Всичко на български: Google предлага автоматичен превод на още езици

Услугата за автоматичен превод Google Translate добави и български език към списъка от езици, които се поддържат. Сега е възможно да се правят преводи на кратки текстове между английски, арабски, български, гръцки, датски, испански, италиански, китайски, корейски, немски, норвежки, полски, португалски, румънски, руски, фински, френски, хинди, холандски, хърватски, чешки, шведски и японски. Това важи и за превод на уебстраници от един на друг от гореизброените езици.

Добавена е и интересна функционалност - автоматично разпознаване на езика на превеждания текст или уебсайт чрез опцията „Detect language“ от менюто за избор на език.

Ето как звучи на английски Вазовото стихотворение „Аз съм българче“:

I am balgarche. Love our mountains green, Bulgarian to call -- first joy is for me.

Особеното при машинния превод на Google Translate е начинът за превеждане - използват „статистически машинен превод", което означава съпоставяне на блокове от текст на един език със същите блокове на друг език. Можете да научите повече тук. Разбира се, полученият текст е понякога доста забавен, дори неразбираем, но като цяло могат да се схванат основните идеи. За без пари си е направо супер.

Честито на българочетящите!

Мокро "суши"

От дълго време ме занимава понятието "суши". Поне дотолкова, доколкото не знаех какво представлява. Единствено подозирах, че е японско ястие с ориз (че иначе с какво друго). По-нататък разбрах, че има и морски привкус - ама дали е риба, дали са водорасли, дали са нещо екзотично и гнусно, това не знаех. И ето, че се натъкнах на статия във в. Дневник - "Суши - много зен и много шик". Естествено, написана от авторка, която твърде много много иска да звучи като лайф-стайл журналист. Но това е друга тема. Та за сушито. То се оказа какво - парче сурова океанска риба върху ориз във формата на руло. И като четох и статията, и коментарите към нея, ме осени споменът за суши-баровете с поточните линии блюда. Бях доста впечатлен, когато надзърнах в един лондонски бар и видях притъмнено място, където хора насядали край криволичещ бар-плот избират цветни купички. И всичко това дозирано с клубна музика и декор. Оказва се, че това е британска верига суши-барове (не ресторанти) с името Yo! Sushi. Това е как изглежда Yo! Sushi в Лондон: Това пък е интерпретация на чувството да си там: