Побъркани родители

Гледам и не вярвам, че има подобно малоумие> в държавата ни. Комисията за защита от дискриминацията> е решила, че законната учителска стачка от 2007 е навредила на учениците от държавните училища, защото ги е поставила в неравностойно положение спрямо обучаващите се в частни училища. Отделно същата комисия препоръчва на Министерския съвет да измени чл. 14, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, като включи образованието към, така да се каже, „неотложните дейности“ в страната. И двата факта някак ме смущават.

На първо място, става ясно, че обществото продължава да дискредитира българския учител, като го обвинява за това, че търси правата си по законен ред. Разбира се, като се използват увредата върху „децата“ -- най-ценното -- за да провокират негативна поляризация. Обаче нашето общество е много двулично -- хем съчувства на учителите, хем се чуди кой да му гледа децата през деня. И понеже „моят (родителският) проблем“ боли повече, то дай учителите да мизерстват и образованието да затъва („Какви стачки!“), а учениците после така или иначе ще плащат за частни уроци за матури и кандидатстудентски изпити.

Ако пък Министерският съвет вземе да одобри предложението на комисията, това означава, че държавата и обществото ще могат да си правят едва ли не каквото си щат с исканията на учителите, които те на сила ще трябва да преподават. Все едно, че от това зависи животът на учениците. За сравнение, чл. 14, ал. 1 от горния закон гласи:

Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:
1. (нова - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
2. (предишна т. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) обществения ред.

Хм-м-м... Не виждам как образованието на децата директно представлява едно от по-горе изложените опасности.

От друга страна се чудя как комисията е установила нанесените щети при условие, че чл. 4, ал. 3 на Закона за защита от дискриминация> ясно посочва, че Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. А не са ли именно законни и необходими стачките, след като българският учител мизерства и напуска училището > или >.

Този казус твърде много ми прилича на един хипотетичен такъв -- нямам достатъчно пари, за да се лекувам в частна клиника, и затова клиниката проявява дискриминация спрямо мен, като ми отказва на това основание. Изводът е, че ако не сте доволни от българското образование и борбата му да бъде малко по-добро, е вадете пачките и платете за частно образование.