"Убийствено" красиви

Принципно, не обичам масовите имейли, особено пък такива, които по някаква магическа причина ще ти сбъднат желание или ще те прокълнат. Също не съм фен и на съобщения с псевдоблаготворителна цел (например онзи с котките в буркани, ако сте го получавали). Но получих един по-необикновен имейл - снимки на фотомодели и модни манекени, които страдат от анорексия. Едно типично женско и едно типично професионално заболяване в този бизнес. Големите модни и козметични компании вече работят по балансиране живота на тези жени и момичета, като се грижат за тяхното здравословно хранене и спортуване. Красотата, най-просто казано, е субективно понятие. То може обаче и да се социализира и да стане социален стереотип, който да отговаря на субективното разбиране на повечето хора за красиво. Такъв е случаят с фотомоделите и манекените, които трябва да са слаби, много слаби. Особено в страни, в които жените са по-закръглени, слабите модели стават и обществени модели за подражание на момичетата и младите жени. Които от своя страна, заради генотипа и заради начина си на живот, не могат да изглеждат така и лесно развиват комплекси за малоценност, изпадат често в депресивни състояния и не влагат жизнеността си за други (също важни, а и по-важни) цели.

Имам неудоволствието да ви представя и снимките. Запомнете ги.

Макар подобно заболяване да е едно от изродените деца на съвременната култура и градски начин на живот, то не бива да бъде осъждано. Тези жени и момичета не са съзнателно виновни за него. Това важи и за хората с наднормено тегло. Това не е единично и съзнателно действие на избор в живота, а е последица от начина на живот в големия град. Точно той е мястото, което най-силно поема удара на рекламната сила. А няма никой, който да не я усети особено по отношение на това, какво е красиво, престижно, модерно, желано и на почит. Заливат ни няколко десетки подобни изображения на ден - по телевизията, във вестниците, в Интернет вкъщи, по билбордовете и стените в града, в магазините, по етикетите, в пощите ни, по радиото. Навсякъде...

Шифьорския курс - началото

Шифьорските ми уроци вече започнаха. Още във вторник тази седмица. Всеки ден се уча на нещо ново - понеделник, сряда и петък са дни за теоретична подготовка, а вторник, четвъртък и събота - за практическо обучение. Всички останали дни (неделя) са дни за самоподготовка.

Инструкторът е супер точен, много уравновесен, излъчва спокойствие и те кара да се чувстваш комфортно. Засега демонстрира изключително приятелско и подкрепящо поведение. Учебният ми автомобил е Peugeot 206 CC. Кабрио се води; с метална, но подвижна покривна конструкция. Гъзария с една дума :-) И все пак е важно да схвана основните правила при управлението на автомобила, пък какъв е той, в момента за мен няма абсолютно никакво значение. Трябва да е в изправност и да е зареден. Първото ми кормуване мина блестящо - след като инструкторът ме запозна набързо с устройството на колата, кои фарове за какво са и кога са разрешени, как да си отварям и затварям капаците и други немаловажни подробности, за първи път подкарах машината. Изгасна само 1 или 2 пъти за 30 минути, което за първи урок на начинаещ май е доста добре. Завивах, спирах, пак тръгвах... И бях супер спокоен, макар че покрай нас момиченца караха розови колела и живущите в махалата бягаха след топчета за федербал. Днес ми беше второто кормуване - този път обаче представянето ми куцаше. Двигателят изгасна поне 7-8 пъти, форсирах... абе нещо не сме на "ти" със съединителя още. А съединителят, който го е кръстил така, всъщност е разделител. При натиснат педал на съединителя, скоростните предавки и двигателят за разделени. Проблемът е, че не го отпускам достатъчно плавно и че не го натискам винаги докрай и не съм сигурен кога е нужен и ненеужен точно. Поне знам какво не е наред, та да го упражним идната събота. Иначе карането на кола е супер изживяване, но и е супер отговорно - странично виждане, задно виждане, други коли, пешеходци, знаци, маркировки, деца, КАТ... Ще гледам да се настроя постепенно към всичко. Пожелайте ми успех!

Мокро "суши"

От дълго време ме занимава понятието "суши". Поне дотолкова, доколкото не знаех какво представлява. Единствено подозирах, че е японско ястие с ориз (че иначе с какво друго). По-нататък разбрах, че има и морски привкус - ама дали е риба, дали са водорасли, дали са нещо екзотично и гнусно, това не знаех. И ето, че се натъкнах на статия във в. Дневник - "Суши - много зен и много шик". Естествено, написана от авторка, която твърде много много иска да звучи като лайф-стайл журналист. Но това е друга тема. Та за сушито. То се оказа какво - парче сурова океанска риба върху ориз във формата на руло. И като четох и статията, и коментарите към нея, ме осени споменът за суши-баровете с поточните линии блюда. Бях доста впечатлен, когато надзърнах в един лондонски бар и видях притъмнено място, където хора насядали край криволичещ бар-плот избират цветни купички. И всичко това дозирано с клубна музика и декор. Оказва се, че това е британска верига суши-барове (не ресторанти) с името Yo! Sushi. Това е как изглежда Yo! Sushi в Лондон: Това пък е интерпретация на чувството да си там: