Новият подход на Мтел

Днес получих първата си електронна фактура след ребрандирането на Мтел. Нечетима, с въпросителни вместо вероятно новия шрифт Mtel Text, който са използвали, но не са вградили в PDF файловете. Малка, но смущаваща грешка.

 

 

Подобен масов гаф е добър тест за промяната в ценностите на компанията и реалното им поведение. За справка, Мтел обещават “лично отношение” и че са “уверени, не арогантни”.

 

 

И така, в 10:27 днес изпратих оплакване чрез формуляра им онлайн, в което съобщих за нечетимата си фактура и поисках нова (сегашната стойност обаче си я харесвам). Оплакването ми бе регистрирано веднага и потвърдено чрез имейл, като ми бе обещано от системата отговор до края на утрешния работен ден. 55 минути по-късно обаче (няма и час) усмихната служителка на компанията ми позвъни от 088133, за да потвърди оплакването ми, да ме информира, че от компанията са запознати с проблема, да ми благодари за разбирането и за проявения жест, който съм направил и да ми пожелае хубав и успешен ден. Как разбрах, че е усмихната? С опит в кол-център знам как звучат усмихнатите хора.

Не си спомням да се представи по име, но ми направи впечатление, че половинминутният разговор започна с “Току-що получихме писмото Ви”, с което създават усещането, че се стремят да отговорят едва ли не веднага.

Тестът за приложение на новите ценности за мен бе успешен – действително ми бе обещана нова фактура, както вероятно са сторили и с хилядите други клиенти на компанията. Компания, която е смятана от потребителите си за арогантна, се опитва да се очовечи. В аналитичен материал на в. “Капитал” Мария Манолова цитира директора “Маркетинг комуникации” на компанията, както и творческия директор на обслужващата рекламна агенция DM&B:

Според Мария Опренова целта на компанията вече е да говори "на човешки, нормален език, не като мастодонт, не като корпорация". От телекома признават, че досегашният им подход е бил по-старомоден и скован. "Досега имиджът на компанията беше като на 40-годишен мъж, който налага своето мнение", смята Богдан Русев, творчески директор на Demner, Merlicek & Bergmann Sofia.

Начинът по който публично ще оповестят техническата грешка с новите фактури, както и ежедневното обслужване на клиентите ще са най-големият тест за желаната от мениджмънта промяна. Все пак с почти еднакви индивидуални и пакетни услуги качеството на обслужване при мобилните оператори ще игра все по-голяма роля за задържането на клиентите.

Какви са вашите впечатления от обслужването от близките няколко дни? Промяна?

Прекратяване на договор с мобилен оператор

 

Редакция от 12 септември: публикацията се отнася единствено до автоматично подновените договори от страна на мобилните оператори. Ако след изтичане на първоначалния срок на договора Вие лично сте го преподписали в офис или по телефона, ставате обвързани по силата му до изтичането на новия срок (т.е. дължите неустойки при по-ранно прекратяване). След изтичането на този срок договорът се счита за безсрочен и можете да го прекратите без неустойки чрез едномесечно предизвестие.

Може би вече знаете, че от края на 2011 година автоматично подновените договори с мобилните оператори могат да бъдат прекратени без неустойка. След изтичане на първоначалния срок на договора (1 или 2 години), той става безсрочен. Това право е регламентирано в чл. 229а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

А важи ли новият закон за автоматично подновените договори преди 29 декември 2011?

Представители на мобилните оператори твърдят, че разпоредбата на чл. 229а се отнася само за новоподписаните договори след 29.12.2012, след влизането в сила на ЗЕС. Пример за това е цитираното изявление на Ясен Гуев, директор "Корпоративна политика" на Globul, от 6 март т.г.:

„Ако сте имали договор, който е подновен преди 29 декември, трябва да се изчака този срок да изтече и чак тогава може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие."

Тълкуването на Globul обаче не е вярно! Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) излезе със становище отново на 6 март т.г., където е записано:

"С оглед на законосъобразното и последователно тълкуване, и прилагане на чл. 229а, във връзка с § 212 от ПЗР на ЗЕС, Комисията изразява следната позиция:

Автоматично подновените преди влизане в сила на ЗИД на ЗЕС (в сила от 29.12.2011 г.) договори на абонатите, които са подновени за нов срок без изричното им писмено съгласие, регламентирано в чл. 229а от ЗЕС, се считат за безсрочни  по силата на закона и могат да бъдат прекратени от абоната с едномесечно предизвестие и без да се дължат неустойки. Сключените към деня на влизане в сила на ЗИД на ЗЕС (в сила от 29.12.2011 г.) срочни договори с първоначален срок на действие (които не са били автоматично подновявани), могат да бъдат продължени за нов срок само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане на срока на посочените в предходното изречение договорите се преобразуват в безсрочни и могат да бъдат прекратени от абонатите с едномесечно предизвестие, без да се дължат неустойки за това."

В предаването на БНТ "Денят започва" от 16 март 2012 Веселин Божков, председател на КРС, цитира параграф 212 от същия ЗИД на ЗЕС, за да защити тезата, че чл. 229а се отнася и за тези потребители в заварено положение. (Вижте частта от 04:38 до 09:05 от видео записа.)

Истината! Парламентът потвърди: всички автоматично преподписани договори могат да се прекратят без неустойка

Обърнах се директно към законодателя в лицето на председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Иван Вълков и получих отговор, че потвърждават становището на КРС.

Тоест вие можете да прекратите договора си с vivacom, Globul или M-Tel с едномесечно предизвестие, без да заплащате неустойки, след като е изтекъл първоначалният му период. Дори и автоматичното подновяване да е станало преди 29 декември 2011. Клаузите за автоматично подновяване стават нищожни. Точка.

bob и Кольо

Допълнение: Call-YO на vivacom надцаква bob на M-Tel, като на 22 март обяви, че също сваля цената на 10,8 стотинки. В съобщението на vivacom не пропускат да изброят “реквизитите”, които трябва да изглеждат по-изгодни от конкурента: “тарифиране на секунда след първата минута и на Kb за мобилния интернет, безплатни обаждания към центъра за Обслужване на клиенти, безплатна реактивация след спиране по неплащане. Не се заплащат и смяната на собственост или деактивацията на гласова поща.” Докъде ще стигнат? Дали 10,8 ст. е дъното?

Няма и седмица, откакто се завъртя рекламата с двамата герои във влака, и два от мобилните оператори се намериха в “ценова война”, както отбелязаха медиите наскоро (Vesti.bg и Dnevnik.bg).

Дванайсетте стотинки на bob само за една вечер станаха десет стотинки и осем десети. По-този начин се случиха две неща.

Първо, офертата на bob остава най-евтиното предложение за национални телефонни разговори без месечна такса, само с 0,02 стотинки по-евтино от предложението на vivacom Call-YO. Български оператори се престрашиха да понижават цени, заради конкуренти.

Второ, закачливият телевизионен спот се превръща автоматично в заблуждаваща реклама и за да не привлече глоба от Комисията за защита на конкуренцията (по чл. 32 от ЗЗК), излъчването ѝ най-вероятно ще спре тези дни. Има я в YouTube, дори с имената на рекламната и продуцентската агенции – New Moment New Ideas и Screen Brothers Ltd. Рекламата породи отзвук.

Рекламата на vivacom, която сравнява параметри на конкурентната услуга bob с услугата Call-YO

Рядко сме свидетели на сравнителни реклами в България (например БТК и Orbitel преди години), просто защото сравнителната реклама не е разрешена от закона.

В случая, имаме нещо, което проф. Георги Лозанов би нарекъл “алюзия” с вече съществуваща марка – чужденецът Боб с неподправен немски акцент е очевидно австрийската марка bob на Telekom Austria. Интересното за мен е, че виждам марки, представлявани от истински лица – до голяма степен, както в серията от реклами на Apple, в които готиният Mac с лекота и невинност успява да ядоса или злепостави задръстения PC.

Иначе за запознатите същата реклама bob vs. Call-YO е явно недоразумение:

• bob е post-paid услуга с безсрочен договор и без месечна такса, след закупуването на чиято карта разговорите и съобщенията се начисляват в месечна сметка;
• Call-YO е предплатена услуга, при която цената от 11 стотинки е валидна само ако зареждате минимум 10 лева кредит по сметката си.

В ценовото надаване печелившият е един – потребителят.

Коледен стопинг!

В навечерието на зимните празници изпитваме едно и също колективно deja vu: задръствания край моловете, народ в супермаркетите, суета в кухнята, планове, планове, планове…

Нека поспрем и се замислим от време на време, въпреки the call of the mall. Весели празници!

Как да въведем заплащане за безплатна услуга*

След като бизнес ежедневниците “Пари” и “Дневник” се преобразуваха в изданието “Капитал Daily” преди месец, част от онлайн съдържанието на новия вестник стана достъпно само след заплащане. Възможността да се свалят изданията в PDF  формат безплатно беше преустановена и сега за това се изисква абонамент.

Преди около година британското издание The Times Online също стана платено, след като собствениците му News Corporation направиха стратегическата крачка да прекратят нарастващото безплатно потребление на новини и анализи онлайн за сметка на намаляващия обем на хартиеното издание. Те “заключиха” съдържанието му зад т.нар. “платена ограда” (paywall). Сега в родината на Рупърт Мърдок, собственик на медийната корпорация, широкоформатният The Australian и таблоидите The Daily Telegraph и The Herald Tribune също ще изискват абонамент за достъп.

Моделът на потребление на новинарско съдържание онлайн и спадащите тиражи на сериозните всекидневници тревожат издателите по цял свят. Те са изправени пред нелеката задача да поискат пари, за нещо което години наред е било безплатно. Издателите от “Икономедиа” са се поучили от световния опит – без да отблъскват вече спечелените си читатели и регистрирани потребители на dnevnik.bg, издателите оставиха сайта безплатен и го разделиха от “премиум” съдържанието на “Капитал Daily”, наследникът на “Дневник”.

* Предлагам на вашето внимание съветите на австралийски маркетолог Бри Уилиамс. В публикацията си “How to introduce a charge for a free service” тя разкрива някои открития в поведенческата икономика, които биха намалили болката от заплащане за нещо, което е било без пари досега. Изданията The Australian, The Daily Telegraph и The Herald Tribune са част от австралийската бизнес група News Limited.

Как да използваме поведенческата икономика да превърнем една услуга от безплатна в платена

Статията в SmartCompany от предишната седмица, разглеждаща въвеждането на “платена ограда” от News Limited, включваше моите разсъждения как медийният гигант може да приложи поведенческа икономика в прехода от безплатна към платена услуга.

В допълнение към дискусията, смятам че, си струва да видим какво прави "безплатното" толкова привлекателно на първо място, така че да прецените дали и как да раздавате продукти и услуги без заплащане.

Нека започнем с шоколад.

Убеждаващата сила на "безплатното"

В експеримент, описан в книгата на Дан Ариели "Predictably Irrational", участниците трябвало да избират между два шоколада: Lindt с превъзходно качество или Hershey’s. Чрез серия от експерименти цената на всяка от двете марки била манипулирана, за да се проследи ефекта върху мисленето на потребителя. С други думи, да се определи момента, в който цената променя оценката ни за преживяването от консумиране на шоколад. Когато Lindt бил 15 цента, а Hersheys 1 цент, 73% избрали Lindt. Логично. Бихме платили повече, когато получаваме качествено преживяване.

Но експериментът претърпял обрат. Цените били намалени с 1 цент. Тоест Lindt станал 14 цента, а Hershey’s - безплатен. Изведнъж Hershey’s предпочели 69% от участниците, обръщайки предишната тенденция. Дали това се дължи на единия цент? Не. Причината била мощта на "безплатното". Повечето участници решили да действат, въпреки ниското ниво на очаквана наслада просто защото шоколадът бил безплатен.

Изглежда "безплатното" силно повлиява възприятието ни за очакваното преживяване.

Ариели предлага като обяснение защо сме толкова податливи на "безплатното" това, че при него няма негативна страна. При повечето транзакции преценяваме между "за" и "против", печалбите и загубите, но когато нещо е "безплатно", то има само положителна страна.

Това е поведенческият принцип на страха от загуба (loss aversion), където ние сме устроени да избягваме загубата повече отколкото да се стремим към печалба. В случая с шоколадите, участниците не пожелали да се откажат от Lindt и да си купят Hershey’s дори и когато трябвало да платят само 1 цент за марката с по-ниско качество. Дори тогава рискът е бил твърде висок. Премахнем ли риска, като предложим Hershey’s за без пари, играта се променя.

Въвеждането на цена за безплатна услуга

За шоколада - ясно, но какво общо има това с въвеждането на платен достъп при News Limited? В крайна сметка, ситуацията е като да искаш пари за Hershey’s, който обаче си свикнал да получаваш за без пари.

Това само показва колко трудна задача стои пред News Limited, защото "за без пари" е една от най-силните сили на убеждението. Ето и няколко идеи как да преработим безплатната услуга така, че да преминем към платена такава.

1. Диференцирайте продукта

Ако дадена марка поиска заплащане за нещо, което досега се е предлагало без пари, имате нужда да промените продукта. При шоколада това може да означава промяна в съставките или опаковката, или пък да се посочи нещо ново в продукта, за което хората не са знаели (напр. "сега вече от производители на какао с мислене за околната среда"). При медиите означава промяна в облика на онлайн преживяването, въвеждането на ново съдържание и / или функционалност и нови журналисти с богат опит.

2. Представете цената различно

Клиентите на News Limited ще плащат между $2,95 и $7.95 вместо нищо. Това са малки суми в сравнение с повечето неща, но не и в сравнение с "без пари", така че медията се нуждае да предостави контекст за цената пред своите клиенти. Например, за по-малко от карта за фитнес, по-малко от талон за градския транспорт, по-малко от сметката за обяд на ден, ще имате денонощен достъп до австралийски новини в реално време.

3. Вкарайте примамки

Ценовите примамки са много ефективна поведенческа техника, защото ние възприемаме едни цени спрямо други. В момента на страницата на News Limited за абонамент се предлага електронен абонамент за $2,95 на седмица, електронен абонамент и хартиеното уикенд издание за $4,50 или електронен и хартиен абонамент от понеделник до събота за $7,95. Щеше да е полезно за тях да бяха предложили и цена примамка за 7-дневен хартиен абонамент на същата страница за регистрация. Защо? По този начин ще заложат стойност на хартиения абонамент и така плановете за електронен достъп и хартиено издание ще изглеждат по-привлекателно. (На страницата за абонамент на The Australian, която е заровена в няколко клика навътре, са приложили имено тази техника, но са направили грешката да изкарат печатното издание по-изгодно с цена от $2,00 на седмица).

4. Накарайте ги да свикнат по-бързо

Поведенческият принцип на адаптацията означава, че ние преживяваме лошите новини по-бързо, ако не ни напомнят за тях. News Limited ще трябва да внимава как се държи с клиентите си през процеса на абонамент, регистрация и таксуване, като цели колкото се по-малко внимание върху цената. В момента те предлагат пробен електронен достъп за три месеца без заплащане. Моят съвет е в Общите условия на ползване пробният достъп да се трансформира в платен достъп при изтичането му, отколкото да се напомня на хората в края на пробния период, че трябва да се плаща.

5. Разграничете процеса

Всеки, който е ползвал iTunes, може би е забелязал, че плащането се потвърждава няколко дни след покупката. Apple ефективно разделят процеса (купуването на музика) от болката (плащането), което означава, че ние ще сме по-малко склонни да си спомним, че свалянето ни е струвало пари. News Limited също трябва да помисли за сходен начин как да финализира процеса на плащане при клиента.

6. Вина

Не подценявайте начина, по който вината може да накара гратисчиите да се превърнат в плащащи клиенти. Разбира се, винаги ще има хора, които само вземат, без да дават, но повечето от нас се противят на нечестното гратисчийство. Дължи се на вътрешното ни желание да работим за наградата, отколкото да я получим наготово. Това сериозно, не се подхилвайте. Музеят за изкуство в Индиана реши наскоро да премахне таксата за вход, което доведе до 3% повишение в броя на абонираните посетители.

Ключовият извод от тази дискусия за шоколади и платен достъп до съдържание е следният – предложите ли нещо "за без пари",  променяте правилата на играта коренно. Това носи след себе си значителни поведенчески последици, които могат да сработят добре за бизнеса ви и да стимулират обема, но може и да променят начина, по който продуктът ви се възприема. Въпреки че не е невъзможно да преобърнете безплатна услуга в платена, това е едно начинание с изключителни опасности и следва да се прилага с дълбока мисъл за дългосрочните и конкурентни цели.

Бри Уилиамс (Bri Williams) е маркетолог, презентатор и автор, която специализира в поведенческа икономика. Книгата ѝ "22 минути до по-добър бизнес: как поведенческата икономика може да ви помогне да посрещнете ежедневните задачи в бизнеса" ("22 Minutes to a Better Business; how behavioural economics can help you tackle everyday business issues") може да закупите от книжарница Blurb, а Бри може да следите в Twitter на @peoplepatterns.

Всички права запазени. Преводът на оригинала е с разрешение на автора. Моля не копирайте съдържанието на тази публикация без изрично съгласие. Илюстрации: www.capital.bg, www.thetimes.co.uk, (cc) by-sa theimpulsivebuy

Безплатни енциклопедии и уроци на български (някои до края на 2011)

Обновено на 15.11.2011: издателска група “Български законник” предоставя безплатен пробен абонамент за своите издания до 14 декември. За да се възползвате от справочните им архиви, изискват попълването на заявка.

Като част от Националната програма за въвеждане на ИКТ в образованието всеки български гражданин може да се сдобие безплатно с пакет образователен софтуер, който включва:

1. Българска енциклопедия А-Я - второ издание (32 000 статии)
2. Енциклопедия “История на България” (13 000 статии)
3. “Словник Експерт” – проверка на правопис, сричкопренасяне, граматическа проверка, синонимен речник на български език
4. Картинен речник Оксфорд-Дуден (55 000 понятия)
5. “КръстоСловник” – игра за съставяне на засичащи се думи
6. Световна футболна енциклопедия (2 500 статии)

Т.нар. пакет “Продукти на знанието” е достъпен за сваляне след регистрация с име и имейл на специална страница на Националния образователен портал. На имейла си ще получите линкове за изтегляне на всеки един от продуктите. Според лиценза можете да свалите и използвате програмите до края на 2011, а след това за обновлението ще се изисква “символична” абонаментна такса.

Инсталацията

Шестте програми заемат 2,1 GB и имат единен инсталатор. За да може да инсталирате всичко наведнъж (вижте Setup.exe по-горе), ще трябва да разархивирате всички програми, след което да преместите / копирате инсталационните директории на 5 от програмите в тази на 6-тата, като само оставите папките Images (вижте вляво).

 

Инсталирах под Windows 7 и вероятно затова получих предупреждение, което приех:

Обърнете внимание, че пакетът е поне от 2008 година. Следваше прозорец за регистрация, но понеже още при заявката за сваляне вие се регистрирате, само отметнете факта:

Единствено заради “Словник Експерт” ще ви се наложи да рестартирате Windows, преди да можете да използвате програмата за проверка на правописа.

