31.10.2008 г.

По телевизията този уикенд - психология на потреблението, проблемите на големите градове и голямото четене

Три предавания ще приковат вниманието ми към БНТ 1 и bTV този уикенд.

bTV Репортерите в събота, 01.11.2008: „Луд пазар и ние в него“. Финансови анализатори, социални психолози и свещеници с минало в света на бизнеса и шоуто обясняват как ние сами сме причинили срива на пазара. Анотация> и видео>.

По БНТ 1 тази събота във „Вижте кой“ темата на предаването ще е Как живеем в българските градове? с гости -- кметът на София Бойко Борисов и кметът на Варна Кирил Йорданов. Подробности> и видео>.

Пак по БНТ 1 в неделя от 18:20 е кампанията „Голямото четене” (седмичен обзор). Ако не друго, приятно ми е да гледам и слушам как интересни хора говорят за култура. Единствената телевизия, на която й пука всъщност за грамотността и изкуствата. Още>.

23.10.2008 г.

Petrol Mobile и/или News Mobile?

Явно не един, а два нови виртуални оператора ще се появят в България.

Още при официалното представяне на мобилната услуга „Petrol Mobile“ на 20.10.2008 стана ясно, че на пазара независимо ще бъде предложена и още една услуга -- „News Mobile“.

Питам се обаче каква ще е разликата? В единия вариант купуваш стартов пакет и хоп -- отстъпка 2% от зареденото гориво, а за ваучер от 8 лв. намалението е 1,1% (0,5% за по-евтиния ваучер от 4 лв.). При сметка от 30 лв. например отстъпката е 60 стотинки. Невероятно! В другия вариант пък потребителят има достъп от GSM-а си до WAP-версиите на в. „Труд“ и „24 часа“, без да заплаща трафик. Не е ли и това невероятно!

При условие, че и двата „предплатени оператора“ тарифират еднакво -- 29 ст. на минута и 12 ст. за кратко съобщение, използват една и съща мрежа -- тази на „Мобилтел“, номерата им започват с 098, логата им са SIM-карти, а „мобайл“ имената отразяват бизнеса на собствениците им, единствената значима разлика остава допълнителните услуги (тоест „Petrol“ и „News“). А те, както видяхме, не са от най-смислените и достатъчно атрактивни. Личните ми очаквания са за скромен успех и на двете услуги. Темата е с продължение.

22.10.2008 г.

Финансовата криза като печеливш продукт

Докато „прелиствах“ новините в DarikNews.bg, попаднах на този банер:

И изведнъж ме осени, че сайтът всъщност рекламира не чужд продукт, а свое съдържание. Новината продава. Темата също. А каква по-интересна тема от тази за глобалната финансова криза, която засяга всички?

Този своеобразен медиен продукт се предлага отделно от останалите новини. Например американските CNN>, New York Times>, френските Le Monde>, Le Figaro>, немските Das Handelsblatt>, Bild>, Der Spiegel>, британските The Financial Times>, The Economist>, The Guardian> са посветили отделни рубрики или специални издания по темата с кризата.

Освен в DarikNews.bg> и Dnevnik.bg>, не знам за други български издания. Като че ли българските издатели по-бавно се ориентираха към печелившия бизнес с горещи теми...

За сметка на това, други „печелят дивиденти“ с предоставяне на специализирани услуги и показване на реклами като тази „Спасете вашите пари! Прескочете кризата! Умните решения за вашите пари“> и стъпващи върху голямата човешка потребност от сигурност и защита>.

Изображения: (c) DarikNews.bg, Investor.bg

21.10.2008 г.

Честит рожден ден, Интернет!

Днес чета>, че Интернет ставал на 39 години. Тоест навлиза вече в критическата. Да е жив и здрав и да ни радва още много дълги години!

Снимка: (cc) Jihno Jung

17.10.2008 г.

4-ти GSM оператор?

Истина ли е? Компанията "Петрол" щяла да пусне до няколко дни в цялата страна Petrol Mobile, ставайки четвъртият GSM оператор в България.>

Информацията е противоречива. Журналисти от агеннция „Медияпул“> и в. „Капитал“> добавят, че „Петрол“ ще използват мрежата на „Мобилтел“. Така „Петрол Мобайл“ вероятно ще бъде първият виртуален оператор в България със собствен номерационен план. В-к „Стандарт“> разкрива, че всъщност това ще са предплатени карти на M-tel, чрез които повече говорене означава по-евтино зареждане с гориво.

