20.06.2008 г.

Знаем ли какво ядем и пием? За Е-номерата

Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме - храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.

Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.

Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).

Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща -- трябва да се напазарува набързо и хоп -- вкъщи да се изяде.

От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!

Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).

Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:

И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?

Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета -- да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.

За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).

Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!

Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/

9 коментара:

  1. Проблемът е, че Е-тата ги има вече в почти всичко, така че потребителят се сблъсква с предрешен избор. Ако на някоя опаковка няма Е, то по-вероятно е производителят да си го е поспестил в информацията, отколкото да липсва в продукта.

    ОтговорИзтриване
  2. Калин, много съм впечатлена от качествената статия.
    Също чета етикети и внимавам какво купувам и ям, още повече, че храня и детето си с храните от магазина.
    Ще се възползвам да линкна статията ти в някое бъдещо писание :)

    Но gamar е прав. Често част от съставките на даден продукт липсват. Например един от любимите ми хранителни 'ароматизатори', Мононатриев глутамат, най-често се среща на етикета не като Е 621 – Е 623, а като "овкусител" или "подобрител".
    И ако човек няма добра култура на четене и разпознаване на етикети, не може да разбере кое какво е.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря и на двамата за думите! Бу, прочетох статията ти за мононатриевия глутамат и... благодарности за информацията!

    Надявам се повече хора да станат малко от малко по-критични към това, което ядат и пият.

    ОтговорИзтриване
  5. Защо и кой допусна всичко това:Да ни хранят с "лайна"в името на парите!Бог да ни е на помощ!

    ОтговорИзтриване
  6. Калин който е казал,че се надява повече хора да станат малко по-критични към това което ядат и пият.Е добре аз съм от тези хора,които са критични към това,което ядат и пият "лайната които ни предлагат на пазаяра",та то няма нормална храна,как мога да се преборя с това,кой може да ми каже?Тази химическа война срещу хората,кой ще я спре????????????

    ОтговорИзтриване
  7. Възмутена съм от това което се случва в България.Продават всякякви боклуци по магазините няма ли кой да спре тези безрасъдни производители за бога.Явно няма трябва хората всеки сам е длъжен да гледа с какво се храни.Ама аз като гледам то май освен с риба и зеленчуци/домашно производство/ друго нямя с какво.... за жалост.Даже козметиката която ползваме също съдържа разни такива от сорта на парабени и фталати, както и флоур.Това е твърде жалко.

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  9. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване