Глоби за медиите, публикували “неделни класации”!

Електронните медии и информационни агенции, които публикуваха и обновяваха предварителни резултати от екзит-пол допитвания в изборния ден, останаха ненаказани засега. Същите демонстрираха и лицемерие, и безочие. Фактът, че това е практика от години, не означава, че и този път медиите могат да се разминат тихомълком. Искам да бъдат глобени и публично да се извинят достойните от тях.

 

Подавам жалба

Наред с представители на РЗС и НДСВ аз също подавам жалба по имейл към ЦИК за нарушаване на Изборния кодекс. Мотивацията – грозно и обидно е българските медии дни наред да ни информират сензационно за груби изборни нарушения с критики към организацията, когато те самите знаят и “заобикалят” същия закон. Още по-срамно е Централната избирателна комисия за поредна година да си затваря очите за това, защото “няма постъпили оплаквания и затова няма да има санкции и на ЦИК”. Затваряне на сайтове – не, но санкции да има!

Чрез така наречените “неделни класации” сайтовете на Дарик, “Дневник”, “Капитал”, “24часа”, “Труд”, “Стандарт”,
Vsekiden.com, Vesti.bg, агенциите “Focus News” и БГНЕС нарушаваха изискване на Избирателния кодекс, което забранява огласяването под каквато и да е форма на допитвания до общественото мнение -- от деня за размисъл 22 октомври до края на изборния ден 23 октомври. Именно под формата на “забавни класации” читателите и слушателите можеха да се информират за процента избирателна активност, както и за процентното разпределение на вота за отделните кандидат-президенти и кандидат-кметове. Можехме да следим филмови мелодии за президент, народни песни за кмет, любими комикси, най-продавани антикварни издания, любими имена на столични улици, температурни измервания в политическите щабове и още.

 

Разочароващо лицемерие и агитация

Под формата на уж забавни комикси, харесвани от журналистите в “Дневник” в деня на изборите, се разкриваха междинните изборни резултати. Само месец по-рано “Дневник” съобщава в статията си “Как да гласувам”, че

[…] традиционните в последните години забавни класации, чрез които медиите следяха изборните резултати в реално време, са забранени.

Това означава пълно съзнание за собственото си нарушаване на чл. 136 от Изборния кодекс. Дори в статия от 23 октомври същото издание припомня:

Според изборния кодекс агитацията в деня за размисъл и в изборния ден са забранени. Забранено е и обявяването "под каквато и да е форма" на резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите.

Още повече “Дневник” и “Капитал” по този начин нарушават и подписания от медийната група Етичен кодекс в частта “Представяне на достоверна информация на обществото” (забележете, публикуван на сайта на “Дневник”):

1.1.1. Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.

1.1.3. Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.

1.1.4. Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.

Чрез метафоричните класации всъщност не само “Дневник”, но и останалите медии, публикуваха информация без да посочват източниците на допитването. Имена на социологически агенции нямаше. А без посочен източник достоверността на тези междинни резултати е нулева. Всяко издание може да обяви свои числа за “любимите книги”, “комиксови герои” или “температури”. Това от своя страна не е информиране на обществеността, а индиректна агитация. Внушава се, както Атанас Семов посочва, “сила, престиж и възможности на едни и обратното за други [партии и кандидати]”. Агитацията и оповестяване на общественото мнение в деня на изборите може да не е престъпление по Наказателния кодекс, но това се глобява и настоявам ЦИК да изпълни задълженията си!

чл. 299 от Изборния кодекс гласи:

Който наруши разпоредба на този кодекс, извън случаите по чл. 288 - 298, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 2000 лв.

Именно това са случаите на агитация и оповестяване на социологически резултати в деня на изборите (чл. 133, ал. 5 и чл. 136 от Изборния кодекс).

 

Ефектът

Разбира се, наивно е да се очаква, че 200 до 2000 лв., дори и удвоени за двойно нарушение, ще донесат някакви щети на медиите, които привличат съвсем грубо между 5 и 10 пъти по-широка аудитория чрез тези класации. Ефектът от глобяването на посочените издания ще е публичният срам на марката и редакцията. А срамът, ако го има, ще е доказателство за достойнството на уж сериозните български медии.

Ще публикувам входящия номер на жалбата си и съответното решение на ЦИК, щом ги получа. Ако желаете да ме подкрепите, ми пишете или оставете коментар. Знам, че има много по-важни нарушения и престъпления, които изискват внимание, но това оставям на по-активни граждани и организации.

 

Допълнение (ноември 2011)

Жалбата ми бе заведена с вх. № 2874 от 11.11.2011, но понеже не бях съобразил срока по чл. 149, ал. 1 от Изборния кодекс, т.е. уведомяване до 24 часа след нарушението от медиите (или 24 октомври в случая), жалбата ми не подлежи на разглеждане.

Въпреки това, ЦИК е решила да постанови на 28 октомври актове за нарушения на три български медии след сигнал от КРС, а именно: телевизия NOVA, радио “Фокус” и “Дарик” радио. С цялата си наглост, след решението на ЦИК, редакторите на “Дарик” във втория тур на изборите замениха класацията си с анкета за представяне на отборите ЦСКА и “Левски” за цялата страна, а в градовете с балотажи – анкета и за местни отбори. Защо ли се вълнувам, изобщо?

Земетресения в София - ноември 2008

Само няколко месеца след последното земетресение от юли 2008, последвало взривовете край Челопечене, София съвсем наскоро усети два земни труса. Статистиките в блога ми от предишните два дни показват невиждан интерес към новините и информацията относно тези две земетресения. Ще опитам да обобщя следните въпроси в този пост: фактите за земетресението, откъде най-точно и бързо да се информираме, какво да правим при земетресение, какви са прогнозите за земетресение в региона, как да се подготвим за подобни бедствия.

Фактите

Късно в събота, на 15 ноември 2008 в 22:08 часа се регистрира земетресение с магнитуд 4,1 по скалата на Рихтер, продължило 2,5 секунди. Рано сутринта в неделя, на 16 ноември 2008 в 07:03 часа се регистрира втори трус с магнитуд от 3,5 по същата скала с епицентър 5 км от центъра на София. Очакват се в следващите няколко дни много по-слаби трусове. Обяснения за това как се случват земетресенията можете да прочетете в блога на Делян Делчев.

Информационни източници

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУТИ --> Един достъпен и надежден източник (на английски език) е Европейско-средиземноморският сеизмологичен център, който обработва сеизмологична информация от няколко европейски центъра, включително Геофизичния институт на БАН. Международната организация поддържа богат на информация уебсайт, както и мобилна информационна услуга (за трусове над 4 по Рихтер). И двете се обновяват в реално време и автоматично, и ръчно. Подробности за двете земетресения в София >>>.

МИНИСТЕРСТВОТО --> Друг обществен източник на информация е Министерството на извънредните ситуации. Сайтът предоставя последни новини в същия ден за всякакви общественозначими бедствия в България. Забележете, че звъним на телефон 112 само когато се нуждаем от помощ, а не да получаваме информация. В Закона за телефон 112> са предвидени високи глоби за злоупотреба>. За допълнителна информация вижте и Сектор "Извънредни ситуации" в сайта на Правителството.

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА --> Министерството на извънредните ситуации е неразривно свързано с Националната служба "Гражданска защита". Оттам предоставят онлайн бюлетин и телефони за връзка в случай на нужда. Телефоните са 0800 20112 за "Гражданска защита" в цялата страна и (02) 86 26 075 за оперативния дежурен.

МЕДИИТЕ --> След официалните служби друг източник на информация са частните осведомителни агенции. DarikNews.bg и "Фокус" реагираха сравнително бързо в нощта на земетресенията. В момента и двата сайта предоставят подробна обзорна информация за случилото се: (1) "DARIK News", Сюжети, "Силен трус уплаши софиянци през уикенда" и (2) "Фокус", Още по темата за земетресенията плюс "Гореща тема". "DARIK" предават и на живо по радиото -- за Софиия честотата е 105,00 FM. Радио "Фокус" засега няма специална програма в София, но може да се чуе в района. Още. Други медии със светкавична реакция са "Дневник Online"> и >, както и Българското национално радио>.

НОВИТЕ МЕДИИ --> Отделно, оказва се, че блогърите също бързо реагират на земетресението. Пример за това са MarfiLand.blogspot.com и optimiced.com. В "Дневник Online" обръщат подробно внимание на този феномен.

Какво се прави при земетресение?

Всички медии обърнаха внимание на този въпрос доста обширно. Подобна информация може да видите в сайта на "Гражданска защита" -> "Защита при земетресения" и "Азбука на оцеляването: земетресения". Има и отделна секция за деца. Нагледни съвети има и тук.

Какво се прави преди земетресение?

Най-правилното действие е една застраховка "Имущество", включващо изрично риск от земетресение. Не струва много скъпо> -- в рамките на една-две двайсетачки на година в зависимост от покритието и включените рискове. Тук можете да се запознаете с няколко съвета при избора на имуществени застраховки, а тук и тук можете да видите списък със застрахователи. Така или иначе държавата планира да въведе подобно задължително застраховане>.

Има ли опасност?

Американското посолство в България също е извело съвети (на английски език) за поведение в случай на земетресение. Явно прогнозите за земетресения в София са реални. Ще се опитам да публикувам скоро информация за прогностичните възможности, касаещи бъдещи земетресения в България. Особено важен е въпросът, дали българското правителство ще подпомогне жервти на бедствия, ако нямат застраховки, както се планира>. Иван Бакалов пише подробно за навика на българина да обвинява дори когато няма как да има виновни и защитава тезата, че хората трябва да се застраховат сами. София е земетръсна зона все пак...

Личният ми коментар

Аз не съм в София, поне не бях в деня на земетресенията. Настроен съм да науча обикновените хората, как да търсят информация за случващото се. Виждате, че има Интернет, има радио, има и телефони за връзка. Само трябва да знаем къде и кого да питаме. Разбира се, остава без отговор въпросът "А като спре тока?". Мобилните телефони блокират, няма Интернет, няма ТВ, няма осветление. Всеки трябва да познава правилата за евакуация и поведение в такива случаи. Научете ги!

Другият проблем, който виждам, е, че едно силно земетресение не разлюлява само столицата. Люлее цялата държава. Като махнем настрана фактът, че всички големи медии са в София и покриват в огромна част случващото се там, реалността е, че всички телекомуникации, електронни бази данни, документални архиви от обществено значение физически се намират пак в столицата. Пак всички отговорни институции се намират там. Пак всички големи работодатели са в София. И така нататък. Цитирам текст от Столична община: "Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея."> Какво ще се случи с останалите 6 милиона българи при софийско земетресение, което остави бавно възстановими поражения върху информационната инфраструктура и държавно управление? Не е ли време държавата да децентрализира властта и бизнеса? Аз мисля, че е време.

Ще оценя коментарите ви към информацията в този блог (били те и критични). Какво искате да знаете? Очаквам мнението ви за това как институции, медии, работодатели и учебни заведения ни обучават за реакция в истински бедствени ситуации. Подкрепяте ли идеята за постепенна децентрализация на властта и икономиката от София? Как?

След „Кремиковци“ опасност грози и „Агрополихим“

Вестник „Народно дело“ от 12.11.2008 предупреждава на страниците си: „Световната криза изправи „Агрополихим“ пред закриване“.

Свиването на търсенето на международните пазари забавя производството и следователно застрашава дейността на девненското предприятие, където ряботят над 1000 души>. Повече за новините около торовия завод ще очакваме скоро във варненския печат.  Редакция от 13.11.2008: обобщение на случващото се в „Народно дело“>.

Добавено на 13.11.2008: Интернет изданието на в-к „Стандарт“ също пише за положението на девненското предприятие в новата си рубрика за финансовата криза: „Затварят Агрополихим“.

Източник на новината е заместник-директорът Красимир Бербенков. Според него дейността на предприятието ще започне поетапно да спира от петък, 14.11.2008, до пълното прекратяване на 21.11.2008. Освен свитият световен пазар, високата цена на газта е направила родната продукция неконкурентноспособна. Третата причина е и покупателната неспособност на българските земеделци и замразените евросубсидии. Оптимистичната перспектива е производството да се възобнови през февруари 2008, стига международният пазар и положението на родното фермерство да се подобрят.

Друг информационен източник допълнително разяснява картината. Варненският електронен всекидневник „Пресцентър.БГ“ цитира дирекорът на завода Филип Ромбаут. Не се предвиждат съкращения, а само принудителни отпуски. Възнагражденията се изплащат редовно, пари за транспорт и храна също има, но се усеща напрежение сред работниците, заради несигурното бъдеще на торовия комбинат. Според директора, до 3-4 седмици ще се възобнови част от производството. Най-песимистичната прогноза е закриване на линията за азотни торове идната година. Четвърта причина за намалялото производство до 7 пъти е неангажираността на държавата да съдейства за развитие на предприятието. Видеорепортаж.

В кратък коментар „Икономисти: Металургията и торопроизводството ще паднат първи“ в IPO.bg за случващото се специалистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов заявява, че най-засегнати ще са високоразходните индустрии -- типично това са металургията и торопроизводството в България.

Стефан Гамизов за изборите в САЩ

В интервю в сутрешния блок на bTV г-н Гамизов говори по темата за новоизбрания американски президент. Вкратце>, изборът на Обама слага край на расовото разделение, демократите са по-склонни да спрат корупционните практики, а българските политици не разбират американската демокрация.

Ще донесе ли новият президент на САЩ промяна?

Много вероятно е демократът Барак Обама да е следващият президент на Съединените щати. Но дали той ще донесе истинска промяна*?

Още от първото си гледане на Интернет документалния филм Zeitgeist преди повече от година симпатизирам на сенатора и екс-кандидат за президент Рон Пол. Той от дълго време предупреждава за финансовите проблеми на Америка и продължава да вярва, че скорошните федерални спасителни действия само ще забавят неизбежното.

Вижте интервю с него от 4-ти ноември по CNN, в което заявява, че не вижда да настъпи истинска промяна за американците и за света, без значение дали ще бъде избран Маккейн или Обама.

Прочетете интервюто тук.

Редакция от 5 ноември 2008:

Ще донесе ли Барак така очакваната промяна*?

* Промяна (на англ. език change) бе водещото понятие и идея в кандидатпрезидентската кампания на Обама. Първоначално политическият лозунг бе "Промяна, в която да вярваме" (Change We Can Believe In), но по-късно бе изместен от "Промяна, от която се нуждаем" (Change We Need). За справка>.

Изборите в САЩ на живо с Google Maps

Днес, 4-ти ноември 2008, са изборите за президент на САЩ (и на света). Различните технологии напредват толкова бързо в наши дни, че Google са се постарали да направят един удобен инструмент за проследяване на резултатите на живо:

За любопитните - има и още интерактивни карти на специалния сайт, посветен на кандидатпрезидентската надпревара.

В България пък екипът на в-к "Капитал" ще следи всичко най-интересно за читателите си. Къде? В специалния си блог за световни новини.

Стефан Гамизов, или един сам човек

В неделя, 2 ноември 2008, гледах още> по телевизията интервю на Цветанка Ризова с политическия анализатор Стефан Гамизов. Рядко се впечатлявам от политици и политически теми, но този човек успя да провокира не само интерес, но дори подкрепа от моя страна.

От дълго време смятам, че един от проблемите в България е именно неспазването на законите на всякакво равнище, за което стана дума в разговора им. Виждал съм конкретно как се провежда образованието в университетите, как общинските органи бездействат или взимат решения, как в парламента се избират закони, как Законът за движение по пътищата се прилага избирателно.

Освен че не се спазват законите, в България липсва или не се прилага ефективно контрол върху нарушителите. Глобите често са символични; ако не са, то няма административен капацитет по санкциониране; ако пък такъв има, то служителите работят избирателно и корумпирано. Примери? Има ли наистина нужда?

Свободията при законотворчеството и правозащитата и безнаказоността са твърде явни, за да се говори или направи нещо по въпроса. Като че ли са реторични въпроси, които не търсят истински отговори. Стефан Гамизов обаче говори открито по тях. И така трябва. Трябва политическата картина да се обрисува възможно най-ясно и конкретно; да стане понятно, че политици и мафиоти всъщност са най-добрите бизнеспартньори в икономиката ни; че колкото и реформи да се правят, корените на българския келепирски манталитет, който е неподвластен на правила и ограничения, трудно ще се отстранят.

Ако темата ви е интересна, вижте следните публикации и емисии:

• Ново: Интервю със Стефан Гамизов в предаването "На четири очи" с Цветанка Ризова по "Нова телевизия" от 25.10.2009;
• Интервю със Стефан Гамизов в сутрешния блок „Сутрин в 7“ с Явор Дачков по „TV7“ от 02.12.2008;
• Интервю със Стефан Гамизов в предаването "На четири очи" с Цветанка Ризова по "Нова телевизия" от 02.11.2008; ново: същият запис в друг формат;
• "Стефан Гамизов: Министерски съвет взема незаконни решения", кратка статия от информационната агенция "Фокус"
• "Стефан Гамизов: Политиците си измислят етническото напрежение", кратка статия от информационната агенция "Блиц"
• "Стефан Гамизов: Криминалните босове и политиците в момента седят на една маса", статия от Afera.bg
• Фондацията "Референдум.бг", за която работи Стефан Гамизов
• "За ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Или със Стефан Гамизов понякога мислим еднакво, или той чете и си присвоява идеи от моя сайт?!)", постинг в блога на доц. д-р Николай Слатински, изследовател в областта на националната сигурност
• "Напразно търсене на депутатски кворум", статия във в. "Дневник", подкрепяща тезите за свободия, безнаказаност и безропотност.
• "Граждански контрол над парламентаризма", проект на доц. д-р Лилия Методиева от Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", повод за много дебати и разкрития

Логично е да се запитам кой е Стефан Гамизов. Отговори идват от няколко места:

• "Кой е Стефан Гамизов", Нетинфо
• "Кой е Стефан Гамизов?", от блога на Даниела и Михаил
• "Тайното оръжие", списание "Тема"
• "Тайнственият господин Гамизов*", статия във в-к "Новинар"
• "Кой сте Вие, г-н Гамизов?", статия във "Frog News"

Темата със сигурност е с продължение.

Оригиналният фотопортрет> е на Елена Иванова, в-к "Новинар"

Бетон срещу растителност?

Дали българските хотели ще последват съдбата на испанските?

Илияна Божкова, мениджър във варненски хотел, вижда решение на проблемите в туризма: „държавата трябва да изкупи част от хотелите и да ги превърне в зелени площи.“ Към същата позиция се придържат и председателят на Агенцията по туризъм Анелия Крушкова и Димитър Лефтеров, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.

Питам се обаче, морално ли е държавата да харчи пари (т.е. общите данъци и налози) за поправяне на бедите при условие, че може да ги предотвратява? Визирам все още настоящите апетити към спорни и защитени територии по черноморието.

Глухи, слепи, неми -- за популизма и неразбирането на Емел Етем

Не останаха хора без позиции по събитието от миналата седмица -- експлозиите край Челопечене. Масата бе облъчвана от новинарските шоу програми на bTV, Канал 1, NTV, които се надпреварваха за сензации и за екслузивни интервюта в търсене на истината. Не бяха уплашени очевидци, не бяха прелитащи хеликоптери, не бяха пресконференции на живо, не бяха едни угрижени журналисти. Разбира се, това им е работата на журналистите -- да отразяват събитията, да информират населението. Но ми се струва, че главното беше да произведат все по-вълнуващи и по-сензационни новини. Единствено съвсем в края на отминаващата сензация телевизиите публикуваха телефони за информация за гражданите, като да допълнят съдържанието на инфошоутата си. Вижте и поста ми по темата какво казваха и не медиите за случилото се.

Едно нещо беше обаче повсеместно -- всеобщата ненавист и искането на оставка. Оставката на Емел Етем. Как се стига до това? Ето как аз виждам нещата.

1. Медиите (и очевидци) обявяват, че нещо се случва край североизточната част на София. Сутринта са чути и усетени силни експлозии, които не спират. Има изпочупени врати и прозорци, както и напукани мазилки и стени в селищата експлозиите.
2. Медиите започват да спекулират и произвеждат сензация. Какво по-емоционално събитие от експлозии без ясна и потвърдена информация?
3. Бойко Борисов си върши работата като кмет на община според чл. 65, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Медиите го обичат и подкрепят. Популизмът е на почит в България, особено евтиният, защото е лесно разбираем и без много сложни анализи сутрин или вечер пред телевизора.
4. Отново се връщаме на „случващото се“. То е някакъв вид криза, бедствие, авария, нещо извънредно. По стара българска традиция се търси кой е отговорен. По още по-стара българска традиция не се мисли особено и се предполага, че отговорен трябва да е някой за бедствията и авариите. Хм-м-м... кой може?
5. Еврика! Нали имаме Министерство на извънредните ситуации? И ако това не е извънредна ситуация, какво е! Емел Етем, Емел Етем... Тя е отговорна, мамицата ѝ! Защо не се показва? Къде се е скрила пак? Тя трябва да се появи на часа и да действа, да информира хората. Иначе за какво е това министерство? Линчуване, оставки! Тук идва наяве невежеството на българския гражданин, който не чете законите, също както и журналистите. А според закона (чл. 67 от ЗЗБ) министърката има точно определени отговорности -- най-вече координационни и организационни.

Чл. 67. от ЗЗБ: Министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението при бедствия, като:
1. координира планирането и изпълнението на дейностите по защитата при бедствия;
2. координира и контролира изпълнението на Национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
3. организира разработването на методики за оценка на риска от бедствия съвместно с компетентния с оглед характера на бедствието министър или ръководител на ведомство;
4. контролира изпълнението на превантивни мерки за защита на населението относно потенциално опасните обекти и дейности;
5. анализира ефективността на единната спасителна система;
6. внася в Министерския съвет ежегоден доклад за състоянието на защитата при бедствия;
7. осъществява международното сътрудничество в областта на гражданската защита и гражданското военно аварийно планиране.

Няма съмнение, че Министерството на извънредните ситуации (МИС) има отговорност за информиране на гражданите за опасностите. Но няма и съмнение, че си е свършило работата според закона. В случая Емел Етем или който и да е друг от „Гражданска защита“ нямат право да изнасят информация първи, защото става дума за военен обект, както гласи чл. 85. Както обясняват и от самото министерство.

Чл. 85. от ЗЗБ: Органите по чл. 82 [става дума за МИС, МВР, „Гражданска защита“] не осъществяват своята дейност:
1. в обекти на подземната минна промишленост, в обекти от енергетиката - АЕЦ, мрежи високо напрежение, в обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи;
2. извън вътрешните морски води.

Оставките в случая трябва да си подадат хора от Министерство на отбраната, чийто обект е складът с боеприпаси, или съответните кметове на общини и области, които са пряко отговорни за грижата за населението. Но популизмът, всеобщата експертност (за политика, спорт и музика) и насъскването срещу политици са сред чертите на нашето общество. И то от най-изявените.

Имаше един графити надпис в Белград, който гласеше „Мислете с главите си, не с телевизорите.“ Медиите рядко предлагат обективна картина. Независимо от броя на телевизиите, радиата, вестниците, различните информационни агенции, изкривяването е повсеместно -- към сензация и продажба на рекламно време или пространство. Сравнително рядко към разкриване на истината, още по-рядко към показването на различни гледни точки.

Обновено: Добавям още две публикации, които според мен успяват да представят малко по-стегнато и хладно ситуацията:

• „Гръмна склад, телевизиите се насраха, Бареков – най“, e-vestnik.bg
• „Вестниците: Държавниците се паникьосаха“, Нетинфо

И още нещо: разбрах, че има и Закон за управление при кризи, който, изглежда, се препокрива в голямата си част със Закона за защита при бедствия. Изобщо законотворците ни много са умували какво да сътворят, за да предпазят населението и държавата, че чак са се и повторили. Добре, щом имаме два закона, защо тогава институциите оставят впечатлението, че не успяват да работят гладко според тях? Необходим е граждански натиск за преразглеждането на тези закони и на работата на отговорните институции.

Какво „няма“... покрай експлозиите край Чепинци

Много се изнервих (и после успокоих) покрай новините за експлозиите край село Чепинци и квартал Челопечене. Забелязахте ли как във всички медии се натрапва една и съща конструкция „няма“:

• Капитал -- 8 пъти „няма“ (пострадали хора или замърсяване на въздуха, по-силни взривове, обгазяване, радиоактивно и йонизиращо лъчение)
• Дневник -- 4 пъти „няма“ (жертви, щети на пистата, опасност за околната среда, обгазяване и радиация)
• Дарик нюз -- 4 пъти „няма“ (загинали и опасност от замърсяване на въздуха и околната среда, опасност от нови силни взривове, втори склад)
• Нетинфо -- 9 пъти „няма“ (опасност от нова мощна експлозия, пострадали и ранени, регистрирани аварии, прекъсване на тока, необходимост от евакуация на населението, радиоактивно и йонизиращо лъчение)
• БНТ -- 4 пъти „няма“ (пострадали хора, опасност от нови тежки взривове, опасност за пътниците, утилизация)
• БНР -- 28 пъти „няма“ (от 16 емисии) (сяра и радиоактивни вещества, фирми, радиация, химически вещества, авария, изтичане на синьо гориво)
• bTV -- 11 пъти „няма“ (химически бомби и замърсители)

Не е ли по-логично да се питаме какво „има“? Дали всичко, което стои зад „няма“, не е тайното желание на журналистите и всички сеирджии? Дали нещата, които сега ги „няма“, след едно земетресение в София пак няма да ги има?

И още няколко въпроса. Защо трябва да се търси отговорност за случилото се? Защо винаги трябва да се обвинява Емел Етем? На какво основание? Дали някой е чел закона за защита при бедствия и аварии? Всички ли са толкова компетентни? Ами ако се случи земетресение в София, кой ще е виновен, кой ще е отговорен?

Когато не се вземат мерки за превенцията и когато няма желание или открита подкрепа за гражданско обучение за поведение при извънредни ситуации, тогава гласът на гражданите и журналистите не се чува. Тогава „няма“ виновни и отговорни. Но когато нещо се случи, ние (Хората с главно Х) не сме виновни. Други са отговорни.

Инициативи, които подкрепям (-яш, -яте, -ят)

Днес добавих три български инициативи, които според мен заслужават широко публично внимание:

1. Подписка за премахване пречките пред предприемачите - намаляване 10 пъти на изискуемия капитал за регистрация на фирма Инициативата е на депутатът Мартин Димитров, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от листата на СДС. Предложи по-рано през годината намаляване на минималния капитал за създаване на ООД от сегашните 5000 лева до 500 лева. Предложението обаче срещна силна опозиция в лицето на юристите в парламента.
2. Искате ли да бъде създаден домейн .БГ? Кампания „За .БГ“ В бъдеще ще бъде възможно да използваме Интернет адреси като президент.бг. Към настоящия момент такива съществуват, но не са широко и официално приети. Ако искате „в бъдеще“ да стане „сега“, подкрепете тази инициатива. Вижте и предаването „Булевард България“ по RE:TV, посветено по темата (от 25.06.2008).
3. Според Google Maps в България … няма нищо Боян Юруков подема инициативата чрез масови заявки към поддръжката на Google Maps най-накрая Google да върнат картографската информация за България - имена на градове и села, реки, езера и язовири, пътища.

Ако решите, че си струват, грабвайте банерите и публикувайте една или трите кампании на вашия блог.

П.П. За феновете на отворените стандарти: можете да подкрепите и кампанията Demand OpenID, чрез която да добавите сайтове, които смятате, че трябва да използват технологията за идентификация OpenID. Повече тук.

Вие избирате кой сайт да бъде с OpenID

Сега можете да си кажете, ако искате даден сайт да работи с отворената технология за управление на идентичност OpenID. Как? С букмарклетa Demand OpenID!

Без да разказвам повече, само ще спомена, че инициативата Demand OpenID е подхваната от компанията, която седи зад сайта MyOpenId.com преди около месец.

Достатъчно е да имате свое собствено OpenID, да се оторизирате с него и да започнете да добавяте сайтове, които искате да бъдат обслужвани от тази технология. Добавянето става или чрез букмарклета, или направо от страницата на инициативата. Имайте предвид обаче, че OpenID акаунтът ви ще се показва под списъка със сайтове, за които сте настояли.

Лого на кампанията: JanRain, Inc.

От ЕС обръщат внимание и на психическото здраве

Европа се замисли най-накрая върху психическото здраве и организира конференция, на която бе подписан „Пакт за психическо здраве и благополучие“. През следващите 2 години ще се случват още подобни събития. Вижте повече в официалната страница на Дирекция „Здраве и защита на потребителя“ на Европейската комисия.

Колегите психолози с клинична и консултативна насоченост имат бъдеще ;)