Тримата гLOOPаци

Когато през лятото на 2006 година прочетох в Интернет, че М-тел ще предложат специална тарифа LOOP от 1 стотинка на минута за младежи, нямах търпение да се възползвам от офертата. Искаше се тогава единствено да си под 26 години и да разходваш поне 15 лева на месец, независимо дали потреблението включва или не разговори, кратки и мултимедийни съобщения или пък Интернет. Имаше обаче и едно много голямо ограничение - 1 стотинка ти струваха разговорите до 500 минути месечно само към номера, започващи с 0883; и една голяма промяна - сменяш си номера с такъв, започващ с 0883, естествено. За изминалата повече от една година семейството на LOOP се е увеличило значително, съдейки по броя на приятелите си, които предпочетоха тази специална тарифа. В началото говорех с 4-5 души от LOOP, а в момента - 22 точно. Рекламите на последвалите модификации на класическия LOOP от 15 лева затвърдиха и марката, и бяха повод за съдебни дела, и създадоха дори една виртуална субкултура на лупаджии и лупъри. Един след друг се появиха:
  • промоционален студентски LOOP със същите условия на LOOP от лятото на 2006, но с минимално месечно потребление от 5 вместо 15 лева и 2 номера към М-тел, с които се говори също за 1 стотинка;
  • LOOP 5, който изисква минимално месечно потребление от 5 лева и предлага 250 минути за 1 стотинка към други лупъри;
  • LOOP Second SIM за потребители на класическия LOOP - без минимално месечно потребление или месечна такса и 500 минути към лупъри.
  • BLUE LOOP се появи лятото на 2007, който за първи път освободи потребителите от минималното месечно потребление, но въведе месечна тарифа от 9,90 лв., включи 200 безплатни минути към лупъри и намали цената към М-тел до 15 стотинки на минута;
  • LOOP PROMO беше също лятно предложение, което приключи на 30.09.2007; то позволяваше срещу месечна такса от 5 лева да се говори с всички лупъри и 2 номера на М-тел за 1 стотинка на минута до 500 минути на месец;
  • PLAY LOOP е очевидният наследник на предишния план, при който обаче за същите условия лупърът вече говори и с 3 номера на М-тел.
И понеже стана по-сложно отколкото бяха нещата преди, ето и една сравнителна таблица на настоящите оферти:
Тарифен план LOOP 15LOOP 5BLUE LOOPLOOP Second SIMPLAY LOOP
Месечна такса --9,90 лв.-4,90 лв.
ММП 15,00 лв.5,00 лв.---
Включени минути 500*250*200*250*500*
Брой включени приятели 3---3
Цена към М-тел 0,39 лв.0,39 лв.0,15 лв.0,39 лв.0,39 лв.
Цена към други оператори 0,39 лв.0,39 лв.0,39 лв.0,39 лв.0,39 лв.
Първите 500 са по 1 ст.; над 500 - по 12 ст.Първите 250 са по 1 ст.; всички следващи по 12 ст.Следващите 300 са по 1 ст.; над 500 са вече по 12 ст.След 250 са по 12 ст.Първите 500 са по 1 ст.; следващите са по 12 ст. Важи само за 3 месеца пробен период
Новото, в сравнение с предишните тарифи, е увеличеният брой номера извън мрежата на LOOP - вече са 3 номера на М-тел. И така това са новите трима гLOOPаци, с които младежите могат да общуват твърде евтино. Дори в рекламите се закачат, че това може да са гаджето, майка ти или пък баба ти (не дай Боже и тримата). Специално за потребителите, които се включат до края на календарната година, SIM-картата е безплатна (иначе е 10 лв.), а и получават безплатен FUN пакет със 100 SMS, 100 MMS и 100 минути видеоразговор в мрежата на М-тел на месец за период от 6 месеца. Доста подробна информация за LOOP има в сайта www.loop.bg, където в специални форуми лупъри разискват всякакви въпроси, свързани с тарифиране, месечни сметки, специални промоции и други. Като алтернатива на LOOP пак от страна на М-тел са новите тарифни планове Релакс плюс, където броят на включените номера семейство и приятели е увеличен и така М-тел Релакс 100+ говори безплатно към 3, М-тел Релакс 200+ - към 3, а М-тел Релакс 500+ към 12. Пълна информация за тарифирането е налична тук. И не е чак толкова страшно да си смениш номера - хората отдавна не помнят тях, а имената и образите ни. Аз лично записах поздрав на гласовата си поща на предишната Prima, с която бях, в който обявявам новия си номер. Самата гласова поща пък бе настроена на безусловно повикване - т.е. ако някой ме търсеше на стария номер, директно чуваше новия ми. Отделно с 15 безплатни sms-а на ден, за 4-5 дни всичките ти познати могат да получат новия ти номер; да не споменавам и идеята за масов имейл с него... Начини много...

27 ноември 2007 г.

Какво се случва във Варна? Транспортът

Измина време от последния ми постинг за Варна, но чак сега научавам за нещо наистина доста вълнуващо - самолет София - Варна за 9,99 евро с включени летищни такси!
Това е и заглавието на първа страница на в. Дневник за сряда, 28 ноември: "Нискоразходната Уиз Ер започва и вътрешни полети". В няколко статии в онлайн издания се правят обзор, коментар и сравнение на досегашните алтернативи за пътуване между двата големи града:
От направените сравнения и личните ми справки със сайтовете на основните превозвачи идват следните заключения. С влак излиза най-евтино - за 18,90 лв. (БДЖ), с автобус цената е 25 лв. (Биомет), със самолет излиза точно 211,26 лв. (България Еър) и от 12 юли 2008 - 25, 41 лв. (Уиз Еър). Цените са крайни, с включени ДДС, летищни такси и такси за разплащане с електронни карти. Но влакът също е и най-бавният начин за пътуване - от 7 часа и половина (с ускорения бърз влак от 21,90 лв.) до 10 часа (с нощния през Горна Оряховица). С автобус разстоянието се взима за около 6 часа - 6 часа и половина, в зависимост от частта от денонощието и метеорологичната обстановка. С кола - честно казано, не знам, но определено излиза най-скъпо от сухоземните алтернативи (малко над 60 лв. за гориво само). Новината е повече от чудесна - означава либерализация на транспортния пазар, по-голяма конкуренция и по-високо качество респективно на по-ниски цени. Струва си да отбележа, че посочената цена за самолетния билет на Уиз Еър е възможно най-ниската и се образува при онлайн резервация, направена няколко месеца по-рано от предвижданите дати за летене. По информация на медиите средно билетът ще струва 60 до 80 лева. Или за по-малко от 100 лв. София и Варна ще се свържат като два съседни квартала в един град - и варненци, и софиянци знаят, че за 40 минути и дори час отнема придвижването от един район на града до друг. А за всички останали ентусиасти в столицата, които не ги вълнува особено възможността да отидат на море за около един час и 25 лева, ето линк с прес-съобщението от Уиз Еър за нови дестинации от София - до Валенсия, Барселона и Измир.

21 ноември 2007 г.

Задръстванията в София

Задръстванията в столицата са една колкото злободневна тема, толкова и превръщащ се стереотип и етикет за София. Пренаселена и задръстена, както никога досега, хората, които работят, живеят, учат и милеят за града стават все по-озверени и по-малко човеци. В София съм вече четвърта поредна година, в която ще завърша образованието си, и досега съм пряк свидетел на това, че с всеки изминал ден животът тук губи от предимствата си спрямо други градове. Тук времето е дефицитно, защото работата и забавленията са много и разнообразни, но разстоянията и мащабите големи, а транспортът бавен, дори невъзможен... Преди седмица в. Капитал публикува няколко статии по темата "Икономика на задръстванията", като разглежда различни аспекти на ефекта от увеличения трафик и нетърпимия престой по пътищата в София - за икономиката, за самочувствието на столичани, за изгубеното време, за замърсяванията, за манталитета на шофьора и т.н. Все повече внимание ще се обръща на тази тема, защото проблемът се усеща от абсолютно всеки жител на този голям град. За съжаление, опитите и проектите за справяне с него са насочени към облекчаване на симптомите, но не и с намирането на не така дълбоките причини. Разширяване на булеварди, превръщането на някои улици в еднопосочни, забраната за паркиране в определени райони не решават големия проблем, че инфраструктурата на града не може да поеме адекватно притока от хора извън София и техните лични автомобили. А защо идват работници от другите населени места? Защото първо има работа; второ, тя е по-добре платена и е разнообразна; трето, има по-добро медицинско обслужване и по-качествено образование; четвърто, по-евтин транспорт и комуникации (Интернет); пето, защото кипи културен живот и столицата предлага най-добрите условия за консумация на спечеленото. Шестата причина е, че големите фирми и културно-образователни институции избират именно София, а не други градове, поради причини от 1 до 5 плюс икономическите показатели. Схващате ли вече порочния кръг?...

20 ноември 2007 г.

