25 август 2007 г.

"Убийствено" красиви

Принципно, не обичам масовите имейли, особено пък такива, които по някаква магическа причина ще ти сбъднат желание или ще те прокълнат. Също не съм фен и на съобщения с псевдоблаготворителна цел (например онзи с котките в буркани, ако сте го получавали). Но получих един по-необикновен имейл - снимки на фотомодели и модни манекени, които страдат от анорексия. Едно типично женско и едно типично професионално заболяване в този бизнес. Големите модни и козметични компании вече работят по балансиране живота на тези жени и момичета, като се грижат за тяхното здравословно хранене и спортуване. Красотата, най-просто казано, е субективно понятие. То може обаче и да се социализира и да стане социален стереотип, който да отговаря на субективното разбиране на повечето хора за красиво. Такъв е случаят с фотомоделите и манекените, които трябва да са слаби, много слаби. Особено в страни, в които жените са по-закръглени, слабите модели стават и обществени модели за подражание на момичетата и младите жени. Които от своя страна, заради генотипа и заради начина си на живот, не могат да изглеждат така и лесно развиват комплекси за малоценност, изпадат често в депресивни състояния и не влагат жизнеността си за други (също важни, а и по-важни) цели.
Имам неудоволствието да ви представя и снимките. Запомнете ги.
Макар подобно заболяване да е едно от изродените деца на съвременната култура и градски начин на живот, то не бива да бъде осъждано. Тези жени и момичета не са съзнателно виновни за него. Това важи и за хората с наднормено тегло. Това не е единично и съзнателно действие на избор в живота, а е последица от начина на живот в големия град. Точно той е мястото, което най-силно поема удара на рекламната сила. А няма никой, който да не я усети особено по отношение на това, какво е красиво, престижно, модерно, желано и на почит. Заливат ни няколко десетки подобни изображения на ден - по телевизията, във вестниците, в Интернет вкъщи, по билбордовете и стените в града, в магазините, по етикетите, в пощите ни, по радиото. Навсякъде...

23 август 2007 г.

Шифьорския курс - началото

Шифьорските ми уроци вече започнаха. Още във вторник тази седмица. Всеки ден се уча на нещо ново - понеделник, сряда и петък са дни за теоретична подготовка, а вторник, четвъртък и събота - за практическо обучение. Всички останали дни (неделя) са дни за самоподготовка.
Инструкторът е супер точен, много уравновесен, излъчва спокойствие и те кара да се чувстваш комфортно. Засега демонстрира изключително приятелско и подкрепящо поведение. Учебният ми автомобил е Peugeot 206 CC. Кабрио се води; с метална, но подвижна покривна конструкция. Гъзария с една дума :-) И все пак е важно да схвана основните правила при управлението на автомобила, пък какъв е той, в момента за мен няма абсолютно никакво значение. Трябва да е в изправност и да е зареден. Първото ми кормуване мина блестящо - след като инструкторът ме запозна набързо с устройството на колата, кои фарове за какво са и кога са разрешени, как да си отварям и затварям капаците и други немаловажни подробности, за първи път подкарах машината. Изгасна само 1 или 2 пъти за 30 минути, което за първи урок на начинаещ май е доста добре. Завивах, спирах, пак тръгвах... И бях супер спокоен, макар че покрай нас момиченца караха розови колела и живущите в махалата бягаха след топчета за федербал. Днес ми беше второто кормуване - този път обаче представянето ми куцаше. Двигателят изгасна поне 7-8 пъти, форсирах... абе нещо не сме на "ти" със съединителя още. А съединителят, който го е кръстил така, всъщност е разделител. При натиснат педал на съединителя, скоростните предавки и двигателят за разделени. Проблемът е, че не го отпускам достатъчно плавно и че не го натискам винаги докрай и не съм сигурен кога е нужен и ненеужен точно. Поне знам какво не е наред, та да го упражним идната събота. Иначе карането на кола е супер изживяване, но и е супер отговорно - странично виждане, задно виждане, други коли, пешеходци, знаци, маркировки, деца, КАТ... Ще гледам да се настроя постепенно към всичко. Пожелайте ми успех!

19 август 2007 г.

Мокро "суши"

От дълго време ме занимава понятието "суши". Поне дотолкова, доколкото не знаех какво представлява. Единствено подозирах, че е японско ястие с ориз (че иначе с какво друго). По-нататък разбрах, че има и морски привкус - ама дали е риба, дали са водорасли, дали са нещо екзотично и гнусно, това не знаех. И ето, че се натъкнах на статия във в. Дневник - "Суши - много зен и много шик". Естествено, написана от авторка, която твърде много много иска да звучи като лайф-стайл журналист. Но това е друга тема. Та за сушито. То се оказа какво - парче сурова океанска риба върху ориз във формата на руло. И като четох и статията, и коментарите към нея, ме осени споменът за суши-баровете с поточните линии блюда. Бях доста впечатлен, когато надзърнах в един лондонски бар и видях притъмнено място, където хора насядали край криволичещ бар-плот избират цветни купички. И всичко това дозирано с клубна музика и декор. Оказва се, че това е британска верига суши-барове (не ресторанти) с името Yo! Sushi. Това е как изглежда Yo! Sushi в Лондон: Това пък е интерпретация на чувството да си там:

Фаталните летни хитове

Чудех се как да започна този постинг. Истината е, че се кефя страшно много на тези две парчета. И двете са псевдокомерсиални, супер живи и веселяшки. Особено френското Trankillement (произнася се приблизително тра'н-кил-мо'н).

Tranquillement à base de tranquilade...

Ba-ba-da-da...

Бързай бавно

Любимата ми банка - Първа инвестиционна банка, е може би първата банкова институция, която отвори вратите си за клиенти в някои клонове и офиси в събота. После в неделя. Че даже и увеличи работното си време на отделни места до 22:00 вечерта. Че и разкри свой собствен виртуален клон - безплатно за физически лица.
Колкото и удобно да изглежда всичко това, се оказа, че определени банкови операции не са възможни след 18:00. Това, разбира се, е нагледно написано и поставено пред по-късните офиси и клонове, но понеже в банките всичко е ускорено, се получава ефектът "бързай бавно" - искаш да си свършиш работата бързо, а тя всъщност ще стане бавно. И все пак - ПИБ е определено любимата ми банка - служителката в клона опита всякакви похвати, за да приключи успешно моята заявка - позвъни на колеги в централата, опита електронен достъп до база данни, консултира се със служителите на касата. След като се оказа, че не човешкият фактор е виновен, а системата за осчетоводяване, тя любезно ми предостави името и служебния си номер, мобилния си номер и ме натовари с всички необходими инструкции. Изводът - четете съобщенията внимателно, вниквайте в детайлите на края на страницата с малки букви! И ако смятате, че нямате време за това - напротив. Отдавна не помня да съм влязъл в банка, в която да не се чака достатъчно време за това...

15 август 2007 г.

У-у-у-у...

След 48 часа на родна земя сега се чувствам супер освежен и щастлив. Видях се с наистина ценни за мен хора, ходих на плаж, изгорях на слънце и осъзнах няколко неща.

Първо, шофьорските курсове се качват с 150-200 лева след броени седмици. Във Варна в момента явно няма под 400 лв, а в София средната такса е към 300-330 (У-у-у-у...). Интересно на какво се дължи тази разлика, не е малко. Затова още днес се записах в редиците на младите пишман шофьори и идната седмица почвам да карам и лекции, и кола.

Дори отсега съм се запасил с правилника и листовките, само да седна и да ги прочета. Ще поровя и в Интернет за всякакви теории, но практиката ще покаже.