Обновено на 21.10.2008: Вече официално> се знае, че четвърти оператор няма, а действително става дума за виртуален такъв. Целевата група ще са хората с по-ниски доходи, които ще могат да използват единствено гласови и SMS-услуги. „Петрол Мобайл“ всъщност ще са предплатени карти за разговори на „Мобилтел“ с приятната цена от 30 стотинки на минута и 12 стотинки за съобщение (не става ясно към всички оператори или в затворена мрежа). Кодът на номерата ще е 098 (за сравнение, „Globul“ имаше такъв, но сега е 0898).

16.10.2008 г.

Бетон срещу растителност?

Дали българските хотели ще последват съдбата на испанските?

Илияна Божкова, мениджър във варненски хотел, вижда решение на проблемите в туризма: „държавата трябва да изкупи част от хотелите и да ги превърне в зелени площи.“ Към същата позиция се придържат и председателят на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова и Димитър Лефтеров, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.

Питам се обаче, морално ли е държавата да харчи пари (т.е. общите данъци и налози) за поправяне на бедите при условие, че може да ги предотвратява? Визирам все още настоящите апетити към спорни и защитени територии по черноморието.

15.10.2008 г.

Софийският университет с нов уебсайт

Имаме новина! Най-старият университет в България се раздели с най-стария си уебсайт. Е, не напълно. Но го замени с нов.

Новият сайт на Софийския университет е доста по-добър от предишния. Проблемите с дизайна и функционалността са решени от „Mag Studio“, но остава проблемът със задклавиатурните устройства, върху които се крепи информацията и нейното обновяване. Честито, колеги!

„Пикадили“ срещу „Billa“ във Варна

Няма варненец, който да не знае или да не е пазувал в супермаркетите „Пикадили“. Първият магазин е най-малкото отворен през 1995 и оттогава насам във Варна бяха отворени още седем супермаркети от веригата. От две години „Пикадили“ има и в София, Бургас и Велико Търново, а от тази година -- и в Ловеч и Стара Загора.

Много гости на града се чудят как дори в момента няма нито един магазин „Billa“ във Варна при условие, че веригата присъства във всички големи български градове от няколко години.

За популярността на „Пикадили“ и „Billa“

Преди всичко, трябва да се отбележи нещо много важно. „Пикадили“ се превърна в трайна марка за варненци по-рано, отколкото конкуренцията. Веригите хипермаркети и големи супермаркети в България се появяват за първи път през 1999-2000. Пионери са „Metro Cash & Carry“ в София и Пловдив (1999)> и „Billa“ в София (2000)>. След това се появяват и в други градове и понеже дотогава българите не са имали подобни вериги на разположение, имената им се превръщат в нарицателно за хипермаркет и голям хипермаркет.

Във Варна обаче първият „Metro“ е открит през 2001, а „Billa“ до ден днешен не са отворили нито един магазин. Да, но във Варна „Пикадили“ работи от 1995, като до 2005 супермаркетите на веригата в града стват общо 5 с присъствие в най-големите квартали. Тогава разпознаваемостта им е 40,5%. За сравнение подобен процент познатост в София и Пловдив имат „Billa“ и „Metro“>. С други думи, в морската столица „Пикадили“ става нарицателно за това, което са „Metro“ и „Billa“ в останалите градове. И докато „Metro“ са предназначени и ограничени до малките търговци, то „Billa“ и „Пикадили“ посрещат всички.

Конкуренция или нещо друго. На няколко фронта

Учудващ е фактът, че за 8 години „Billa“ не успя да открие магазин във Варна. От регионалния вестник „Народно дело“ коментират кратко така: „Една от причините вероятно е била лютата конкуренция с вече утвърдени местни магазини като „Пикадили““>. Дали конкуренцията е люта или нелоялна, аз нямам информация. Иначе слуховете са, че „Пикадили“ стои по някакъв начин зад няколкократните провали на вече немската верига при стъпването й в морския град.