Безплатни уроци за ученици (и не само)

На Националния образователен портал са поместени част от учебното съдържание от 3. до 12. клас задължителна и профилирана подготовка (ЗП и ПП). Някои от ресурсите са текстове от вече издадени учебници, а други са мултимедийно съдържание, илюстриращо структури и процеси:

Авторите са включили и онлайн тестове за самопроверка:

Една от полезните функции на този портал е търсачката, която може да се използва за справки по различни термини в най-различни ресурси (и в речници, и в енциклопедии, и в уроци):

Навигацията сред учебното съдържание не е особено интуитивна и изисква време за научаване, но ресурсите могат да бъдат в голяма полза, както на учениците, така и на учителите, които подготвят уроци. Специално за тях са добавени насоки и инструкции за подготовка на отделните уроци.

Знам.БГ

Голяма част от съдържанието на портала е изнесено в портала Znam.bg (Българският портал на знанието).

Той, както и пакетът “Продукти на знанието”, е разработка на “Сирма Медия”, които са осигурили програмно тези продукти и услуги с авторството на БАН и български образователни издателства, а финансирането за обнародването на иначе комерсиалните продукти идва от Министерство на образованието чрез Европейския социален фонд. Доколко тези проекти ще бъдат развивани, допълвани и осъвременявани не мога да преценя към момента.

Безплатна правна енциклопедия

Също до края на 2011 клиентите на VIVACOM могат да използват безплатно юридическата енциклопедия “Законите на светло”. Това е богат на справочна информация портал, който освен последните версии на нормативни актове, предлага и допълнителни услуги като терминологичен речник, легални дефиниции, архив на отменени актове, информация за настоящето правителство и за структурата на съдебната система в страната.

 

Информация за Националния образователен портал, за Знам.БГ и за Юридическата енциклопедия “Законите на светло”. Тази публикация цели единствено популяризирането на тези полезни, но не така рекламирани продукти и услуги. Ако сте ползвали посочените ресурси, споделете мнението си по-долу.

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.

(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.

(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

Меглена Кунева - истински европеец

Не скривам радостта си, че именно г-жа Меглена Кунева бе избрана едновременно и за „Комисар на годината“, и за „Европеец на годината“. Наградите се присъждат от две авторитетни издания по европейските въпроси -- „European Agenda“ и „European Voice“.

Г-жа Кунева прави много в областта на защита правата на потребителите -- като започнем от кампаниите за по-добра осведоменост за стоки и услуги, защита от опасни за здравето стоки и стигнем до въвеждането на общи правила за презгранично електронно пазаруване и улеснени процедури за колективни обезщетения.

Утре, 4 декември, по повод Деня на потребителя, организиран от Френското председателство на ЕС, г-жа Кунева и г-н Ален Безо (председател на френската потребителска организация UFC-Que Choisir) ще отговарят на въпроси в онлайн чат. Ако искате да отправите вашите запитвания, коментари или предложения, адресът е http://images.quechoisir.org/webchat/index.php.

Отново, поздравления към г-жа Меглена Кунева!

Почти всичко за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“

В интернет-изданието на варненския всекидневник „Народно дело“ можете да прочетете новата рубрика „Нашите права“. Списва се от адв. Явор Якимов, който обяснява какви права и задължения имаме като потребители, както и отговаря на читателски въпроси.

Първата тема е „Застраховката „Гражданска отговорност“ и какво правим след катастрофа“ - излиза в четири части:

1. Част 1 - 10.11.08, брой 258
   - Какво представлява застраховката „Гражданска отговорност”?
   - Кои лица се смятат за застраховани?
   - На кои (трети) лица следва да се изплати обезщетение?
   - Какво (не) покрива застраховката „Гражданска отговорност”?
   - Територия на действие на застраховката.
   
2. Част 2 - 17.11.08, брой 264
   - Какво трябва да направим при настъпване на ПТП - права и задължения?
   - В какъв срок се прекратява застраховката „Гражданска отговорност?
   - Какво следва да е държанието на служителите на МВР и как да защитите правата си от неправомерни действия от полицаите?
   - С какви документи следва да се снабдим при ПТП?
   
3. Част 3 - 24.11.08, брой 270
   - Какви документи трябва да изисквате при ПТП?
   - Поведение след констатиране на ПТП.
   - Непълно попълване на двустранния констативен протокол.
   
4. Част 4 - 01.12.08, брой
   - Какъв трябва да е размерът на застрахователното обезщетение?
   - Доказване на разходи пред застрахователя.
   - Какво се случва, след като подадем искане за заплащане на застрахователно обезщетение?
   

Смятам, че това е изключително важна рубрика, на която трябва да се обърне внимание. Да познаваш и да можеш да защитаваш потребителските и изобщо гражданските си права, е проява на висока култура. Поздравления към екипа на вестника, осъществили идеята! Ще очаквам следващите теми с интерес.

P.S. Ако темата ви е интересна и търсите още информация, вижте и поста ми „Автомобилна катастрофа и какво да правим“.

Снимката е използвана с разрешение от сайта ABSURDI.COM. Увеличено копие тук.

„Пикадили“ срещу „Billa“ във Варна

Няма варненец, който да не знае или да не е пазувал в супермаркетите „Пикадили“. Първият магазин е най-малкото отворен през 1995 и оттогава насам във Варна бяха отворени още седем супермаркети от веригата. От две години „Пикадили“ има и в София, Бургас и Велико Търново, а от тази година -- и в Ловеч и Стара Загора.

Много гости на града се чудят как дори в момента няма нито един магазин „Billa“ във Варна при условие, че веригата присъства във всички големи български градове от няколко години.

За популярността на „Пикадили“ и „Billa“

Преди всичко, трябва да се отбележи нещо много важно. „Пикадили“ се превърна в трайна марка за варненци по-рано, отколкото конкуренцията. Веригите хипермаркети и големи супермаркети в България се появяват за първи път през 1999-2000. Пионери са „Metro Cash & Carry“ в София и Пловдив (1999)> и „Billa“ в София (2000)>. След това се появяват и в други градове и понеже дотогава българите не са имали подобни вериги на разположение, имената им се превръщат в нарицателно за хипермаркет и голям хипермаркет.

Във Варна обаче първият „Metro“ е открит през 2001, а „Billa“ до ден днешен не са отворили нито един магазин. Да, но във Варна „Пикадили“ работи от 1995, като до 2005 супермаркетите на веригата в града стват общо 5 с присъствие в най-големите квартали. Тогава разпознаваемостта им е 40,5%. За сравнение подобен процент познатост в София и Пловдив имат „Billa“ и „Metro“>. С други думи, в морската столица „Пикадили“ става нарицателно за това, което са „Metro“ и „Billa“ в останалите градове. И докато „Metro“ са предназначени и ограничени до малките търговци, то „Billa“ и „Пикадили“ посрещат всички.

Конкуренция или нещо друго. На няколко фронта

Учудващ е фактът, че за 8 години „Billa“ не успя да открие магазин във Варна. От регионалния вестник „Народно дело“ коментират кратко така: „Една от причините вероятно е била лютата конкуренция с вече утвърдени местни магазини като „Пикадили““>. Дали конкуренцията е люта или нелоялна, аз нямам информация. Иначе слуховете са, че „Пикадили“ стои по някакъв начин зад няколкократните провали на вече немската верига при стъпването й в морския град.

Освен във Варна, двете вериги присъстват едновременно и в София, Ловеч, Стара Загора и Бургас. Но докато немските магазини са доста разпознаваеми там, „Пикадили“ тепърва ще отстоява позиции. Вижте следната карта по-долу:

Къде ще бъде „Billa“ във Варна?

Първите два магазина са вече ясни. И двата ще са част от по-големи търговски комплекси, а не самостоятелни обекти (за разлика от повечето „Пикадили“) -- единият ще се намира на ул. „Цар Иван Срацимир“ 2 (над Колхозния пазар) в Търговски център> „Маркет Варна“>, а вторият ще се помещава в партера на сграда „Б“> в „Пфое Мол“>. Впечатление прави именно този магазин, който физически ще постави „Billa“ срещу „Пикадили“.

По форумите в Интернет> се спекулира за още два магазина от веригата, като единият се предполага, че ще е в кв. „Възраждане“ между новостроящия се жилищен комплекс „Orchid Hills“ и „Kaufland“. Другото възможно разположение е в Търговския център „Viva“, строящ се в кв. „Левски“ (над сп. „Явор“).

Отвори в по-голям размер

Тема с продължение

В някои отношения двата магазина си приличат -- предлагат голям асортимент от стоки, включително свежи плодове и зеленчуци, „био“ продукти, както и собствени марки -- „Пикадили“ въведоха „Мистър Пикс“, а „Billa“ опаковат с марката „Clever“. Приличат си още и по това, че организацията в помещенията не като в склад (както е при „Metro“ или „Kaufland“), а по-скоро създават чувство на уют и комфорт при пазаруването.

Въпрос на време и реакция от конкуренцията е да се види дали „Billa“ ще успеят да отстоят позиции във Варна. Още повече, че по-малките магазини от квартален тип „Пикадили Express“ тепърва започват експанзията си>.

Темата със сигурност не е изчерпана, има какво да се анализира, но тя просто отразява едно интересно събитие. Ако имате мнение по тази тема или желаете да внесете уточнения, коментарите ви са повече от добре дошли.

Какво е отношението ви към двете вериги? Къде виждате разлики и прилики? Ще се развият ли „Billa“ във Варна?

Редакция от 15.10.2008. В приложението „Морски Труд Варна“ от 15 октомври 2008, брой 198(2400), стр. 2 четем следния кратък фоторепортаж: До броени дни близо до Рибната борса ще бъде открит нов магазин от веригата „БИЛА“. Варненци вече се чудят къде ще паркират автомобилите си, след като и сега е цяло чудо да се намери свободно паркоместо. Снимка: Антон Стоянов

Интернет през 2001

Google поднесе поредна интересна изненада по случай 10-годишнината на компанията. На адрес www.google.com/search2001.html се помещава един своеобразен времеви портал към Мрежата от 2001 година. Търсенето е базирано главно на индекса отпреди 7 години, като услужливо към всеки резултат се прикрепва връзка към архив на страницата или сайта от същата тази година.

За съжаление, порталът е отворен само за един месец, считано от днес. Но пък определено има какво да се види. Обратно в 2001 няма социални мрежи като Facebook или MySpace, няма го гигантът YouTube, няма я сегашната Wikipedia, нито българските торент сайтове от типа на Zamunda и Arena. Изобщо и резултатите са много по-малко, и са много по-различно подредени от днес.

Илюстрация: Google Inc.

Знаем ли какво ядем и пием? За Е-номерата

Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме - храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.

Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.

Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).

Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща -- трябва да се напазарува набързо и хоп -- вкъщи да се изяде.

От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!

Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).

Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:

• „Е200? Е300? - познай що е то или как да се опазим от добавките в храните“ - най-добрата статия на български в e-vestnik.bg
• „Е-номерата в етикетите на храните“ - статия в BB-Team на български
• „Е-номера и консерванти“ - преводна книга от немски на български на д-р Карин Кьоле, допълнена с полезна информация за българския потребител (българско законодателство, адреси на служби, сдружения)
• „E number“ - статия в англоезичната Wikipedia с обширен списък на кодовете и техните значения
• „E-numbers: the classification of food additives“ - кратка, но информираща статия на английски в общодостъпната енциклопедия h2g2 на BBC.co.uk
• „Chemical Safety of Food“ - рубрика с много практична информация за изискванията на ЕС и правните основания за тях
• Вижте и портала, посветен на безопасността на храните (част от сайта на Европейската комисия) с брошури на български (например за етикетите на храните)

И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?

Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета -- да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.

За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).

Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!

Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/