Само няколко месеца след последното земетресение от юли 2008, последвало взривовете край Челопечене, София съвсем наскоро усети два земни труса. Статистиките в блога ми от предишните два дни показват невиждан интерес към новините и информацията относно тези две земетресения. Ще опитам да обобщя следните въпроси в този пост: фактите за земетресението, откъде най-точно и бързо да се информираме, какво да правим при земетресение, какви са прогнозите за земетресение в региона, как да се подготвим за подобни бедствия.
Фактите
Късно в събота, на 15 ноември 2008 в 22:08 часа се регистрира земетресение с магнитуд 4,1 по скалата на Рихтер, продължило 2,5 секунди. Рано сутринта в неделя, на 16 ноември 2008 в 07:03 часа се регистрира втори трус с магнитуд от 3,5 по същата скала с епицентър 5 км от центъра на София. Очакват се в следващите няколко дни много по-слаби трусове. Обяснения за това как се случват земетресенията можете да прочетете в блога на Делян Делчев.
Информационни източници
МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУТИ --> Един достъпен и надежден източник (на английски език) е Европейско-средиземноморският сеизмологичен център, който обработва сеизмологична информация от няколко европейски центъра, включително Геофизичния институт на БАН. Международната организация поддържа богат на информация уебсайт, както и мобилна информационна услуга (за трусове над 4 по Рихтер). И двете се обновяват в реално време и автоматично, и ръчно. Подробности за двете земетресения в София >>>.
МИНИСТЕРСТВОТО --> Друг обществен източник на информация е Министерството на извънредните ситуации. Сайтът предоставя последни новини в същия ден за всякакви общественозначими бедствия в България. Забележете, че звъним на телефон 112 само когато се нуждаем от помощ, а не да получаваме информация. В Закона за телефон 112> са предвидени високи глоби за злоупотреба>. За допълнителна информация вижте и Сектор "Извънредни ситуации" в сайта на Правителството.
ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА --> Министерството на извънредните ситуации е неразривно свързано с Националната служба "Гражданска защита". Оттам предоставят онлайн бюлетин и телефони за връзка в случай на нужда. Телефоните са 0800 20112 за "Гражданска защита" в цялата страна и (02) 86 26 075 за оперативния дежурен.
МЕДИИТЕ --> След официалните служби друг източник на информация са частните осведомителни агенции. DarikNews.bg и "Фокус" реагираха сравнително бързо в нощта на земетресенията. В момента и двата сайта предоставят подробна обзорна информация за случилото се: (1) "DARIK News", Сюжети, "Силен трус уплаши софиянци през уикенда" и (2) "Фокус", Още по темата за земетресенията плюс "Гореща тема". "DARIK" предават и на живо по радиото -- за Софиия честотата е 105,00 FM. Радио "Фокус" засега няма специална програма в София, но може да се чуе в района. Още. Други медии със светкавична реакция са "Дневник Online"> и >, както и Българското национално радио>.
НОВИТЕ МЕДИИ --> Отделно, оказва се, че блогърите също бързо реагират на земетресението. Пример за това са MarfiLand.blogspot.com и optimiced.com. В "Дневник Online" обръщат подробно внимание на този феномен.
Какво се прави при земетресение?
Всички медии обърнаха внимание на този въпрос доста обширно. Подобна информация може да видите в сайта на "Гражданска защита" -> "Защита при земетресения" и "Азбука на оцеляването: земетресения". Има и отделна секция за деца. Нагледни съвети има и тук.
Какво се прави преди земетресение?
Най-правилното действие е една застраховка "Имущество", включващо изрично риск от земетресение. Не струва много скъпо> -- в рамките на една-две двайсетачки на година в зависимост от покритието и включените рискове. Тук можете да се запознаете с няколко съвета при избора на имуществени застраховки, а тук и тук можете да видите списък със застрахователи. Така или иначе държавата планира да въведе подобно задължително застраховане>.
Има ли опасност?
Американското посолство в България също е извело съвети (на английски език) за поведение в случай на земетресение. Явно прогнозите за земетресения в София са реални. Ще се опитам да публикувам скоро информация за прогностичните възможности, касаещи бъдещи земетресения в България. Особено важен е въпросът, дали българското правителство ще подпомогне жервти на бедствия, ако нямат застраховки, както се планира>. Иван Бакалов пише подробно за навика на българина да обвинява дори когато няма как да има виновни и защитава тезата, че хората трябва да се застраховат сами. София е земетръсна зона все пак...
Личният ми коментар
Аз не съм в София, поне не бях в деня на земетресенията. Настроен съм да науча обикновените хората, как да търсят информация за случващото се. Виждате, че има Интернет, има радио, има и телефони за връзка. Само трябва да знаем къде и кого да питаме. Разбира се, остава без отговор въпросът "А като спре тока?". Мобилните телефони блокират, няма Интернет, няма ТВ, няма осветление. Всеки трябва да познава правилата за евакуация и поведение в такива случаи. Научете ги!
Другият проблем, който виждам, е, че едно силно земетресение не разлюлява само столицата. Люлее цялата държава. Като махнем настрана фактът, че всички големи медии са в София и покриват в огромна част случващото се там, реалността е, че всички телекомуникации, електронни бази данни, документални архиви от обществено значение физически се намират пак в столицата. Пак всички отговорни институции се намират там. Пак всички големи работодатели са в София. И така нататък. Цитирам текст от Столична община: "Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея."> Какво ще се случи с останалите 6 милиона българи при софийско земетресение, което остави бавно възстановими поражения върху информационната инфраструктура и държавно управление? Не е ли време държавата да децентрализира властта и бизнеса? Аз мисля, че е време.
Ще оценя коментарите ви към информацията в този блог (били те и критични). Какво искате да знаете? Очаквам мнението ви за това как институции, медии, работодатели и учебни заведения ни обучават за реакция в истински бедствени ситуации. Подкрепяте ли идеята за постепенна децентрализация на властта и икономиката от София? Как?
"Настроен съм да науча обикновените хора"
ОтговорИзтриванев смисъл ти си необикновен? или само учтивост
предлагам ти да запознаеш обикновените хора и с това как се прави омлет и къде може да намерят подробности по темата в нетя
voxy, благодаря за мнението!
ОтговорИзтриванеАз също се възприемам за обикновен. Обикновените хора в смисъла на поста са всички онези, които не се занимават професионално с обществена информация и нямат връзки с подобни специалисти (не са журналисти, репортери, рекламисти, PR-и, маркетолози, SEO-специалисти и т.н.).
Съгласен съм, че съм сложил доста връзки към уебсайтове. Блогът ми е в Интернет и това е нормално. Аз подкрепям използването на Мрежата в повечето житейски неща -- затова и сигурно ще има тема за "омлета от нетя" ;)
"Ще опитам да обобщя следните въпроси в този пост: фактите за земетресението, откъде най-точно и бързо да се информираме, какво да правим при земетресение, какви са прогнозите за земетресение в региона, как да се подготвим за подобни бедствия."
ОтговорИзтриванеЛичното ми мнение: похвално, но излишно. Всички тези неща (застанете в рамката на вратата, дръжте си документите и т.н. в пакет за изнасяне при спешни случаи) повечето хора ги знаят. Единственото нещо, което може би не знаят, е частта с източниците на информация. Тя обаче е безполезна, защото: ако не си пострадал от земетресението информацията за него няма смисъл (не те засяга пряко, може само да ти задоволи любопитството постфактум, а това можеш и сам да се сетиш как да стане с толкова медии и интернет), а ако си пострадал, също няма смисъл (твърде ще си зает да оцеляваш в този момент). Полезна информация би била "как да проверя колко е устойчива сградата ми на земетресения". Също полезно нещо би било да се агитират хората да си застраховат имуществото. Всичко останало е след дъжд качулка и няма практическа полза. В крайна сметка при едно силно земетресение ще стане следното: или ще ти падне къщата, или няма да падне. В общия случай нищо не можеш да направиш по въпроса (освен ако не провериш колко е земетръсоустойчива сградата и не се изнесеш другаде, ако разбереш, че не са спазвани стандартите при строежа). Каквито и мерки да си мислиш, че взимаш по въпроса, като се обаждаш на разни информационни центрове и гражданска защита, те няма да ти помогнат. Същото е и с прогнозите: в момента надеждни методи за прогноза няма открити. Тоест тия неопределени прогнози, които се цитират навсякъде (видите ли от много време се трупа и трябва да стане голямо земетресение скоро), са гледане в тавана и ползата от тях е нулева.
Ghibli, благодаря! Съгласен съм със застраховането. Добавих го като важна точка. И не е особено скъпо. Относно устойчивостта, нека някой компетентен да се изкаже как се проверява.
ОтговорИзтриванеМомчета, подкрепям Ви в това което пишете за застраховането. Имам само едно допълнение към темата. Не изключвайте "застаховка живот".
ОтговорИзтриванеТя е универсална и върши работа не само в случая със земетесенията.
Имам предвид не годишна застраховка от 50 лв., а "СПЕСТОВНА ЗАСТРАХОВКА ЖИВОТ", при която си получаваш парите след години, ако всичко ти е наред.
Може да звучи черногледо, но при голямо земетресение е възможно да има човешки жертви.
Аз съм на 47 години и съжалявам, че така късно съм прозряла необходимостта от застраховката. Заинтересувах се миналата година, след като станах участник в автомобилна катастрофа и пострадах, за щастие не тежко.
Не се противопоставям на идеята за "застраховка на имуществото, а я допълвам с И "застаховка живот".