За благотворителните кампании

Днес официално стартира благотворителната кампания „Българската Коледа“ за 2008 година.

И тази зима ще бъдем заляти по телевизията, радиото и печата от благотворителни призиви и миловидни детски личица. Ще се разказват покъртителни истории и ще се показват ужасяващи картини само и само да ни жегнат, да ни доведат до съчувствие към страдащите семейства.

Но това е начинът българинът да осъзнае, че има доста боледуващи деца, на които се обръща внимание само по коледно-новогодишните празници. Разбира се, благотворителните инициативи са толкова много, че е трудно човек да бъде съпричастен с всяка една -- само в момента вървят по телевизията „Българската Коледа“, „Коледната благотворителна кампания за подпомагане децата на инвалидите и на загиналите служители от системата на МВР“ и „Облечи дете“. Убеден съм, че по отделните региони ще се появят и още достойни благородни каузи.

Тоест традиционно по Коледа и Нова година хората стават добри. Или не е така? Или просто това е най-добрият момент за харчене на пари? Струва ми се, че по-скоро е второто. По Коледа се появяват „магазинните задръствания“ с опашки в колони пред касите в супермаркетите. Пазарите се задръстват със стока и купувачи. Рекламите за „промоции“, „акции“ и намаления стават особено агресивни. Като че ли търговци и купувачи цяла година са се готвили за голямото харчене.

А откъде има пари за това? Тринайсти заплати, коледни бонуси, кредити, заеми или спестявания. Намираме начин. Учени сме, а и от екрана и навсякъде ни призовават, да харчим по празниците -- за подаръци за другите, за трапезата, за украса и настроение, за себе си. Другият голям мотор е всеобщото оживление -- точно в големите магазини, по централните търговски улици и по пазарите цари суматоха и приповдигнато настроение, което заразява. Заразата е излишното харчене.

Именно в подобна среда благотворителните кампании се справят най-добре -- защото даряваме като „между другото“. Като сме взели телевизор за 1000 лева, колко е 2-3 лева за SMS-че. Също и това настроение -- хем се радваме на покупките и човекопотока край нас, хем ставам някак си по-добри и благосклонни да отделяме не само за нас.

А всъщност харчим само за нас -- ние също ядем от общата трапеза, ние също получаваме подаръци и поздравления в замяна, ние също се чувстваме добре, когато даряваме. Изобщо Коледата не е Рождество Христово, празникът на семейството и милосърдието, а си е точно „коледа“ - голямото папане (вече не само на свинско).

Следващият път като решим да подпогнем дадена кауза, нека научим повече за нея -- за какво точно и как се събират парите ни, защо желаем да дарим, имам ли корист? Миналата година, чувствайки именно онова приобщаване към значима кауза, започнах „Българската Коледа“ във Facebook. Тогава тепърва разбирах колко мощна среда за подобна дейност е една социална мрежа (потребление и оживление - две в едно). Към днешна дата над 16 000 души са се включили към тази електронна общност. Много се надявам да сме по-осъзнати и честни, когато решим да дарим тази година. И най-вече си пожелавам да не даряваме само сега или предимно сега. Нека да се интересуваме винаги как да помогнем, ако можем.

P.S. Прочетете статията „Нетактично за Българската Коледа“ на журналиста Иван Бедров. Това всъщност исках да кажа и аз -- държавата (включително и ние) трябва да подпомага и да се грижи за децата си целогодишно и ежеминутно, а не през няколко зимни дни.