Целият Интернет в джоба ти

Забравете за Nokia N95, iPhone, HTC Touch или LG Prada и тем подобни! Разработчиците от Opera Software от няколко месеца подготвят Интернет браузър за мобилни телефони, който не изисква нищо, което да го няма в съвременните нискокласови апарати - J2ME (Java, Джава) и свободна оперативна памет (в повечето случаи е достатъчна). Какво на практика представлява Opera Mini?
Това е приложение за мобилни телефони, което използва Java-платформа и прави възможно разглеждането на 90% от Интернет страниците, които иначе не могат да се заредят на телефона изобщо или правилно. Например, с Opera Mini могат да се отворят всички пощи - GMail, Yahoo!, Hotmail, ABV.bg, MAIL.bg и други; да се четат новинарски сайтове, включително с илюстрациите и рекламите в тях; да се публикуват снимки и видео в блогове. С една дума - всичко, което може да се прави в един Интернет браузър, инсталиран на компютър.
Малко по-точно? Opera Mini премина през няколко версии, като последната стабилна версия (Opera Mini 4) предлага наистина много добри нововъведения:
  • разглеждане на страници в два формата- смалени като за мобилен телефон (mobile view) и в оригинален формат, т.е. както си изглеждат на компютър. Вторият вариант е възможен чрез мащабиране на малкия екран
  • разглеждане на страници в два режима - вертикално (като нормален телефон) и хоризантално (по-удобно за четене на текстове)
  • абсолютно сигурна защита - използва се SSL връзка към сайтове на банки, защитена уебпоща и т.н. Аз лично съм си зареждал Prima и b-connect картите през epay.bg от телефона
  • синхронизация на любимите страници с тези от компютъра - това се постига чрез услугата Opera Link
  • чувствителна настройка за обменения трафик - може да не се зареждат картинките изобщо или пък ако се зареждат, то те са предварително намалени. Някои реклами автоматично се премахват от страниците и други
  • абониране за RSS feeds
  • вградени търсачки и възможност за вграждане на допълнителни такива
Я дай да видим? Око да види, ръка да пипне
Всъщност, преди да изтеглите Opera Mini от телефона си (автоматично го разпознава и предлага най-подходящата версия) или от Интернет, можете да пробвате напълно фунциониращо копие на програмата от следния сайт: http://www.operamini.com/demo/
И последно... Колко струва?
Това е определено най-любимата ми програма за мобилен телефон - ползвал съм я и на телефони, произведени през 2002 и то без никакви забележки. А като ресурси почти нищо не изразходва - зареждането на GMail и четенето на 2-3 писма отнема минимум 7-8 килобайта в зависимост от предварителните настройки. При условие, че M-tel таксуват 100 килобайта за 25 стотинки, може да си изчислите колко излиза.
Самата програмка е напълно безплатна. Най-подходящата версия за телефона си можете да свалите от: http://www.operamini.com/download/pc/

17 ноември 2007 г.

Есенният сън свърши

Мина доста време от последния ми постинг - и доста неща се случиха, и доста неща понаучих. Успях да си взема шофьорския си изпит в задръстване в центъра на София, от първия път, докато валеше дъжд. Паметната дата - 12 октомври 2007. Определено беше едно от най-вълнуващите ми преживявания - по няколко причини. Първо, да караш с София винаги е някакъв вид изживяване - трафикът и многолюдието определено стресират. Второ, все пак си беше изпит и малко или много всеки един изпитван се вълнува. Трето, от недопускането на грешки зависеше дали щях да се бръкна с още стотина лева за явяване наново - а това все пак не са малко пари за подобен изпит. Четвърто, валеше - заедно с трафика и непознатата транспортна схема на София, това ми дойде повечко. Имайте предвид следните няколко неща. Държавната такса за организиране и явяване на изпит за правоуправление на МПС е 10 лева за теоретичния и 10 лева за практическия . За справка - чл. 111 от Тарифа N5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспортта (загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2005 г.) . Всичко отгоре си го прибират автошколите или инструкторите. Е, аз си платих предварително уговерената сума от 90 лв. и за двата изпита. Като си вземете изпита, са необходими още и няколко неща, за да получите шофьорската си книжка - свидетелство от БЧК за преминат курс за оказване на първа помощ, медицинско свидетелство, свидетелство за завършено теоретично обучение, свидетелство за завършено практическо обучение, заявление за издаване на свидетелство за правоуправление, 4 снимки паспортен формат. Цялата нужна документация може да се открие на сайта на ИААА и в портала на електронното правителство. В един друг блог - същите неща са обяснени доста по-подробно, а именно - в Пресцентър. Там блогърът си изчислява всичко за 536 лева, но разбира се това е само едно приблизително число. На кандидатите-шофьори - успех и късмет! :) Друго - започна академичната година, но без гръм и трясък. Съвсем спокойно. Натовареността не е особена, но пък за сметка на това изучаваните дисциплини са най-сетне по-интересни и по-практически насочени. Напук на изявленията на проф. Биолчев, че Софийският ще затвори на 1 ноември, университетът преди броени дни избра своя нов ректор - проф. Илчев. Дано вижданията му за развитието на Алма Матер намерят някакъв реален облик идните месеци. За да имам достатъчно спокойно време за писането на дипломната си, се отказах от подписването на 18-месечен трудов договор и не продължих изпитателния си срок. Човек после цял живот работи, сега е времето за учене - така че това е едно рационализирано решение. Благодаря на всичките си яки колеги, че работихме заедно! Зарибих се по Facebook. Може би очаквайки, че Facebook прилича на MySpace, дълго време не приемах поканите за членство. Но Facebook не прилича на MySpace и всъщност в това е най-хубавото. Ако не знаете точно за какво иде реч - и двата сайта са социални мрежи, в които можете да общувате с вече съществуващи приятели и роднини, да обменяте информация, да се възползвате от предимствата на виртуалния свят. Толкова засега - вероятно съвсем скоро ще публикувам и още. И без това, този постинг стана доста дълъг.

