29 юли 2007 г.

Кинопреглед No 1

Напоследък гледах не един, а няколко филма - доста различни, но и все пак американски. Първият - "Трансформърс" е определено кинозрелище. Историята е позната и семпла, развитието забързано и неизненадващо. И все пак е зрелище - специалистите по визуални ефекти са всъщност истинските създатели на филма и са дали много за удоволствието от този филм. Препоръчвам да го гледате широкия екран. Дори е задължително. Определено си е изживяване. И ако имате очакването, че става дума за някакви си роботи от типа на Волтрон - Спасителя на Вселената, които се бият на Земята, да - донякъде сте прави. Вие си го предстявате, но не сте го видели. Просто го вижте! Вторият - също от жанра на екшъна, или "Умирай трудно 4", е също добър кинохит откъм динамика на развитието. Героите не са чак толкова "плоски", както е обикновено при екшъните, но не в това е удоволствието от филма. Истината е, че филмът няма нищо общо с предишните серии. Има повече общо с "Цифрова крепост" на Дан Браун, отколкото с познатите "Умирай трудно". Сюжетът - светът, в който живеем (да, към днешна дата) е изведнъж представен от една друга гледна точка. Или по-скоро ние сме представени от една друга гледна точка - ние сме зависими от технологиите и тези, които ги контролират. Филмът е много повече от "екшън". Третият - "Хлапета". Не, не е по кината. От 1995 година е, но това е един много силен филм, който разказва за един ден на тийнейджъри в Източен Ню Йорк в средата на 90-те години. Те не са онези сополиви и всезнайни хлапета от американските филми. Те са истински, водят истински живот и срещат истината - голата истина във всеки един смисъл. Кои са те, какво обичат, какво мразят, къде отиват... Независимо кино, което е глътка чист въздух от консуматорската култура, която не само е сред, а и вече в нас. Последните два филма са анимационни. ОК, започвам с веселия - "Шрек 3". Няма какво друго да кажа освен че обожавам този филм. Станал е доста по-реалистичен и визуално, и игрово. Героите наистина за момент са хора. Сцената - също става действителен пейзаж. Хуморът и музиката отново са в идеален синхрон и са все така зареждащи, както и предишните две серии. Последно, буквално преди минути се насладих на "Рататуи" - плъхът-готвач. И ако пингвините още са на мода в други анимационни продукции, то мишките и плъховете са на екраните от десетилетия. Този филм обаче излиза съвсем-съвсем от рамките. И да, филм, а не филмче, защото тук героите са толкова истински, колкото може. Не са драматични, разбира се, но са хора. И плъховете са хора, очовечени повече от някои истински. И, да - не съм гледал по-интересен филм за готварството напоследък, т.е. в близките 5 години. Определено, хубав филм!

Няма коментари:

Публикуване на коментар