За расизма и вестник “7 дни спорт”

Допълнен абзац: Омбудсманът (защитникът) на републиката, както и Българският хелзински комитет, също наблюдават случая на расистко изказване. Може би се преувеличава (на фона на много подобни изказвания за цигани), но свобода на словото не означава, че може да обиждаме другите хора. Толкова ли беше трудно да напишат: “Новите в ЦСКА: италианец, швед и двама африканци” (географски признак) или “Новите в ЦСКА: италианец, швед, малиец и камерунец” (национален признак).

Председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Кемал Еюп отговори на сигнала, който към 30-ина души, сме пуснали независимо един от друг:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
    Във връзка със публикувана статия „НОВИТЕ В ЦСКА“ във вестник „7дни спорт“ от 18.01.2012г, Ви уведомяваме, че по постъпилите Ваши сигнали се предприемат необходимите действия от Комисия за защита от дискриминация.
    С уважение,
    Председател:  Кемал Еюп

Ще следя какви ще са тези действия срещу заглавието: “Новите в ЦСКА: италианец, швед и две чернилки”. То още си е достъпно на този адрес. Поводът за гневната реакция:

Снимка: Vschwarz / Dnevnik.bg

Коледен стопинг!

В навечерието на зимните празници изпитваме едно и също колективно deja vu: задръствания край моловете, народ в супермаркетите, суета в кухнята, планове, планове, планове…

Нека поспрем и се замислим от време на време, въпреки the call of the mall. Весели празници!

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.

(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.

(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

Да изкараме кризата в лукс

Бул. „Вл. Варненчик“, Варна, април 2009

„Да изкараме кризата в лукс“ -- едно типично българско разбиране.

Това е второто ми попадение под обстрела на „кризисния“ маркетинг на заведенията в морския град (вж „В криза като в криза“).

И ако подобни рекламни текстове изглеждат озадачаващо за някои, то чалгата винаги е била близко до сърцата на хората. Какво имам предвид? „Кризата не ме касае, щом до мен си ти. / Искам те, това е.“ Част от песента „Любов по време на криза“ на Есил Дюран. „Кризата при тебе явно не върви -- / много са жените, а единствен ти.“ Така рапира Илиян в кючека „Три-четири“.

И като стана дума за кючек, само чакам да се появи такъв за кризата. Изобщо, поп-фолкът традиционно изплита всякакви комбинации от вечните секс/любов и временните явления в политико-икономическата ни реалност: любов-дънки, любов-криза, любов-избори (последното няма да зарадва специфичната индустрия).

Апропо, текстът за кючека е готов ;-)

Новата България в ЕС a la Czerny

Давид Черни се беше объркал в интерпретацията на България в проекта си „Ентропа“. Вече сме в Европейския съюз и върху турския кенеф сме поставили европейска тоалетна чиния.

© Всички права в тази публикация са запазени.

Последна почит към Майкъл Крайтън

Научих, че Майкъл Крайтън е починал скоро. Той беше един от любимите ми писатели още откакто се научих да чета -- като започнем, че той седи зад проекти като "Джурасик парк", "Ген", "Сфера", "Конго", "Големият влаков обир" и култовия сериал "Спешно отделение". И все пак, не беше един от любимите ми автори... той продължава да е. Благодаря му за всичките невероятни технологични и фантастични истории! Мир на праха му!

Добавено на 8 ноември 2008: Прочетете тази чудесна кратка статия> за Майкъл Крайтън.

Ще донесе ли новият президент на САЩ промяна?

Много вероятно е демократът Барак Обама да е следващият президент на Съединените щати. Но дали той ще донесе истинска промяна*?

Още от първото си гледане на Интернет документалния филм Zeitgeist преди повече от година симпатизирам на сенатора и екс-кандидат за президент Рон Пол. Той от дълго време предупреждава за финансовите проблеми на Америка и продължава да вярва, че скорошните федерални спасителни действия само ще забавят неизбежното.

Вижте интервю с него от 4-ти ноември по CNN, в което заявява, че не вижда да настъпи истинска промяна за американците и за света, без значение дали ще бъде избран Маккейн или Обама.

Прочетете интервюто тук.

Редакция от 5 ноември 2008:

Ще донесе ли Барак така очакваната промяна*?

* Промяна (на англ. език change) бе водещото понятие и идея в кандидатпрезидентската кампания на Обама. Първоначално политическият лозунг бе "Промяна, в която да вярваме" (Change We Can Believe In), но по-късно бе изместен от "Промяна, от която се нуждаем" (Change We Need). За справка>.

Стефан Гамизов, или един сам човек

В неделя, 2 ноември 2008, гледах още> по телевизията интервю на Цветанка Ризова с политическия анализатор Стефан Гамизов. Рядко се впечатлявам от политици и политически теми, но този човек успя да провокира не само интерес, но дори подкрепа от моя страна.

От дълго време смятам, че един от проблемите в България е именно неспазването на законите на всякакво равнище, за което стана дума в разговора им. Виждал съм конкретно как се провежда образованието в университетите, как общинските органи бездействат или взимат решения, как в парламента се избират закони, как Законът за движение по пътищата се прилага избирателно.

Освен че не се спазват законите, в България липсва или не се прилага ефективно контрол върху нарушителите. Глобите често са символични; ако не са, то няма административен капацитет по санкциониране; ако пък такъв има, то служителите работят избирателно и корумпирано. Примери? Има ли наистина нужда?

Свободията при законотворчеството и правозащитата и безнаказоността са твърде явни, за да се говори или направи нещо по въпроса. Като че ли са реторични въпроси, които не търсят истински отговори. Стефан Гамизов обаче говори открито по тях. И така трябва. Трябва политическата картина да се обрисува възможно най-ясно и конкретно; да стане понятно, че политици и мафиоти всъщност са най-добрите бизнеспартньори в икономиката ни; че колкото и реформи да се правят, корените на българския келепирски манталитет, който е неподвластен на правила и ограничения, трудно ще се отстранят.

Ако темата ви е интересна, вижте следните публикации и емисии:

• Ново: Интервю със Стефан Гамизов в предаването "На четири очи" с Цветанка Ризова по "Нова телевизия" от 25.10.2009;
• Интервю със Стефан Гамизов в сутрешния блок „Сутрин в 7“ с Явор Дачков по „TV7“ от 02.12.2008;
• Интервю със Стефан Гамизов в предаването "На четири очи" с Цветанка Ризова по "Нова телевизия" от 02.11.2008; ново: същият запис в друг формат;
• "Стефан Гамизов: Министерски съвет взема незаконни решения", кратка статия от информационната агенция "Фокус"
• "Стефан Гамизов: Политиците си измислят етническото напрежение", кратка статия от информационната агенция "Блиц"
• "Стефан Гамизов: Криминалните босове и политиците в момента седят на една маса", статия от Afera.bg
• Фондацията "Референдум.бг", за която работи Стефан Гамизов
• "За ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Или със Стефан Гамизов понякога мислим еднакво, или той чете и си присвоява идеи от моя сайт?!)", постинг в блога на доц. д-р Николай Слатински, изследовател в областта на националната сигурност
• "Напразно търсене на депутатски кворум", статия във в. "Дневник", подкрепяща тезите за свободия, безнаказаност и безропотност.
• "Граждански контрол над парламентаризма", проект на доц. д-р Лилия Методиева от Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", повод за много дебати и разкрития

Логично е да се запитам кой е Стефан Гамизов. Отговори идват от няколко места:

• "Кой е Стефан Гамизов", Нетинфо
• "Кой е Стефан Гамизов?", от блога на Даниела и Михаил
• "Тайното оръжие", списание "Тема"
• "Тайнственият господин Гамизов*", статия във в-к "Новинар"
• "Кой сте Вие, г-н Гамизов?", статия във "Frog News"

Темата със сигурност е с продължение.

Оригиналният фотопортрет> е на Елена Иванова, в-к "Новинар"

Финансовата криза като печеливш продукт

Докато „прелиствах“ новините в DarikNews.bg, попаднах на този банер:

И изведнъж ме осени, че сайтът всъщност рекламира не чужд продукт, а свое съдържание. Новината продава. Темата също. А каква по-интересна тема от тази за глобалната финансова криза, която засяга всички?

Този своеобразен медиен продукт се предлага отделно от останалите новини. Например американските CNN>, New York Times>, френските Le Monde>, Le Figaro>, немските Das Handelsblatt>, Bild>, Der Spiegel>, британските The Financial Times>, The Economist>, The Guardian> са посветили отделни рубрики или специални издания по темата с кризата.

Освен в DarikNews.bg> и Dnevnik.bg>, не знам за други български издания. Като че ли българските издатели по-бавно се ориентираха към печелившия бизнес с горещи теми...

За сметка на това, други „печелят дивиденти“ с предоставяне на специализирани услуги и показване на реклами като тази „Спасете вашите пари! Прескочете кризата! Умните решения за вашите пари“> и стъпващи върху голямата човешка потребност от сигурност и защита>.

Изображения: (c) DarikNews.bg, Investor.bg

Побъркани родители

Гледам и не вярвам, че има подобно малоумие> в държавата ни. Комисията за защита от дискриминацията> е решила, че законната учителска стачка от 2007 е навредила на учениците от държавните училища, защото ги е поставила в неравностойно положение спрямо обучаващите се в частни училища. Отделно същата комисия препоръчва на Министерския съвет да измени чл. 14, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, като включи образованието към, така да се каже, „неотложните дейности“ в страната. И двата факта някак ме смущават.

На първо място, става ясно, че обществото продължава да дискредитира българския учител, като го обвинява за това, че търси правата си по законен ред. Разбира се, като се използват увредата върху „децата“ -- най-ценното -- за да провокират негативна поляризация. Обаче нашето общество е много двулично -- хем съчувства на учителите, хем се чуди кой да му гледа децата през деня. И понеже „моят (родителският) проблем“ боли повече, то дай учителите да мизерстват и образованието да затъва („Какви стачки!“), а учениците после така или иначе ще плащат за частни уроци за матури и кандидатстудентски изпити.

Ако пък Министерският съвет вземе да одобри предложението на комисията, това означава, че държавата и обществото ще могат да си правят едва ли не каквото си щат с исканията на учителите, които те на сила ще трябва да преподават. Все едно, че от това зависи животът на учениците. За сравнение, чл. 14, ал. 1 от горния закон гласи:

Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:
1. (нова - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
2. (предишна т. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) обществения ред.

Хм-м-м... Не виждам как образованието на децата директно представлява едно от по-горе изложените опасности.

От друга страна се чудя как комисията е установила нанесените щети при условие, че чл. 4, ал. 3 на Закона за защита от дискриминация> ясно посочва, че Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. А не са ли именно законни и необходими стачките, след като българският учител мизерства и напуска училището > или >.

Този казус твърде много ми прилича на един хипотетичен такъв -- нямам достатъчно пари, за да се лекувам в частна клиника, и затова клиниката проявява дискриминация спрямо мен, като ми отказва на това основание. Изводът е, че ако не сте доволни от българското образование и борбата му да бъде малко по-добро, е вадете пачките и платете за частно образование.

Торент на „Дзифт“?

Редакция от 29.01.2009: Очаквано, торентът на „Дзифт“ се появи.

Задавам си въпроса: къде могат да се намерят торенти на нови български филми в Интернет? И откривам, че в големите родни торент тракери, такива филми няма. Причините?

Първата може би е, че българинът е загубил отдавна доверие към новото българско кино и трудно и бавно ще се възстанови неговият интерес. А това означава, че щом няма търсене, няма и интензивно предлагане.

Таблицата по-горе показва данни от Google Search Insights за търсенето на български филми (като фраза, на латиница и със съкращения) от 2006 до 2008 година. Трябва да се отбележи, че повечето заявки идват от България (София и Варна), Испания и САЩ, както и че близки термини са „филми на български“, „анимации“ и „детски филми“, „български субтитри“ и „субтитри на български“. Тоест освен носталгия по старите български класики, емигрантите и родителите търсят и филмчета за децата си. А „българските субтитри“ издават мощните предпочитания за чужди филми.

Втората причина би била недостъпността на DVD или друг качествен носител на видеото, който да се рипне и после пусне за свободно теглене. Стари филми иначе много -- и в DVD-формат и във формат DivX. Но новите филми...

Третата причина е по-голямата вероятност от наказателна акция срещу пиратството на българска продукция и страхът от това. Някак си заинтересованите лица -- продуценти, разпространители и другите носители на авторски права -- могат да са по-активни в отстояването на интересите си от иностранците.

Торент на „Дзифт“? По-скоро не и скоро. Дотогава бъдете по-смели и отидете на кино. Вече има няколко добри български заглавия.

Редакция от 08.10.2008: Все пак има един torrent-файл> на 25 минути от филма, като са монтирани няколко откъса от заснето в киносалон. По-интересното обаче е целта на този 25-минутен монтаж. Цитирам:

Показани са отделни епизоди от филма, като камерата не е точно застопорена и не е от правилната позиция с цел ако ВИ хареса да отидете да го гледате!
Целта на този TS е да добиете представа за филма и да го гледате в киносалоните защото само по този начин българското кино може да бъде спасено!
Филма си заслужава гледането и всяка стотинка инвестирана в билет!
Приятно гледане, очакваме Ви в киносалоните!!!

Това показва нещо интересно -- някои хора вероятно наистина ползват торентите на филми, за да придобият идея за тях и да решат дали да ги гледат на голям екран. Но аз искрено се съмнявам да са доста и това начинание с популяризацията да е ефективно в действителност. Вие как мислите?

Защо българското кино е без пари?

Последният ми постинг> бе за филмовия фестивал „Златна роза“ във Варна, където първоначално обявените цени на билети бяха 5 лева (за сравнение -- на „Любовта е лудост“ те струваха по 10 лева), но незнайно защо сега входът е свободен и връщат парите на закупилите ценните хартийки.

Просветли ме следното читателско мнение във в. „Морски Дневник“>. Дословно:

Билетите вече не са по 5.00 лева - прожекциите са безплатни!?!  Така бил решил министъра на културата...  Направо не е за вярване - как може цените на билетите за холивудските тъпотии да са 8-10 лева, а щом стане дума за БГ кино да не заплаща - после защо фестивалът бил непопулярен - ако МК бяха инвестирали в малко PR и реклама, ако БНТ излъчваше репортажи от този фестивал (който е веднъж на две години!) както прави от Аполония, ако се изгради положително име на един ИСТИНСКИ И ГОЛЯМ ФЕСТИВАЛ - тогава може би положението нямаше да е токова трагично и залите щяха да бъдат пълни, и хората щяха да са готови да платят не по 5, не по 10, а по 15-20 лева да изгледат един български филм - а уверявам ви тази година има какво да се види!  Всичко е типично по български!!!  Язък му на фестивала, язък за БГ киното – както казах не че няма какво да се види, а заради това, че някой хора (и министерства) сякаш умишлено се опитват да го ликвидират… (сигурно за сметка на Любовта е лудост… дано да греша… и дано да не е заради „лудостта”)…  Програмата: http://www.programata.bg/?p=34&l=1&c=3&;id=469 – и не забравяйте, че прожекциите са БЕЗПЛАТНИ!

От своя страна, ето и личното ми виждане накратко:

До втория коментатор Dzift: човече, напълно съм съгласен с теб. Някак си е нелепо американските продукции да струват повече от българските особено при условие, че само в САЩ си избиват парите И печелят. Докато родната продукция разчита на субсидии, държавни конкурси и съфинансиране отвън -- без основната им цел е да печелят пари. Вярно е, че масовият български зрител си е един простак, зяпащ екшън, ефекти и плът; но не пък е време и българските кинотворци да спрат с елитарните си абстракции и да покажат неща от живота. Така, както някога правеха любимите ни български класики. А наистина този фестивал има какво да покаже. Аз бях потресен от филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Очаквам с нетърпение да гледам „Дзифт“ и „Хиндемит“. А цената от нула лева е поне стимул да се вкарат зрители на BG кино в салоните. Прост, но ефективен начин. Дори по-евтин от реклами по медиите ;)

Новата „БНТ 1“

Тази неделна сутрин се изненадах от „новата“ „БНТ 1“. На обичайното място на „Канал 1“ се беше появил непознат логотип. Гледах и малко от предаването „В неделя с...“, което по програма продължавало 6 часа. Засега не ми харесва. Имаше доста аудио- и видеогафове, но както се казва, това са рисковете на живото предаване. Редно е да му се даде шанс за стартиране и набиране на скорост, а пък после ние, зрителите, ще го ценим или съдим.

Освен визуална промяна, националната телевизия гради нова самоличност. Телевизионерите са поработили (малко) върху уеб облика на медията. „Канал 1“ се преобразува в „БНТ 1“, „Сателитният канал ТВ България“ стана „БНТ Сат“, а регионалните телевизионни центрове се преименуваха в „БНТ Пирин“ (РТВЦ Благоевград), „БНТ Пловдив“, „БНТ Север“ (РТВЦ Русе) и „БНТ Море“ (РТВЦ Варна). Очаква се да се появят и специализирани канали „БНТ 2“, „БНТ Кино“, „БНТ Спорт“, както и съвсем нови предавания в съвсем обновени студия. Вижте още.

Логото на телевизията стана обект на интерес и размишления. Някои го намират за подобно на сп. „Едно“. Други го анализират малко по-дълбоко. А на мен просто ми допада простотата и изчистеността му (макар много да ми напомня за „БиБиСи“ с техните ТВ и радио програми 1, 2, 3, 4, Sport и т.н.). Логото на „Канал 1“ лично много го харесвах и като идея, и като комуникация, но явно всяко нещо остарява морално.

Критики, разбира се, не липсват. Но за мен тази премяна на БНТ е особено интересна. Новинарските продукции на телевизията са най-добрите в страната, без излишно да предизвикват чувство на сензация и шоу, както успешно го правят частните канали. Добавям и единствените стойностни образователни предавания в национален ефир, както и професионализмът по отношение отразяването на културния живот в страната.

Засега ще следя промяната като обикновен, но критичен зрител на телевизията от време на време. Вие как я приемате?

Логото е запазена марка на БНТ. Използвано от публикация в theplamen.blogspot.com.

Глухи, слепи, неми -- за популизма и неразбирането на Емел Етем

Не останаха хора без позиции по събитието от миналата седмица -- експлозиите край Челопечене. Масата бе облъчвана от новинарските шоу програми на bTV, Канал 1, NTV, които се надпреварваха за сензации и за екслузивни интервюта в търсене на истината. Не бяха уплашени очевидци, не бяха прелитащи хеликоптери, не бяха пресконференции на живо, не бяха едни угрижени журналисти. Разбира се, това им е работата на журналистите -- да отразяват събитията, да информират населението. Но ми се струва, че главното беше да произведат все по-вълнуващи и по-сензационни новини. Единствено съвсем в края на отминаващата сензация телевизиите публикуваха телефони за информация за гражданите, като да допълнят съдържанието на инфошоутата си. Вижте и поста ми по темата какво казваха и не медиите за случилото се.

Едно нещо беше обаче повсеместно -- всеобщата ненавист и искането на оставка. Оставката на Емел Етем. Как се стига до това? Ето как аз виждам нещата.

1. Медиите (и очевидци) обявяват, че нещо се случва край североизточната част на София. Сутринта са чути и усетени силни експлозии, които не спират. Има изпочупени врати и прозорци, както и напукани мазилки и стени в селищата експлозиите.
2. Медиите започват да спекулират и произвеждат сензация. Какво по-емоционално събитие от експлозии без ясна и потвърдена информация?
3. Бойко Борисов си върши работата като кмет на община според чл. 65, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Медиите го обичат и подкрепят. Популизмът е на почит в България, особено евтиният, защото е лесно разбираем и без много сложни анализи сутрин или вечер пред телевизора.
4. Отново се връщаме на „случващото се“. То е някакъв вид криза, бедствие, авария, нещо извънредно. По стара българска традиция се търси кой е отговорен. По още по-стара българска традиция не се мисли особено и се предполага, че отговорен трябва да е някой за бедствията и авариите. Хм-м-м... кой може?
5. Еврика! Нали имаме Министерство на извънредните ситуации? И ако това не е извънредна ситуация, какво е! Емел Етем, Емел Етем... Тя е отговорна, мамицата ѝ! Защо не се показва? Къде се е скрила пак? Тя трябва да се появи на часа и да действа, да информира хората. Иначе за какво е това министерство? Линчуване, оставки! Тук идва наяве невежеството на българския гражданин, който не чете законите, също както и журналистите. А според закона (чл. 67 от ЗЗБ) министърката има точно определени отговорности -- най-вече координационни и организационни.

Чл. 67. от ЗЗБ: Министърът на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по гражданска защита и защита на населението при бедствия, като:
1. координира планирането и изпълнението на дейностите по защитата при бедствия;
2. координира и контролира изпълнението на Национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;
3. организира разработването на методики за оценка на риска от бедствия съвместно с компетентния с оглед характера на бедствието министър или ръководител на ведомство;
4. контролира изпълнението на превантивни мерки за защита на населението относно потенциално опасните обекти и дейности;
5. анализира ефективността на единната спасителна система;
6. внася в Министерския съвет ежегоден доклад за състоянието на защитата при бедствия;
7. осъществява международното сътрудничество в областта на гражданската защита и гражданското военно аварийно планиране.

Няма съмнение, че Министерството на извънредните ситуации (МИС) има отговорност за информиране на гражданите за опасностите. Но няма и съмнение, че си е свършило работата според закона. В случая Емел Етем или който и да е друг от „Гражданска защита“ нямат право да изнасят информация първи, защото става дума за военен обект, както гласи чл. 85. Както обясняват и от самото министерство.

Чл. 85. от ЗЗБ: Органите по чл. 82 [става дума за МИС, МВР, „Гражданска защита“] не осъществяват своята дейност:
1. в обекти на подземната минна промишленост, в обекти от енергетиката - АЕЦ, мрежи високо напрежение, в обекти на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи;
2. извън вътрешните морски води.

Оставките в случая трябва да си подадат хора от Министерство на отбраната, чийто обект е складът с боеприпаси, или съответните кметове на общини и области, които са пряко отговорни за грижата за населението. Но популизмът, всеобщата експертност (за политика, спорт и музика) и насъскването срещу политици са сред чертите на нашето общество. И то от най-изявените.