25 август 2007 г.

"Убийствено" красиви

Принципно, не обичам масовите имейли, особено пък такива, които по някаква магическа причина ще ти сбъднат желание или ще те прокълнат. Също не съм фен и на съобщения с псевдоблаготворителна цел (например онзи с котките в буркани, ако сте го получавали). Но получих един по-необикновен имейл - снимки на фотомодели и модни манекени, които страдат от анорексия. Едно типично женско и едно типично професионално заболяване в този бизнес. Големите модни и козметични компании вече работят по балансиране живота на тези жени и момичета, като се грижат за тяхното здравословно хранене и спортуване. Красотата, най-просто казано, е субективно понятие. То може обаче и да се социализира и да стане социален стереотип, който да отговаря на субективното разбиране на повечето хора за красиво. Такъв е случаят с фотомоделите и манекените, които трябва да са слаби, много слаби. Особено в страни, в които жените са по-закръглени, слабите модели стават и обществени модели за подражание на момичетата и младите жени. Които от своя страна, заради генотипа и заради начина си на живот, не могат да изглеждат така и лесно развиват комплекси за малоценност, изпадат често в депресивни състояния и не влагат жизнеността си за други (също важни, а и по-важни) цели.
Имам неудоволствието да ви представя и снимките. Запомнете ги.
Макар подобно заболяване да е едно от изродените деца на съвременната култура и градски начин на живот, то не бива да бъде осъждано. Тези жени и момичета не са съзнателно виновни за него. Това важи и за хората с наднормено тегло. Това не е единично и съзнателно действие на избор в живота, а е последица от начина на живот в големия град. Точно той е мястото, което най-силно поема удара на рекламната сила. А няма никой, който да не я усети особено по отношение на това, какво е красиво, престижно, модерно, желано и на почит. Заливат ни няколко десетки подобни изображения на ден - по телевизията, във вестниците, в Интернет вкъщи, по билбордовете и стените в града, в магазините, по етикетите, в пощите ни, по радиото. Навсякъде...

23 август 2007 г.

Шифьорския курс - началото

Шифьорските ми уроци вече започнаха. Още във вторник тази седмица. Всеки ден се уча на нещо ново - понеделник, сряда и петък са дни за теоретична подготовка, а вторник, четвъртък и събота - за практическо обучение. Всички останали дни (неделя) са дни за самоподготовка.
Инструкторът е супер точен, много уравновесен, излъчва спокойствие и те кара да се чувстваш комфортно. Засега демонстрира изключително приятелско и подкрепящо поведение. Учебният ми автомобил е Peugeot 206 CC. Кабрио се води; с метална, но подвижна покривна конструкция. Гъзария с една дума :-) И все пак е важно да схвана основните правила при управлението на автомобила, пък какъв е той, в момента за мен няма абсолютно никакво значение. Трябва да е в изправност и да е зареден. Първото ми кормуване мина блестящо - след като инструкторът ме запозна набързо с устройството на колата, кои фарове за какво са и кога са разрешени, как да си отварям и затварям капаците и други немаловажни подробности, за първи път подкарах машината. Изгасна само 1 или 2 пъти за 30 минути, което за първи урок на начинаещ май е доста добре. Завивах, спирах, пак тръгвах... И бях супер спокоен, макар че покрай нас момиченца караха розови колела и живущите в махалата бягаха след топчета за федербал. Днес ми беше второто кормуване - този път обаче представянето ми куцаше. Двигателят изгасна поне 7-8 пъти, форсирах... абе нещо не сме на "ти" със съединителя още. А съединителят, който го е кръстил така, всъщност е разделител. При натиснат педал на съединителя, скоростните предавки и двигателят за разделени. Проблемът е, че не го отпускам достатъчно плавно и че не го натискам винаги докрай и не съм сигурен кога е нужен и ненеужен точно. Поне знам какво не е наред, та да го упражним идната събота. Иначе карането на кола е супер изживяване, но и е супер отговорно - странично виждане, задно виждане, други коли, пешеходци, знаци, маркировки, деца, КАТ... Ще гледам да се настроя постепенно към всичко. Пожелайте ми успех!

19 август 2007 г.

Мокро "суши"

От дълго време ме занимава понятието "суши". Поне дотолкова, доколкото не знаех какво представлява. Единствено подозирах, че е японско ястие с ориз (че иначе с какво друго). По-нататък разбрах, че има и морски привкус - ама дали е риба, дали са водорасли, дали са нещо екзотично и гнусно, това не знаех. И ето, че се натъкнах на статия във в. Дневник - "Суши - много зен и много шик". Естествено, написана от авторка, която твърде много много иска да звучи като лайф-стайл журналист. Но това е друга тема. Та за сушито. То се оказа какво - парче сурова океанска риба върху ориз във формата на руло. И като четох и статията, и коментарите към нея, ме осени споменът за суши-баровете с поточните линии блюда. Бях доста впечатлен, когато надзърнах в един лондонски бар и видях притъмнено място, където хора насядали край криволичещ бар-плот избират цветни купички. И всичко това дозирано с клубна музика и декор. Оказва се, че това е британска верига суши-барове (не ресторанти) с името Yo! Sushi. Това е как изглежда Yo! Sushi в Лондон: Това пък е интерпретация на чувството да си там:

Фаталните летни хитове

Чудех се как да започна този постинг. Истината е, че се кефя страшно много на тези две парчета. И двете са псевдокомерсиални, супер живи и веселяшки. Особено френското Trankillement (произнася се приблизително тра'н-кил-мо'н).

Tranquillement à base de tranquilade...

Ba-ba-da-da...

Бързай бавно

Любимата ми банка - Първа инвестиционна банка, е може би първата банкова институция, която отвори вратите си за клиенти в някои клонове и офиси в събота. После в неделя. Че даже и увеличи работното си време на отделни места до 22:00 вечерта. Че и разкри свой собствен виртуален клон - безплатно за физически лица.
Колкото и удобно да изглежда всичко това, се оказа, че определени банкови операции не са възможни след 18:00. Това, разбира се, е нагледно написано и поставено пред по-късните офиси и клонове, но понеже в банките всичко е ускорено, се получава ефектът "бързай бавно" - искаш да си свършиш работата бързо, а тя всъщност ще стане бавно. И все пак - ПИБ е определено любимата ми банка - служителката в клона опита всякакви похвати, за да приключи успешно моята заявка - позвъни на колеги в централата, опита електронен достъп до база данни, консултира се със служителите на касата. След като се оказа, че не човешкият фактор е виновен, а системата за осчетоводяване, тя любезно ми предостави името и служебния си номер, мобилния си номер и ме натовари с всички необходими инструкции. Изводът - четете съобщенията внимателно, вниквайте в детайлите на края на страницата с малки букви! И ако смятате, че нямате време за това - напротив. Отдавна не помня да съм влязъл в банка, в която да не се чака достатъчно време за това...

15 август 2007 г.

У-у-у-у...

След 48 часа на родна земя сега се чувствам супер освежен и щастлив. Видях се с наистина ценни за мен хора, ходих на плаж, изгорях на слънце и осъзнах няколко неща.

Първо, шофьорските курсове се качват с 150-200 лева след броени седмици. Във Варна в момента явно няма под 400 лв, а в София средната такса е към 300-330 (У-у-у-у...). Интересно на какво се дължи тази разлика, не е малко. Затова още днес се записах в редиците на младите пишман шофьори и идната седмица почвам да карам и лекции, и кола.

Дори отсега съм се запасил с правилника и листовките, само да седна и да ги прочета. Ще поровя и в Интернет за всякакви теории, но практиката ще покаже.

Второ, осъзнах колко трагично е положението с парко местата в големите градове. Отне ни четвърт час лутане в еднопосочни улички само и само за да намерим едно единствено свободно място за паркиране (У-у-у-у...). Случката е в събота вечер зад Фестивалния комплекс във Варна. Досега не се бях поставял на мястото на шофьорите, които имат нелеката задача да оставят колата си в центъра на града. Някак си не е нормално обаче и да няма тротоар без нито една кола да е "захапала" част от него.

Всъщност, като се замисли човек, съществуват няколко доста особени феномени в градовете - повече коли, недостатъчни или направо липсващи парко места, увеличен трафик. Класическата комбинация тип 3 в 1 - или защо градското пространство става все по-неугледно и дисфункционално. По статистика, изнесена по радиото, на ден в столицата се регистрират над 300 нови автомобила. За 1 седмица това са близо 2000 коли, а за една година - цифрата е към 100 000. И къде наистина се откриват по 2000 места на седмица?

И защо има хора, които си пътуват абсолютно самички в огромни джипове и американски коли (от породата XXL "бургер"), докато градският транспорт изнемогва и откъм персонал, и откъм към възможности да осигури редовно, надеждно и бързо придвижване на гражданите? Защото стереотипът за кола е "моята кола". Поне в България. Жалко.

Само си представете как ще изглежда градът без коли по тротоарите? Не можете? Нормално - последните поколения дори не са виждали подобно нещо, т.е. нямат тази представа в своя понятиен апарат (У-у-у-у...).

И последно в този постинг - но не и по важност. Благодарност на Добри за линка към моя блог. И поздравления - наистина добре започваш.

2 август 2007 г.

Пушком

Днес намерих проектите за снимки с надпис, които ще бъдат част от кутиите с цигари. Има и добри попадения, особено по-образните с различните заболявания. Интересно ми е дали действително ще са по-въздействащи за пушачите, които не са решили да спрат с цигарите.
Всички снимки могат да се разгледат тук. А това са 13 истини за тютюнопушенето:
  1. Пушачите умират по-млади
  2. Тютюнопушенето запушва артериите и води до сърдечни и мозъчни удари
  3. Тютюнопушенето води до рак на белите дробове
  4. Тютюнопушенето при бременност уврежда Вашето бебе
  5. Пазете децата: не ги карайте да вдишват Вашия пушек
  6. Лекарят или фармацевтът Ви могат да Ви помогнат да спрете да пушите
  7. Тютюнопушенето има висока степен на пристрастяване, не започвайте!
  8. Отказването от тютюнопушенето намалява риска от смъртоносни болести на сърцето и белите дробове
  9. Тютюнопушенето намалява кръвоснабдяването и води до импотентност
  10. Тютюнопушенето води до състаряване на кожата
  11. Тютюнопушенето уврежда спермата и намалява оплодителната способност
  12. Тютюневият пушек съдържа бензопирин, нитрозамини, формалдехид и водороден цианид.
  13. Потърсете помощ, за да спрете да пушите: телефон 02/ 954 98 54

1 август 2007 г.

Fujitsu-Siemens Amilo Li1705

Като ходих до Сити Център София, и по-точно до Техномаркет там, видях следната конфигурация:
  • Brand: Fujitsu-Siemens Amilo Li1705 (NBTS7-LI3)
  • CPU: Intel Core Duo T2450 (2.0GHz)
  • Display: 15.4" WXGA Crystal View
  • RAM: 2 GB DDR II
  • HDD: 160 GB SATA
  • Video card: VIA Unichrome Pro (up to 256 MB)
  • Audio: AC'97 AUDIO
  • DVD-RW Dual Layer
  • WLAN 802.11 B/G
  • Windows ® Vista Home Basic
  • Тегло: 2.7 кг
  • Международна гаранция
И каква е цената? Струва 1450 лв. с включено ДДС! Интересно ми е дали тази марка и специално дали тази серия си струва тези пари. Иначе никъде в българския Интернет не намерих по-добро съотношение цена-качество. Ако имате мнение, споделете го. :-)

31 юли 2007 г.

