Показват се публикациите с етикет плагиатство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет плагиатство. Показване на всички публикации

26.06.2010 г.

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.


(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.


(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

2.12.2007 г.

Facebook Rips, или иматации на Фейсбук

Този ми пост е специално посветен на темата за плагиатството в областта на сайтовете за социални мрежи - и по-специално, на сайтовете имитации на Facebook.

Виждайки един хубав ден, че еди-колко си мои приятели са се присъединили към групата "Facebook in Bulgaria", реших да я посетя и да видя за какво става дума. И става дума за това, как няколко души "вече една година работим над българския facebook. Сайтът е много подобен на оригиналния facebook но е на български език". И о, чудо -наистина е много подобен! Сайтът се казва 3drasti.com и създателите му го възприемат именно като българска версия на Facebook.

Сред коментарите в групата "Facebook in Bulgaria" прочетох мнението на Диана Митова от Харвард: "За такива като вас: www.didimitova.com/facebookrips". Посетих въпросната страница и всъщност оттам разбрах, че Facebook вдъхновява доста хора да създават подобни уебсайтове, бих казал твърде подобни сайтове. Ето, вижте за какво иде реч:

Номинации в категория "Плагиатство на Facebook по концепция, съдържание и дизайн"

1. Desk.bg - рекламиран дори в родното Интернет-пространство като "българския Facebook", различията между него и оригинала са само в логото, цветовата организация и езика. Създателите му го определят на първа страница като "уникален инструмент за контакти с вашите реални познати!". Доколко е уникален, всеки може сам да реши.

2. 3drasti.com - също рекламиран като "българския facebook". Тук обаче мога да се съглася повече с това, особено поради безумните прилики между идеята и дизайна (цветовете) между този сайт и американския оригинал.

3. vkontakte.ru - оставяйки българските начинания, руският вариант е несъмнено достоверно изглеждащ. Руснаците донякъде може да ги разберем, особено като вземем предвид националната им политика на запазване и развитие на руския език за сметка на останалите (вижте крайната ми забележка по-долу). Но лично според мен, този сайт е най-сериозният претендент за плагиатор на Facebook досега.

4. xiaonei.com - също много достоен кандидат от Китай. И понеже не чета китайски, не мога да коментирам съдържанието на сайта, но цветовите сходства и разположение на елементите отново ми напомнят - не, ами направо ме насочват към американския социален уебсайт.

Оставам на вас да гласувате и изберете победителя в категорията "Плагиатство на Facebook". Ще добавя само, че наскоро екипът на американския сайт обяви, че работят по превеждането му на още няколко езика освен английски. Предполагам, че първите версии ще са на испански, португалски, китайски, френски, италиански и немски, а руският и българският ще почакат още известно време. И ако не друго, поне засега кирилицата прилично се възприема и използва във Facebook, което е един обещаващ старт.

А към новопоявяващите се претенденти за майстори на плагиатството бих цитирал пак Диана Митова: "За такива като вас: www.didimitova.com/facebookrips" :-)

Ново към юни 2008: Появи се още един сайт dotBulgaria.com, рекламиран като „българският Facebook“ от самия Максим Бехар. Вижте в блога на Еленко.