Освен във Варна, двете вериги присъстват едновременно и в София, Ловеч, Стара Загора и Бургас. Но докато немските магазини са доста разпознаваеми там, „Пикадили“ тепърва ще отстоява позиции. Вижте следната карта по-долу:

Къде ще бъде „Billa“ във Варна?

Първите два магазина са вече ясни. И двата ще са част от по-големи търговски комплекси, а не самостоятелни обекти (за разлика от повечето „Пикадили“) -- единият ще се намира на ул. „Цар Иван Срацимир“ 2 (над Колхозния пазар) в Търговски център> „Маркет Варна“>, а вторият ще се помещава в партера на сграда „Б“> в „Пфое Мол“>. Впечатление прави именно този магазин, който физически ще постави „Billa“ срещу „Пикадили“.

По форумите в Интернет> се спекулира за още два магазина от веригата, като единият се предполага, че ще е в кв. „Възраждане“ между новостроящия се жилищен комплекс „Orchid Hills“ и „Kaufland“. Другото възможно разположение е в Търговския център „Viva“, строящ се в кв. „Левски“ (над сп. „Явор“).

Отвори в по-голям размер

Тема с продължение

В някои отношения двата магазина си приличат -- предлагат голям асортимент от стоки, включително свежи плодове и зеленчуци, „био“ продукти, както и собствени марки -- „Пикадили“ въведоха „Мистър Пикс“, а „Billa“ опаковат с марката „Clever“. Приличат си още и по това, че организацията в помещенията не като в склад (както е при „Metro“ или „Kaufland“), а по-скоро създават чувство на уют и комфорт при пазаруването.

Въпрос на време и реакция от конкуренцията е да се види дали „Billa“ ще успеят да отстоят позиции във Варна. Още повече, че по-малките магазини от квартален тип „Пикадили Express“ тепърва започват експанзията си>.

Темата със сигурност не е изчерпана, има какво да се анализира, но тя просто отразява едно интересно събитие. Ако имате мнение по тази тема или желаете да внесете уточнения, коментарите ви са повече от добре дошли.

Какво е отношението ви към двете вериги? Къде виждате разлики и прилики? Ще се развият ли „Billa“ във Варна?

Редакция от 15.10.2008. В приложението „Морски Труд Варна“ от 15 октомври 2008, брой 198(2400), стр. 2 четем следния кратък фоторепортаж: До броени дни близо до Рибната борса ще бъде открит нов магазин от веригата „БИЛА“. Варненци вече се чудят къде ще паркират автомобилите си, след като и сега е цяло чудо да се намери свободно паркоместо. Снимка: Антон Стоянов

11.10.2008 г.

Кратки новини - алфа версия

Гледам -- днес има интересни новини. Представям ги по ред и значимост:

1. Радио „Варна“ съобщава, че „Пенсионерите в България ще представляват близо 35 процента от населението през 2050 година“ според думите на Емилия Масларова>. Над 2,2 милиона души са пенсионерите, което означава, че трудовата сила в страната постепенно намалява. Те обаче от друга страна са ценни за обществото, защото някои от тях са собственици на повече от един имот, а други все още могат да се трудят, макар и не толкова интензивно. Уважение към възрастните преди всичко!

2. В-к „Стандарт“ предупреждава за „Срив: 600 евро за квадрат до морето“>. Цена от 600 евро метъра, дори 500, прогнозират брокери. Явно безумният пазар започна да се самоконтролира. Дано!

3. В-к „Народно дело“: „Вторник, 11 часа. Кметът кани варненци на гости в кабинета си“>. Младите са акцентът на Европейската седмица на местната демокрация от 15 до 20 октомври. Похвално! Надявам се, че ще бъдат поставени важни въпроси за града. Нищо, че кметът има навика да се извинява, вместо да се учи от грешките.

4. Сайтът Moreto.net алармира, че „Варна изпреварва света с моловете“>. Поредната провинциална и дори общобългарска грандомания. Доценти от Икономическия университет в града смятат за ирационално да има дори три подобни комплекса (а иначе са планирани 12) и виждат алтернативата в обособяването на зона за молове, които да са атрактивни и достъпни и от градове в радиус 200-400 километра. Малките магазини са обречени, ако не се организират в сдружения за защита на интересите им, смятат още учените. Съгласен съм. Само че в страната ни като че ли няма ясна политика на градоустройство. Цари парчето!

5. В „Стандарт“ четем: „Слави снима комедия. bTV пуска лентата догодина, готви и роден сериал ала "Д-р Хаус"“>. След като от „Нова телевизия“ излязоха с български сериал, конкуренцията не спи. Имената на Краси Радков и Виктор Калев звучат обещаващо. Радвам се на българските продукции и очаквам да гледаме нещо наистина забавно, а не телевизионна декламация в театрален срил, както е „Забранена любов“. Да вземат да забранят подобни неща наистина!

Този постинг е ескпериментален. Ако ви допадат подобен стил на писане и съдържание, оставете коментар. Благодаря!

9.10.2008 г.

Google News - нов и на български

Google News се е променил наскоро. Нов дизайн, нова функционалност и нови български източници на новини. Любопитното обаче е, че новата версия не е широкодостъпна.

Новият общ изглед от първа страница на Google News

Някъде след средата на юни 2008 екипът на Google News съобщава>, че през идните седмици само няколко случайно избрани потребители ще видят и изпитат нов дизайн и функции на агрегатора на новини. Подобни експерименти с обикновени потребители е практика за Google>. Промените са наложени от събраната обратна връзка от потребители и развитието в журналистиката онлайн.

За себе си откривам редизайна на Google News преди няколко дни и само когато съм с Google Chrome, независимо дали съм влязъл в Google акаунта си или не. От друга страна, нямам никаква опция да се върна към предишната версия (поне не и в Chrome), за което се оплакват редовните потребители на услугата>.

Трябва да призная, че действително новият Google News се намира в изпитателна фаза. Има доста неща, които все още не работят гладко или пък изобщо. Например, не успявам да персонализирам рубриките, да ги размествам, да ги трия. Разширеното търсене също далеч не работи нормално.

Разбира се, най-голямата изненада са българските източници на новини, наброяващи над 100 издания (преброих 103), доставящи новости от политиката, икономиката, спорта, културата, науката и технологиите. Google News са включили както националните, така и големите регионални издания на вестници, радиостанции и телевизии в България. Първите новини в „българската“ версия са от края на август. Пълният списък с включените български медии е достъпен от тук>.

Ето и няколко от новите възможности на агрегатора на новини:

1. Когато има новини за дадена личност, Google News предлага и цитати от изказванията им. Работи в американската версия на услугата>.

2. Агрегаторът показва и най-често обсъжданите теми и личности, както и различава коментатрите по новини от чистите новини>.

3. В новата версия има и повече видео, съпътстващо някои статии.

4. Предлага се и по-удобна форма за специфичен вид новини. Като борсовите индекси при финансовите пазари.

5. Има възможност за добавяне на собствени рубрики, както ръчно, така и като резултат от разширено търсене.

6. Повече регионални версии на Google. Скоро може да очакваме и България.

7. Идеите зад разширеното търсене са изключително полезни. Човек може да търси публикации от точно определен източник, за точно определен град или регион, както и да укаже периода от време. Може да се ограничи и само до регионални медии.

Големият брой нови български източници и експериментът „на живо“ с Google News несъмнено означава, че Google работи по въпроса с българската версия на сайта. Остава въпросът само кога точно може да я очакваме при условие, че всяка една чуждестранна версия на Google News има между 100 и 4500 новинарски източника.

Побъркани родители

Гледам и не вярвам, че има подобно малоумие> в държавата ни. Комисията за защита от дискриминацията> е решила, че законната учителска стачка от 2007 е навредила на учениците от държавните училища, защото ги е поставила в неравностойно положение спрямо обучаващите се в частни училища. Отделно същата комисия препоръчва на Министерския съвет да измени чл. 14, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, като включи образованието към, така да се каже, „неотложните дейности“ в страната. И двата факта някак ме смущават.

На първо място, става ясно, че обществото продължава да дискредитира българския учител, като го обвинява за това, че търси правата си по законен ред. Разбира се, като се използват увредата върху „децата“ -- най-ценното -- за да провокират негативна поляризация. Обаче нашето общество е много двулично -- хем съчувства на учителите, хем се чуди кой да му гледа децата през деня. И понеже „моят (родителският) проблем“ боли повече, то дай учителите да мизерстват и образованието да затъва („Какви стачки!“), а учениците после така или иначе ще плащат за частни уроци за матури и кандидатстудентски изпити.

Ако пък Министерският съвет вземе да одобри предложението на комисията, това означава, че държавата и обществото ще могат да си правят едва ли не каквото си щат с исканията на учителите, които те на сила ще трябва да преподават. Все едно, че от това зависи животът на учениците. За сравнение, чл. 14, ал. 1 от горния закон гласи:

Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:
1. (нова - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
2. (предишна т. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) обществения ред.

Хм-м-м... Не виждам как образованието на децата директно представлява едно от по-горе изложените опасности.

От друга страна се чудя как комисията е установила нанесените щети при условие, че чл. 4, ал. 3 на Закона за защита от дискриминация> ясно посочва, че Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. А не са ли именно законни и необходими стачките, след като българският учител мизерства и напуска училището > или >.

Този казус твърде много ми прилича на един хипотетичен такъв -- нямам достатъчно пари, за да се лекувам в частна клиника, и затова клиниката проявява дискриминация спрямо мен, като ми отказва на това основание. Изводът е, че ако не сте доволни от българското образование и борбата му да бъде малко по-добро, е вадете пачките и платете за частно образование.

8.10.2008 г.

„Дзифт“ не е за всеки, но пък популяризира българското кино

Всъщност точно от “Дзифт” тръгна всичко. Гледах го малко преди да тръгне по кината. Всички журналисти, особено жени, припадаха от възторг - какъв шедьовър. А на мен много малко моменти ми харесаха, стори ми се ужасно самоцелен. Обаче от кино не разбирам, мълча си и се чудя защо всички аджеба припадат. Явор Гърдев е чудесен, в театъра. За киното, мисля че с първия си филм е сбъркал.

Гледах го и аз. А горното мнение до голяма степен отразява личното ми виждане. Филмът го натовариха с огромни очаквания: взе доста награди, разшумя се за него, тръгнаха трейлъри, блогърите пишат... Често мненията звучат „ЕЕЕЕЕ! Можело значи!“ Или пък „За първи път БГ филм, който успя да задържи вниманието ми до края без да се отегча и за миг“. Други добавят „Най-после български филм, който изглежда добре.“

Филмът на Явор Гърдев, който по принцип ми се струва ексцентричен, но стилен театрален режисьор, много ми напомни на Sin City>. Вероятно киноведите ще кажат, че защото са в стил noir>.

Наистина има красиви кадри -- усеща се черното, лепкавото, влажното, мокрото, асфалта, пръстта, смолата, в които е потопена историята. И тук заглавието е истински успешно в това отношение. Столичният град също е потънал в ерата на 40-те и 50-те със съветската архитектура, с модата, с дизайна на интериорите. Нощта и смъртта дебнат навсякъде.

Чух хората след прожекцията да коментират и дори да си тананикат мелодии от музиката към филма. Трябва да призная, че другата сила на филма бе именно саундтракът.

Но това е един елитарен филм по своята същност. Зад мрачната, но любопитна, история не седят универсални характери, а много специфични герои -- точно като супергероите от комиксите. Те са изопачени и изкривени в един сюреализъм. И да не звучи надуто и самоцелно казаното, ще обобщя че това е филм за интимна, лична консумация. Той определено не е блокбъстър в традиционния смисъл на думата.

Едно нещо ми направи много силно впечатление -- театралната игра на актьорите, повечето от които са действително театрални творци. Огромна част от новото българско кино ми изглежда като телевизионен театър. Все си мисля, че колкото и добра (и не толкова добра) да е актьорската игра, то зле написаните диалози се отразяват пагубно на живите, достоверни диалози.

И ако филмът „Дзифт“ ми се стори прекалено интимен, специфичен и непопулярен, то „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ ме развълнува далеч по-дълбоко. На него се и смях, и се притеснявах, и ме обземаше тъга и носталгия, и се радвах. Просто една много човешка история, разказана великолепно и красиво, но в никакъв случай и в розово. Ако „Дзифт“ (640 000 евро) се случва в рамките на няколко тъмни и мистериозни улици и една махала, то „Светът е голям“ (1 800 000 евро) се вие по един дълъг път.

Във всички случаи обаче, щом „хората говорят“ за новите български филми, означава нещо много хубаво за България. Интересът към българското кино се покачва и плахият роден зрител може по-смело да отиде да гледа наше кино. А че в момента творците не печелят от продукцията си, е повече от ясно>.

Всъщност, най-добре да забравите всякакви хвалебствия и критики и да си гледате филмите сами :) !

Снимка: Александр Ильин

7.10.2008 г.

Торент на „Дзифт“?

Редакция от 29.01.2009: Очаквано, торентът на „Дзифт“ се появи.

Задавам си въпроса: къде могат да се намерят торенти на нови български филми в Интернет? И откривам, че в големите родни торент тракери, такива филми няма. Причините?

Първата може би е, че българинът е загубил отдавна доверие към новото българско кино и трудно и бавно ще се възстанови неговият интерес. А това означава, че щом няма търсене, няма и интензивно предлагане.

Таблицата по-горе показва данни от Google Search Insights за търсенето на български филми (като фраза, на латиница и със съкращения) от 2006 до 2008 година. Трябва да се отбележи, че повечето заявки идват от България (София и Варна), Испания и САЩ, както и че близки термини са „филми на български“, „анимации“ и „детски филми“, „български субтитри“ и „субтитри на български“. Тоест освен носталгия по старите български класики, емигрантите и родителите търсят и филмчета за децата си. А „българските субтитри“ издават мощните предпочитания за чужди филми.

Втората причина би била недостъпността на DVD или друг качествен носител на видеото, който да се рипне и после пусне за свободно теглене. Стари филми иначе много -- и в DVD-формат и във формат DivX. Но новите филми...

Третата причина е по-голямата вероятност от наказателна акция срещу пиратството на българска продукция и страхът от това. Някак си заинтересованите лица -- продуценти, разпространители и другите носители на авторски права -- могат да са по-активни в отстояването на интересите си от иностранците.

Торент на „Дзифт“? По-скоро не и скоро. Дотогава бъдете по-смели и отидете на кино. Вече има няколко добри български заглавия.

Редакция от 08.10.2008: Все пак има един torrent-файл> на 25 минути от филма, като са монтирани няколко откъса от заснето в киносалон. По-интересното обаче е целта на този 25-минутен монтаж. Цитирам:

Показани са отделни епизоди от филма, като камерата не е точно застопорена и не е от правилната позиция с цел ако ВИ хареса да отидете да го гледате!
Целта на този TS е да добиете представа за филма и да го гледате в киносалоните защото само по този начин българското кино може да бъде спасено!
Филма си заслужава гледането и всяка стотинка инвестирана в билет!
Приятно гледане, очакваме Ви в киносалоните!!!

Това показва нещо интересно -- някои хора вероятно наистина ползват торентите на филми, за да придобият идея за тях и да решат дали да ги гледат на голям екран. Но аз искрено се съмнявам да са доста и това начинание с популяризацията да е ефективно в действителност. Вие как мислите?

5.10.2008 г.

Защо българското кино е без пари?

Последният ми постинг> бе за филмовия фестивал „Златна роза“ във Варна, където първоначално обявените цени на билети бяха 5 лева (за сравнение -- на „Любовта е лудост“ те струваха по 10 лева), но незнайно защо сега входът е свободен и връщат парите на закупилите ценните хартийки.

Просветли ме следното читателско мнение във в. „Морски Дневник“>. Дословно:

Билетите вече не са по 5.00 лева - прожекциите са безплатни!?!  Така бил решил министъра на културата...  Направо не е за вярване - как може цените на билетите за холивудските тъпотии да са 8-10 лева, а щом стане дума за БГ кино да не заплаща - после защо фестивалът бил непопулярен - ако МК бяха инвестирали в малко PR и реклама, ако БНТ излъчваше репортажи от този фестивал (който е веднъж на две години!) както прави от Аполония, ако се изгради положително име на един ИСТИНСКИ И ГОЛЯМ ФЕСТИВАЛ - тогава може би положението нямаше да е токова трагично и залите щяха да бъдат пълни, и хората щяха да са готови да платят не по 5, не по 10, а по 15-20 лева да изгледат един български филм - а уверявам ви тази година има какво да се види!  Всичко е типично по български!!!  Язък му на фестивала, язък за БГ киното – както казах не че няма какво да се види, а заради това, че някой хора (и министерства) сякаш умишлено се опитват да го ликвидират… (сигурно за сметка на Любовта е лудост… дано да греша… и дано да не е заради „лудостта”)…  Програмата: http://www.programata.bg/?p=34&l=1&c=3&;id=469 – и не забравяйте, че прожекциите са БЕЗПЛАТНИ!

