Google Street View в България

Обновено на 06 март 2013: Google Street View вече работи за България.

View Larger Map
Кога ли колите на Google ще тръгнат из българските градове, за да снимат панорамни изображения? Някои се шегуват, че ще е, когато си оправим пътищата. Услугата, позната като Google Street View, изглежда ще подмине България засега, но не и съседните Гърция и Румъния.
Всъщност, подобна услуга се предлага от румънската компания NORC. Сайтът http://www.norc.ro/street-view дава пълна представа как би изглеждала Google Street View Bulgaria. Изберете който и да е южен или източен румънски град и пред вас ще се открие доста позната картина. Разбира се, северните ни съседи имат своите особености, но в строително отношение и паркиране доста си приличаме.
Мислите ли, че има смисъл Google, NORC или която и да е друга компания да заснеме българските градове? При условие, че си оправим дупките, де.

Новата България в ЕС a la Czerny

Давид Черни се беше объркал в интерпретацията на България в проекта си „Ентропа“. Вече сме в Европейския съюз и върху турския кенеф сме поставили европейска тоалетна чиния.

© Всички права в тази публикация са запазени.

Лошата реклама е добра реклама - телефон 112

Предполагам, че не са останали хора в България, които съвсем да не са чували за единния европейски номер за спешни повиквания 112.

В публикация (PDF, английски език) на „Евробарометър“ от февруари 2008 става ясно, че 57% от отговорилите в проучването в България са чули или видели някаква информация, касаеща единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това поставя българите на първо място по осведоменост за съществуването му (средната стойност за ЕС-27 е 23%). Или постоянните новини за забавянето на България във въвеждането на номера на национално ниво и предстоящите санкции със сигурност са повлияли върху познанията на нашенеца. И много вероятно са ги асоциирали с името на Емел Етем.

Отделно, България е сред малкото страни, която са заявили, че могат да обслужват повиквания на няколко езика (в случая български, английски, немски, френски, румънски).

Така че лошите новини не са непременно съвсем лоши.

П.П. България иначе е на 6-то място с 38% от респондентите посочващи правилния номер за спешни повиквания за цяла Европа. Вижте и този пост, ако темата ви е интересна. За пълна информация относно 112 прочетете този документ (PDF, английски език) или посетете http://ec.europa.eu/112. На български и накратко - сайта на ЕК в България.

Знаем ли какво ядем и пием? За Е-номерата

Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме - храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.

Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.

Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).

Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща -- трябва да се напазарува набързо и хоп -- вкъщи да се изяде.

От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!

Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).

Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:

• „Е200? Е300? - познай що е то или как да се опазим от добавките в храните“ - най-добрата статия на български в e-vestnik.bg
• „Е-номерата в етикетите на храните“ - статия в BB-Team на български
• „Е-номера и консерванти“ - преводна книга от немски на български на д-р Карин Кьоле, допълнена с полезна информация за българския потребител (българско законодателство, адреси на служби, сдружения)
• „E number“ - статия в англоезичната Wikipedia с обширен списък на кодовете и техните значения
• „E-numbers: the classification of food additives“ - кратка, но информираща статия на английски в общодостъпната енциклопедия h2g2 на BBC.co.uk
• „Chemical Safety of Food“ - рубрика с много практична информация за изискванията на ЕС и правните основания за тях
• Вижте и портала, посветен на безопасността на храните (част от сайта на Европейската комисия) с брошури на български (например за етикетите на храните)

И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?

Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета -- да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.

За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).

Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!

Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/

От ЕС обръщат внимание и на психическото здраве

Европа се замисли най-накрая върху психическото здраве и организира конференция, на която бе подписан „Пакт за психическо здраве и благополучие“. През следващите 2 години ще се случват още подобни събития. Вижте повече в официалната страница на Дирекция „Здраве и защита на потребителя“ на Европейската комисия.

Колегите психолози с клинична и консултативна насоченост имат бъдеще ;)