Клас „Страх“ - погледът на „Капитал“ върху училищната агресия

Във връзка със статията със заглавие Клас „Страх“ във в. Капитал от тази седмица публикувам няколко свои разсъждения. Прочетете коментарите на читателите, особено тази на Симион, който има поглед и от двете страни на печатните медии.

Абсолютно съм съгласен с мнението на Симион Патеев по-горе. По-скоро отразява липсата на регулативно съзнание у медиите, които единствено „произвеждат“ новини. За съжаление, освен проблема с ниската регулативна медийна функция, съществува и проблемът с липсващия контрол де факто (а не де юре). Кога за последно сте били свидетели на глоба, санкция, лихва, наказание? Всеки кара и паркира където му падне, изхвърля боклук навсякъде, лепи реклами навсякъде, бяга от училище, пуши в университета и в крайна сметка животът му е по-лесен и по-приятен. Трима преподаватели в Софийския вече говориха независимо един от друг за така нареченото състояние на аномия в българското общество, която започва с началото на прехода и продължава до днес. Аномията е липсата на норми (закон има, но липсва ефективен, физически контрол) и тя се усеща още повече. Агресията не е проблемът - тя е резултатът, вторично образвание. Принципно ненавиждам изкуственото присвояване на вина и отговорност след всеки нещастен случай, но пък съм с две ръце „за“, когато става дума за предварително поемане на същата вина и отговорност при справяне с проблемите. И Вълчев най-накрая да вземе да заяви твърди позиции КАК да санкционира неадекватното поведение, КАК да формира ценности чрез образователната система. Училището отмира откъм функцията „банка за знания“ (има книги, има Интернет) и е време да изгражда именно ценности, умения за справяне в социалния свят, умения за самообучение занапред, както и да подготвя езикови и професионални умения, търсени на сегашния пазар на труда. Или имаме липса на медиен/обществен/личен контрол, липса на предварителна отговорност и ясни планове, липса на ценности, неформирано образование, но наличие на ПР-техники за изместване фокуса на обществената чувствителност.