От своя страна, ето и личното ми виждане накратко:

До втория коментатор Dzift: човече, напълно съм съгласен с теб. Някак си е нелепо американските продукции да струват повече от българските особено при условие, че само в САЩ си избиват парите И печелят. Докато родната продукция разчита на субсидии, държавни конкурси и съфинансиране отвън -- без основната им цел е да печелят пари. Вярно е, че масовият български зрител си е един простак, зяпащ екшън, ефекти и плът; но не пък е време и българските кинотворци да спрат с елитарните си абстракции и да покажат неща от живота. Така, както някога правеха любимите ни български класики. А наистина този фестивал има какво да покаже. Аз бях потресен от филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Очаквам с нетърпение да гледам „Дзифт“ и „Хиндемит“. А цената от нула лева е поне стимул да се вкарат зрители на BG кино в салоните. Прост, но ефективен начин. Дори по-евтин от реклами по медиите ;)

4.10.2008 г.

Още култура във Варна и през октомври - филмовият фестивал „Златна роза“ 2008

Рядко съм присъствал на прожекции, на които публиката ръкопляска на някой филм. Още по-рядко -- на такива, на които ръкопляска няколко пъти по време на филма. Една такава прожекция беше лентата на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ по време на филмовия фестивал „Златна роза“ 2008.

Ако сте решили да отидете на кино през октомври и все още избирате заглавие, то определено тази година си заслужава да посетите филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, копродукция на България, Словения, Унгария и Германия от 2008.

Историята е лична, трогателна, изследваща и поднесена великолепно с културно-социални отпратки към съветско социалистическото ни минало и европейското ни настояще. Разказва за няколко пътувания -- избягване, лутане, завръщане.

Освен романа и сценария, поздравления заслужават режисурата и операторското майсторство. Някои филми ярко се запечатват в паметта ни с уникални кадри, а този несъмнено има какво да покаже. И то какво! Без да съм гледал още „Дзифт“, залагам на голяма награда за българската копродукция не само на този фестивал.

И още за филма: романът, сюжетът, трейлърът, премиерните реакции в България и още подробности.

Иначе жителите и гостите на Варна могат да се порадват на един изключителен подбор от новото българско кино по време на фестивала „Златна роза“ от 3 до 9 октомври 2009 във Фестивалния комплекс. Фестивалът е със състезателен характер, организиран е от Националния филмов център (НФЦ), БНТ и Общината и представя изключително български игрални филми. Обявената цена на билетите първоначално бе 5 лева, но организаторите отмениха продажбата им и входът остава свободен до края на събитието.

И още за „Златна роза“: програма от ФКЦ, разширена програма от Moreto.net, и официален каталог с анонси от НФЦ.

Сред другите интересни (поне за мен) заглавия са: „Хиндемит“ (2008, 08.10.), „Дзифт“ (2008, 07.10.), „Пътят към върха“ (2007, 07.10.), „Моето мъничко нищо“ (2007, 06.10.), „Футболни хамелеони“ (2008, 05.10.) и „Шивачки“ (2007, 04.10.).

Снимки: Moreto.net, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и в-к „Капитал“

1.10.2008 г.

Интернет през 2001

Google поднесе поредна интересна изненада по случай 10-годишнината на компанията. На адрес www.google.com/search2001.html се помещава един своеобразен времеви портал към Мрежата от 2001 година. Търсенето е базирано главно на индекса отпреди 7 години, като услужливо към всеки резултат се прикрепва връзка към архив на страницата или сайта от същата тази година.

За съжаление, порталът е отворен само за един месец, считано от днес. Но пък определено има какво да се види. Обратно в 2001 няма социални мрежи като Facebook или MySpace, няма го гигантът YouTube, няма я сегашната Wikipedia, нито българските торент сайтове от типа на Zamunda и Arena. Изобщо и резултатите са много по-малко, и са много по-различно подредени от днес.

Илюстрация: Google Inc.