Всяко чудо за 3 дни

Откакто Darik News съобщи за уебкамерата, монтирана на сградата на Община Варна, удоволствието да си поиграеш с камерата изчезна. Понеже всеки един, който е влязъл в указания сайт, може да управлява камерата, то максималното време за забавление е... горе-долу 5 секунди. До момента, в който някой друг реши да види нещо друго. Дано от Общината решат това неудобство. Или да програмират камерата да сменя ъгъла и мащаба на снимане периодично, или да въведат платено използване - например 5 минути с sms за 50 ст. Жалко, че всичко ново в България често е жертва на правилото "всяко чудо за 3 дни". Поне аз имах възможността за половин час преди два дни да съм единственият потребител на тази техника. Ще ми липсва. Особено, като се сетя, че сега всякакви хлапетии ще си играят по Интернет с нея.

30 юли 2007 г.

Welcome to Рилския манастир!

Днес прочетох в пресата, че монасите, обитаващи Рилския манастир, имат свой собствен сайт, ICQ и Skype, чрез които общуват с останалия свят. Колкото и забавно да звучи всичко това, все пак се намирам вече в силно глобализиран свят. Игуменът пък има 2 мобилни телефона, както всеки друг зает човек в днешно време.

Сайтът е професионално изготвен, посреща с църковна музика (която доста ми харесва), а и предоставя интересна и полезна информация за историята на манастира и възможностите за нощувки през лятото и зимата.

Честно казано, доста ми се ходи там. Усещам, че това ще е наистина едно вълшебно място.

29 юли 2007 г.

Нощна Варна

Година и половина след като Нетинфо обяви, че "Нощна София заприличва на Варна", ето, че нощна Варна е вече що-годе видима чрез уебкамерата, разположена на сградата на Общината.
Разбира се, уебкамерата не е перфектна, но поне ясно се виждат Аспаруховия мост и Катедралата. Интересно, с какво ли ще изненадат следващия път местните управляващи?

Какво се случва във Варна (буквално)

Ако предишният ми постинг бе резултат от един документален филм, то този е резултат от едно истинско преживяване.
Община Варна е монтирала уебкамера на покрива на сградата си, чрез която може да се види на живо панорамен изглед към централните части на града. Камерата може да се управлява по Интернет, да се завърта, да се фокусира, както и да се контролира светлочувствителността й.
Истината е, че е много забавно. Може да видите кой пресича кръстовището пред Общината, кой минава покрай Севастопол, кога идват автобусите, как се движи строителството на бизнес-сградата срещу местната управа, какви кораби акустират на Морска гара и други. Изискванията за ползване са Microsoft Internet Explorer, както и инсталирането на ActiveX добавка към същия браузър. Иначе с другите не става. Самата камера е на адрес: http://webcam.varna.bg:8080/. Ще са ви необходими потребителско име и парола, които могат да се намерят на сайта на Общината. :-)

Какво се случва във Варна

Рано сутринта, някъде към 3 часа видях нещо много познато по телевизията - няколко сгради от Варна - и това се оказа документален филм на БНТ за Община Варна. И се отказах да спя, да видя какво ново ще науча.

Валя Ахчиева и екипът й се бяха постарали - филмът беше от поредицата "Общината - малката държава", излъчван по Канал 1. Показаха как една от големите общини в България посреща своите проблеми и как подсигурява бъдещия живот в града на своите жители. Оказа се, че кметският екип е може би най-иновативният общински екип в страната, който е увеличил общинския бюджет 4 пъти за 6 години - от 50 млн. лева до 200 млн. за 2007.

Градът се радва на небивал инвестиционен интерес, чиито последствия обаче се посрещат и от общинската управа. Към момента са планирани 7 големи търговски обекта от типа мол, няколко спортни комплекса. С процент на безработицата малко над 2%, градът е притегателно място за работа и живот. Населението на града се увеличава постоянно - и от имиграция, и от естествен прираст. Строят се 2 детски градини за увеличаващите се деца - нещо, което 17 години не се е случвало в България. Работи се директно с неправителствени организации и религиозни общности, за да се посрещнат нуждите на хората в неравно социално положение - бездомните се подслоняват и хранят зимно време в по-големите храмове, незрящите имат свои културни изяви и т.н.

Ето и няколко от проектите, които ще променят облика на града до няколко години:
1. Спортният комплекс - Варна. Той ще замени изцяло сега съществуващия Стадион "Варна", като създаде футболен стадион, отговарящ на изискванията на FIFA и UEFA, ще осигури и зали за други спортове, търговски и развлекателни площи. Строителството му започва есента на 2007.

2. Търговски дом - Варна. Известен като варненския ЦУМ, или понастоящем - като "Дупката" в центъра на града. Очаква се съвсем скоро да започне и неговото строителство.

3. Моловете в града: - Mall Varna - "Интерсервиз Узунови"
- Grand Mall - Orchid Developments Group
- Pfohe Mall
- Central Plaza - "Дорелов" ООД
- Varna Towers - "Денси" и "Сити център Варна"
-
Галерия Варна - Global Trade Company

4. Поетапно преместване на пристанищните терминали от центъра на града и построяването на нефтен терминал на "Приста Ойл".

Повече информация за тези проекти може да прочетете в Дневник Online (1, 2, 3, 4), сп. Строителство Градът и във в. Монитор. Изобщо картината е доста оптимистична за големите градове по Черноморието. И най-вече за морската столица, която е и мой роден град.

Кинопреглед No 1

Напоследък гледах не един, а няколко филма - доста различни, но и все пак американски. Първият - "Трансформърс" е определено кинозрелище. Историята е позната и семпла, развитието забързано и неизненадващо. И все пак е зрелище - специалистите по визуални ефекти са всъщност истинските създатели на филма и са дали много за удоволствието от този филм. Препоръчвам да го гледате широкия екран. Дори е задължително. Определено си е изживяване. И ако имате очакването, че става дума за някакви си роботи от типа на Волтрон - Спасителя на Вселената, които се бият на Земята, да - донякъде сте прави. Вие си го предстявате, но не сте го видели. Просто го вижте! Вторият - също от жанра на екшъна, или "Умирай трудно 4", е също добър кинохит откъм динамика на развитието. Героите не са чак толкова "плоски", както е обикновено при екшъните, но не в това е удоволствието от филма. Истината е, че филмът няма нищо общо с предишните серии. Има повече общо с "Цифрова крепост" на Дан Браун, отколкото с познатите "Умирай трудно". Сюжетът - светът, в който живеем (да, към днешна дата) е изведнъж представен от една друга гледна точка. Или по-скоро ние сме представени от една друга гледна точка - ние сме зависими от технологиите и тези, които ги контролират. Филмът е много повече от "екшън". Третият - "Хлапета". Не, не е по кината. От 1995 година е, но това е един много силен филм, който разказва за един ден на тийнейджъри в Източен Ню Йорк в средата на 90-те години. Те не са онези сополиви и всезнайни хлапета от американските филми. Те са истински, водят истински живот и срещат истината - голата истина във всеки един смисъл. Кои са те, какво обичат, какво мразят, къде отиват... Независимо кино, което е глътка чист въздух от консуматорската култура, която не само е сред, а и вече в нас. Последните два филма са анимационни. ОК, започвам с веселия - "Шрек 3". Няма какво друго да кажа освен че обожавам този филм. Станал е доста по-реалистичен и визуално, и игрово. Героите наистина за момент са хора. Сцената - също става действителен пейзаж. Хуморът и музиката отново са в идеален синхрон и са все така зареждащи, както и предишните две серии. Последно, буквално преди минути се насладих на "Рататуи" - плъхът-готвач. И ако пингвините още са на мода в други анимационни продукции, то мишките и плъховете са на екраните от десетилетия. Този филм обаче излиза съвсем-съвсем от рамките. И да, филм, а не филмче, защото тук героите са толкова истински, колкото може. Не са драматични, разбира се, но са хора. И плъховете са хора, очовечени повече от някои истински. И, да - не съм гледал по-интересен филм за готварството напоследък, т.е. в близките 5 години. Определено, хубав филм!

"Либиците"

Добре дошли, медицински сестри! Това казвам и спирам. Само не мога да приема, че се спекулира толкова безочливо с техните съдби и се създава публичен образ на техен гръб - М-тел им подари апартаменти, "Стандарт" им откри банкови сметки и ги захрани с по няколко хиляди лева, министерствата се изпреварват взаимно кой каква помощ да осигури. Жалкото е, че тепърва ще сме свидетели и на по-смешни PR спекулации. Очаквам първите книги за медицинските сестри - например, "8 пустинни години", "Отмъщението на Кадафи", "Не сте сами!" и т.н. Също и документални филми. Обзорни предавания и материали. Като казвам материали, може и да им раздадат още материали - кисело мляко от "Данон", хляб от "Бонукс" и то пожизнено, шоколад и кафе от "Нестле" и разбира се телефонни разговори събота и неделя безплатно от БТК. Само времето ще покаже как се прави експресен кризисен PR! Истината е, че тези български граждани бяха забравени през 1999 година от наши държавници, които тогава трябваха да се задействат и да предотвратят тези 8 мъчителни години за тези жени и мъже. И целият журналистически бълвоч накрая просто нямаше да се състои. Темата е дълга и обширна. Може да ме осенят нови идеи.