Всяко чудо за 3 дни

Откакто Darik News съобщи за уебкамерата, монтирана на сградата на Община Варна, удоволствието да си поиграеш с камерата изчезна. Понеже всеки един, който е влязъл в указания сайт, може да управлява камерата, то максималното време за забавление е... горе-долу 5 секунди. До момента, в който някой друг реши да види нещо друго. Дано от Общината решат това неудобство. Или да програмират камерата да сменя ъгъла и мащаба на снимане периодично, или да въведат платено използване - например 5 минути с sms за 50 ст. Жалко, че всичко ново в България често е жертва на правилото "всяко чудо за 3 дни". Поне аз имах възможността за половин час преди два дни да съм единственият потребител на тази техника. Ще ми липсва. Особено, като се сетя, че сега всякакви хлапетии ще си играят по Интернет с нея.

Welcome to Рилския манастир!

Днес прочетох в пресата, че монасите, обитаващи Рилския манастир, имат свой собствен сайт, ICQ и Skype, чрез които общуват с останалия свят. Колкото и забавно да звучи всичко това, все пак се намирам вече в силно глобализиран свят. Игуменът пък има 2 мобилни телефона, както всеки друг зает човек в днешно време.

Сайтът е професионално изготвен, посреща с църковна музика (която доста ми харесва), а и предоставя интересна и полезна информация за историята на манастира и възможностите за нощувки през лятото и зимата.

Честно казано, доста ми се ходи там. Усещам, че това ще е наистина едно вълшебно място.

Нощна Варна

Година и половина след като Нетинфо обяви, че "Нощна София заприличва на Варна", ето, че нощна Варна е вече що-годе видима чрез уебкамерата, разположена на сградата на Общината.

Разбира се, уебкамерата не е перфектна, но поне ясно се виждат Аспаруховия мост и Катедралата. Интересно, с какво ли ще изненадат следващия път местните управляващи?

Какво се случва във Варна (буквално)

Ако предишният ми постинг бе резултат от един документален филм, то този е резултат от едно истинско преживяване.

Община Варна е монтирала уебкамера на покрива на сградата си, чрез която може да се види на живо панорамен изглед към централните части на града. Камерата може да се управлява по Интернет, да се завърта, да се фокусира, както и да се контролира светлочувствителността й.

Истината е, че е много забавно. Може да видите кой пресича кръстовището пред Общината, кой минава покрай Севастопол, кога идват автобусите, как се движи строителството на бизнес-сградата срещу местната управа, какви кораби акустират на Морска гара и други. Изискванията за ползване са Microsoft Internet Explorer, както и инсталирането на ActiveX добавка към същия браузър. Иначе с другите не става. Самата камера е на адрес: http://webcam.varna.bg:8080/. Ще са ви необходими потребителско име и парола, които могат да се намерят на сайта на Общината. :-)

Какво се случва във Варна

Рано сутринта, някъде към 3 часа видях нещо много познато по телевизията - няколко сгради от Варна - и това се оказа документален филм на БНТ за Община Варна. И се отказах да спя, да видя какво ново ще науча.

Валя Ахчиева и екипът й се бяха постарали - филмът беше от поредицата "Общината - малката държава", излъчван по Канал 1. Показаха как една от големите общини в България посреща своите проблеми и как подсигурява бъдещия живот в града на своите жители. Оказа се, че кметският екип е може би най-иновативният общински екип в страната, който е увеличил общинския бюджет 4 пъти за 6 години - от 50 млн. лева до 200 млн. за 2007.

Градът се радва на небивал инвестиционен интерес, чиито последствия обаче се посрещат и от общинската управа. Към момента са планирани 7 големи търговски обекта от типа мол, няколко спортни комплекса. С процент на безработицата малко над 2%, градът е притегателно място за работа и живот. Населението на града се увеличава постоянно - и от имиграция, и от естествен прираст. Строят се 2 детски градини за увеличаващите се деца - нещо, което 17 години не се е случвало в България. Работи се директно с неправителствени организации и религиозни общности, за да се посрещнат нуждите на хората в неравно социално положение - бездомните се подслоняват и хранят зимно време в по-големите храмове, незрящите имат свои културни изяви и т.н.

Ето и няколко от проектите, които ще променят облика на града до няколко години:
1. Спортният комплекс - Варна. Той ще замени изцяло сега съществуващия Стадион "Варна", като създаде футболен стадион, отговарящ на изискванията на FIFA и UEFA, ще осигури и зали за други спортове, търговски и развлекателни площи. Строителството му започва есента на 2007.

2. Търговски дом - Варна. Известен като варненския ЦУМ, или понастоящем - като "Дупката" в центъра на града. Очаква се съвсем скоро да започне и неговото строителство.

3. Моловете в града: - Mall Varna - "Интерсервиз Узунови"
- Grand Mall - Orchid Developments Group
- Pfohe Mall
- Central Plaza - "Дорелов" ООД
- Varna Towers - "Денси" и "Сити център Варна"
- Галерия Варна - Global Trade Company

4. Поетапно преместване на пристанищните терминали от центъра на града и построяването на нефтен терминал на "Приста Ойл".

Повече информация за тези проекти може да прочетете в Дневник Online (1, 2, 3, 4), сп. Строителство Градът и във в. Монитор. Изобщо картината е доста оптимистична за големите градове по Черноморието. И най-вече за морската столица, която е и мой роден град.

Кинопреглед No 1

Напоследък гледах не един, а няколко филма - доста различни, но и все пак американски. Първият - "Трансформърс" е определено кинозрелище. Историята е позната и семпла, развитието забързано и неизненадващо. И все пак е зрелище - специалистите по визуални ефекти са всъщност истинските създатели на филма и са дали много за удоволствието от този филм. Препоръчвам да го гледате широкия екран. Дори е задължително. Определено си е изживяване. И ако имате очакването, че става дума за някакви си роботи от типа на Волтрон - Спасителя на Вселената, които се бият на Земята, да - донякъде сте прави. Вие си го предстявате, но не сте го видели. Просто го вижте! Вторият - също от жанра на екшъна, или "Умирай трудно 4", е също добър кинохит откъм динамика на развитието. Героите не са чак толкова "плоски", както е обикновено при екшъните, но не в това е удоволствието от филма. Истината е, че филмът няма нищо общо с предишните серии. Има повече общо с "Цифрова крепост" на Дан Браун, отколкото с познатите "Умирай трудно". Сюжетът - светът, в който живеем (да, към днешна дата) е изведнъж представен от една друга гледна точка. Или по-скоро ние сме представени от една друга гледна точка - ние сме зависими от технологиите и тези, които ги контролират. Филмът е много повече от "екшън". Третият - "Хлапета". Не, не е по кината. От 1995 година е, но това е един много силен филм, който разказва за един ден на тийнейджъри в Източен Ню Йорк в средата на 90-те години. Те не са онези сополиви и всезнайни хлапета от американските филми. Те са истински, водят истински живот и срещат истината - голата истина във всеки един смисъл. Кои са те, какво обичат, какво мразят, къде отиват... Независимо кино, което е глътка чист въздух от консуматорската култура, която не само е сред, а и вече в нас. Последните два филма са анимационни. ОК, започвам с веселия - "Шрек 3". Няма какво друго да кажа освен че обожавам този филм. Станал е доста по-реалистичен и визуално, и игрово. Героите наистина за момент са хора. Сцената - също става действителен пейзаж. Хуморът и музиката отново са в идеален синхрон и са все така зареждащи, както и предишните две серии. Последно, буквално преди минути се насладих на "Рататуи" - плъхът-готвач. И ако пингвините още са на мода в други анимационни продукции, то мишките и плъховете са на екраните от десетилетия. Този филм обаче излиза съвсем-съвсем от рамките. И да, филм, а не филмче, защото тук героите са толкова истински, колкото може. Не са драматични, разбира се, но са хора. И плъховете са хора, очовечени повече от някои истински. И, да - не съм гледал по-интересен филм за готварството напоследък, т.е. в близките 5 години. Определено, хубав филм!

"Либиците"

Добре дошли, медицински сестри! Това казвам и спирам. Само не мога да приема, че се спекулира толкова безочливо с техните съдби и се създава публичен образ на техен гръб - М-тел им подари апартаменти, "Стандарт" им откри банкови сметки и ги захрани с по няколко хиляди лева, министерствата се изпреварват взаимно кой каква помощ да осигури. Жалкото е, че тепърва ще сме свидетели и на по-смешни PR спекулации. Очаквам първите книги за медицинските сестри - например, "8 пустинни години", "Отмъщението на Кадафи", "Не сте сами!" и т.н. Също и документални филми. Обзорни предавания и материали. Като казвам материали, може и да им раздадат още материали - кисело мляко от "Данон", хляб от "Бонукс" и то пожизнено, шоколад и кафе от "Нестле" и разбира се телефонни разговори събота и неделя безплатно от БТК. Само времето ще покаже как се прави експресен кризисен PR! Истината е, че тези български граждани бяха забравени през 1999 година от наши държавници, които тогава трябваха да се задействат и да предотвратят тези 8 мъчителни години за тези жени и мъже. И целият журналистически бълвоч накрая просто нямаше да се състои. Темата е дълга и обширна. Може да ме осенят нови идеи.