Второ, осъзнах колко трагично е положението с парко местата в големите градове. Отне ни четвърт час лутане в еднопосочни улички само и само за да намерим едно единствено свободно място за паркиране (У-у-у-у...). Случката е в събота вечер зад Фестивалния комплекс във Варна. Досега не се бях поставял на мястото на шофьорите, които имат нелеката задача да оставят колата си в центъра на града. Някак си не е нормално обаче и да няма тротоар без нито една кола да е "захапала" част от него.

Всъщност, като се замисли човек, съществуват няколко доста особени феномени в градовете - повече коли, недостатъчни или направо липсващи парко места, увеличен трафик. Класическата комбинация тип 3 в 1 - или защо градското пространство става все по-неугледно и дисфункционално. По статистика, изнесена по радиото, на ден в столицата се регистрират над 300 нови автомобила. За 1 седмица това са близо 2000 коли, а за една година - цифрата е към 100 000. И къде наистина се откриват по 2000 места на седмица?

И защо има хора, които си пътуват абсолютно самички в огромни джипове и американски коли (от породата XXL "бургер"), докато градският транспорт изнемогва и откъм персонал, и откъм към възможности да осигури редовно, надеждно и бързо придвижване на гражданите? Защото стереотипът за кола е "моята кола". Поне в България. Жалко.

Само си представете как ще изглежда градът без коли по тротоарите? Не можете? Нормално - последните поколения дори не са виждали подобно нещо, т.е. нямат тази представа в своя понятиен апарат (У-у-у-у...).

И последно в този постинг - но не и по важност. Благодарност на Добри за линка към моя блог. И поздравления - наистина добре започваш.

2 август 2007 г.

Пушком

Днес намерих проектите за снимки с надпис, които ще бъдат част от кутиите с цигари. Има и добри попадения, особено по-образните с различните заболявания. Интересно ми е дали действително ще са по-въздействащи за пушачите, които не са решили да спрат с цигарите.
Всички снимки могат да се разгледат тук. А това са 13 истини за тютюнопушенето:
  1. Пушачите умират по-млади
  2. Тютюнопушенето запушва артериите и води до сърдечни и мозъчни удари
  3. Тютюнопушенето води до рак на белите дробове
  4. Тютюнопушенето при бременност уврежда Вашето бебе
  5. Пазете децата: не ги карайте да вдишват Вашия пушек
  6. Лекарят или фармацевтът Ви могат да Ви помогнат да спрете да пушите
  7. Тютюнопушенето има висока степен на пристрастяване, не започвайте!
  8. Отказването от тютюнопушенето намалява риска от смъртоносни болести на сърцето и белите дробове
  9. Тютюнопушенето намалява кръвоснабдяването и води до импотентност
  10. Тютюнопушенето води до състаряване на кожата
  11. Тютюнопушенето уврежда спермата и намалява оплодителната способност
  12. Тютюневият пушек съдържа бензопирин, нитрозамини, формалдехид и водороден цианид.
  13. Потърсете помощ, за да спрете да пушите: телефон 02/ 954 98 54

1 август 2007 г.

Fujitsu-Siemens Amilo Li1705

Като ходих до Сити Център София, и по-точно до Техномаркет там, видях следната конфигурация:
  • Brand: Fujitsu-Siemens Amilo Li1705 (NBTS7-LI3)
  • CPU: Intel Core Duo T2450 (2.0GHz)
  • Display: 15.4" WXGA Crystal View
  • RAM: 2 GB DDR II
  • HDD: 160 GB SATA
  • Video card: VIA Unichrome Pro (up to 256 MB)
  • Audio: AC'97 AUDIO
  • DVD-RW Dual Layer
  • WLAN 802.11 B/G
  • Windows ® Vista Home Basic
  • Тегло: 2.7 кг
  • Международна гаранция
И каква е цената? Струва 1450 лв. с включено ДДС! Интересно ми е дали тази марка и специално дали тази серия си струва тези пари. Иначе никъде в българския Интернет не намерих по-добро съотношение цена-качество. Ако имате мнение, споделете го. :-)