Имаше един графити надпис в Белград, който гласеше „Мислете с главите си, не с телевизорите.“ Медиите рядко предлагат обективна картина. Независимо от броя на телевизиите, радиата, вестниците, различните информационни агенции, изкривяването е повсеместно -- към сензация и продажба на рекламно време или пространство. Сравнително рядко към разкриване на истината, още по-рядко към показването на различни гледни точки.

Обновено: Добавям още две публикации, които според мен успяват да представят малко по-стегнато и хладно ситуацията:

• „Гръмна склад, телевизиите се насраха, Бареков – най“, e-vestnik.bg
• „Вестниците: Държавниците се паникьосаха“, Нетинфо

И още нещо: разбрах, че има и Закон за управление при кризи, който, изглежда, се препокрива в голямата си част със Закона за защита при бедствия. Изобщо законотворците ни много са умували какво да сътворят, за да предпазят населението и държавата, че чак са се и повторили. Добре, щом имаме два закона, защо тогава институциите оставят впечатлението, че не успяват да работят гладко според тях? Необходим е граждански натиск за преразглеждането на тези закони и на работата на отговорните институции.

Молската столица с ледена пързалка

Много ми допадна заглавието на статия в Dir.bg по случай откриването на „Мол Варна“: „Варна ще бъде МОЛ-ската столица на България“. Всъщност, в добрия стар Dir.bg може да се открият множество материали, свързани с търговския център в града (1, 2, 3, 4, 5). Но дали тук е уместно да се изписва МОЛ или мол, ще оставя спора за езиковедите.

По-интересното е, че отвори първата ледена пързалка във Варна. С атрактивно работно време (от 10 сутринта до 2 часа след полунощ) и с още по-атрактивни цени (половин час за 3 лева и час за 5 лева). Вижте още малко в сайта на мола.

Както вече изразих мнението си, варненци и гостите на града ще се радват повече на атракционите, отколкото на поредната вълна магазини. А се очакват и още търговски, а не увеселителни площи. За култура и образование, да не говорим...

Обновено: мамите от форумите на BG-Mamma.com вече отвориха тема за забавленията и пазаруването в „Мол Варна“. Ако ви се чете, темата е тук.

Обновено: обширна статия във в. „Народно дело“ разказва за мола.

П.П. А дали молът е законен, питат няколко медии -- няма Акт 16, но какво от това? Явно собствениците са спечелили повече от незаконния пуск, отколкото са загубили от глоби.

Фотографии: Dir.bg/BulPhoto (на снимката е министър Николай Василев) (свалена е, поради запазени права) и www.mallvarna.com

Вие избирате кой сайт да бъде с OpenID

Сега можете да си кажете, ако искате даден сайт да работи с отворената технология за управление на идентичност OpenID. Как? С букмарклетa Demand OpenID!

Без да разказвам повече, само ще спомена, че инициативата Demand OpenID е подхваната от компанията, която седи зад сайта MyOpenId.com преди около месец.

Достатъчно е да имате свое собствено OpenID, да се оторизирате с него и да започнете да добавяте сайтове, които искате да бъдат обслужвани от тази технология. Добавянето става или чрез букмарклета, или направо от страницата на инициативата. Имайте предвид обаче, че OpenID акаунтът ви ще се показва под списъка със сайтове, за които сте настояли.

Лого на кампанията: JanRain, Inc.

Мненията за блога на Първа инвестиционна банка

След появата на вестта, че Първа инвестиционна банка пуснаха блог, изявени блогъри побързаха да споделят оценките и коментарите си. Оформиха се два лагера:

За velqn новината е доказателство за напредничавостта на ПИБ, определяйки я ентусиазирано за първата българска банка със свой блог (СИБАНК са първите). Nick дори намира видеото в блога за забавно. Жюстин Томс също се радва на начинанието с аплодисменти и се забавлява с рекламата. В този лагер се усеща особено доволство от новия сайт и оптимистично очакване, че и други банки и компании ще последват примера.

В другия лагер е Николай, който обръща внимание на технологията зад блога - Wordpress на български. Красимир Стоев също се интересува от използваната система, отбелязва възмущението си от моралната грешка да се постави знак за запазени права и нежеланието на ПИБ да си признаят, че използват Wordpress. В същия крайно недоволен тон звучат и коментарите на Калоян Цветков: няма permalinks, няма идентификатор за Wordpress (пак), няма активен RSS за коментарите. Обаче успява да завърши по-добронамерено с факта, че в блога са използвали и негов код.

От мненията под последния пост на Калоян се чува и гласът на Тодор Христов, който преди около две седмици писа за нуждата на ПИБ от корпоративен блог. Въпреки разочарованието си от изпълнението на блога и съществуващите възможности на една банка, той разбира, че все пак са в началото си и ще им даде време преди да си каже тежката дума. (Досега ПИБ не са публикували информация за блога си официално, което предполага, че е на етап тестване и развитие. Обновено на 2 юни: блогът действително претърпява промени в момента, като разработчиците явно са се вслушали в повечето съвети на блогърите.)

Еленко също изказва позиция, като определя сайта като „нещо, което наричат блог“. Понякога технологичният сарказъм ми идва в повече (по-скоро е към технолагера).

Днес (2 юни) се появиха още две публикации по повод блога на ПИБ: Бого Шопов не се сдържа да коментира новината, но го прави с много елегантен и образователен тон, като обобщава значението на корпоративния блог по принцип. Огнян Иванов също обсъжда темата с тон от лагера на съзидателните доброжелатели.

Излиза, че в единия лагер се интересуват много повече от ролята и смисъла на блога, докато в другия интересът попада върху изпълнението и технологията. Винаги в такива случаи се сещам за българския сериал „Дунав мост“ - страхотно начинание, супер идея, обаче трагично актьорско изпълнение. И все пак ако няма реализация, то идеята ще си остане на хартия или в нечий ум само.

Истината за фалита на Първа инвестиционна банка

Обновена информация към 31.05.2008: в „Блога на Ванката“ можете да прочетете статия от в. „24 часа“ по темата с интервюта и коментари на ключови фигури от банковия бизнес.

От няколко дни вече се шири слуха, че Първа инвестиционна банка (ПИБ) е на път да фалира. Това се тръби във форуми в Интернет, в ICQ, по Skype, по GSM-а и чрез SMS-и. Частни лица изтеглят депозитите си. Дори блокират банкови клони с опашки.

Ето и парчетата от истината за ПИБ, едно по едно. (Добавете своя коментар под поста, особено ако сте експерт в банкирането и финансите, за да се види и икономическото обяснение на ситуацията. Благодаря!)

Началото на слуховете

Огнян Иванов в своя блог прави свое Интернет-разследване, откъде идват тези слухове. Заглавието на поста е „ПИБ няма да фалира“ от 13 май 2008 с подзаглавие „Вярно ли е, че утре Първа инвестиционна банка щяла официално да обяви фалит?“ Според него, първите писмени източници на този слух в Мрежата са коментари във форумите на investor.bg (1, 2 и 3), bg-mama.com, както и odit.info. Всичко всъщност започва от началото на април месец тази година и то офлайн (сред банкови служители), а коментарите в Интернет са отражение на случващото се извън Мрежата (виж поста на Огнян Иванов). ПИБ ще търсят отговорните за това. Според Мая Георгиева (изп. дир. на ПИБ), „зад тази атака не стоят блогъри и хора, които редовно пишат в Интернет. Тя е режисирана и специално проведена от хора, които целят дестабилизация на цялата банкова система и дискредитиране на страната в този момент.“ Прочетете мнението ѝ в блога на Огнян Иванов.

Обновено на 2 юни 2008: Създателят на BG-Mamma Марина Кузмановеа е изпратила отворено писмо до български вестници, в които настоява за публично опровергаване на твърдението, че слуховете за „фалита“ на ПИБ са дошли от форумите на сайта. Вижте писмото, както и реакциите на Огнян Иванов и Мая Георгиева.

Причината за слуховете

Най-важният въпрос е: защо се пуска този слух, че банката е в състояние на влошена ликвидност и предстои обявяването на фалит? Кой има интерес от това? Понеже нямам особени икономически познания, отговорът за мен е по-елементарен - защото така се смъква доверието в банката, което сваля цените на акциите, което пък улеснява друга банка или институция да ги закупи на печалба, като де факто става нов свобственик на банката или така убива нейната конкурентноспособност. (Виж и едно експертно мнение.)

За предполагаемия „нов собственик“ се спряга Банка „Пиреус“ (виж този блог). Статия във в. „Капитал“ със заглавие „Гръцки капитали ухажват Първа инвестиционна банка“ дават доза основание за подобни очаквания. Особено, когато статията е от 24 март 2001 (брой 12).

А това е движението на цената на акциите на Първа инвестиционна банка през изминалия месец до днес. Можете да видите, че на 14 и 15 май, както и 16, 17 и 18 април, цената е под 7.00 от началото на годината. Източник: DarikFinance.bg. (Не знам кой обаче е купувал тогава, а това несъмнено ще донесе информация за интересите).

Според Цеко Минев, мажоритарен акционер (28.94% от капитала на ПИБ), причината не е понижаването стойността на банката и изкупуването ѝ, а по-скоро „слухът прилича на много добре организирано и премерено активно мероприятие на бивши ченгета“. Други пък разсъждават върху името на бизнесмена Христо Ковачки и връзките му с банката.

Обновено на 18.05.2008: Според министърът на икономиката Петър Димитров, става дума за политически опит за сриване на доверието към управляващите. Прочетете още в Netinfo.bg.

Обновено на 19.05.2008: Румен Ангелов, депутат в БНС и член на Комисията по икономическа политика в парламента, заяви пред DarikNews.bg, че слуховете за фалита на ПИБ са всъщност „атентат срещу финансовата стабилност и банковата система в държавата“.

Всъщност ще следя това кой наистина има интерес от това банката да загуби доверието на клиентите си.

Промяната в доверието към банката

В няколко блога (1, 2, 3, 4,) хората се оплакват от проблеми с подмяната на дебитните им карти с новите такива с чип и забавено обслужване. През май месец пък се появиха оплаквания от новата платформа за електронно банкиране (1, 2). Ново: оплаквания има и от последните няколко дни, илюстрирани нагледно с картинки (1 и 2). Аз също не съм крайно очарован от новата система - въпреки че все още човек може да се логне в стария интерфейс, то информацията за сметки и всичко останало там вече не се поддържа и е абсолютно остаряла.

Механизмът за правене на псевдосъбития и PR за кризисна интервенция

И докато някои се интересуват от истината за случващото се в банката, то други се интересуват от това как някои правят тази „истина“.

Симион Патеев на 14 май разказва за това колко много хора вече са подочули слуха за фалита и го предупреждават. Той обаче разяснява защо не им вярва - за него това е нарочно пуснато и дава примери с филма „Да разлаем кучетата“ и незабравимото предаване на „Ку-ку“ за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ през 90-те. Прочетете поста в блога му „Наблюдател“.

„PR криза с „фалита” на Първа инвестиционна банка“ е озаглавен постът в блога за бизнес-консултиране „NovaVizia.com“. Тодор Христов от „Сита Мениджмънт Консулт“ разкрива механизма за правене на кризисен PR и най-честите практики за това във връзка с пуснатите слухове. В същия пост авторът дава и информация за посещенията на читатели, търсещи информация за ПИБ. Подобни са интересите и на Огнян Иванов, който се занимава предимно с оптимизацията на съдържание в Интернет за търсещи машини (SEO).

Обновено на 19.05.2008: В нов пост, озаглавен „8 пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ“, Тодор Христов прави анализ на възможностите, които дава Интернет за кризисен PR, който е можел да потуши ефекта от спад на доверието към банката. В друг блог същият автор публикува и статистика (Какво се случи с трафика около “фалита” на ПИБ?) за най-посещаваните блогове, източника на техния трафик, ключовите думи, по които се е търсила информация за „фалита“ и кратък анализ на тези данни.

На 19.05.2008 в официално изявление на сайта си Първа инвестиционна банка информира, че напоследък са зачестили откази на търговци да обработят плащания с дебитни и кредитни карти на банката и това се дължи на „непознаване на принципите на функциониране на този пазар“. В същия ден банката обявява и покачването цената на акция до 7,40 лв за акция; съобщава, че „виртуалният банков клон функционира стабилно“; и „благодари на всички лоялни клиенти на банката за доверието и търпението“.

Обновено на 31.05.2008: Десетина дни след анализа на Тодор Христов, Първа инвестиционна банка публикува свой корпоративен блог. В статия на в. „Дневник“ се разказва повече за идеята и за това как ПИБ наема PR-агенцията „Янев и Янев“ по време на кризата със слуховете за фалита.

Обновено на 4 юни 2008: Освен че вече блогът на ПИБ се рекламира на сайта на банката, там може да се прочете и писмото на посланика на Венецуела (PDF) в отговор на слуховете за фалита. Накратко, банката продължава бавно и постепенно да се опитва да подобри имиджа си и доверието към нея чрез трети лица и финансови факти.

Истината наяве

Истината е, че е петък и всички очаквания за фалит са на пух и прах. Банката работи, фалит няма. Прочетете интервютата с Румен Симеонов (подуправител на БНБ, направление „Банков надзор“) и Мая Георгиева (изпълнителен директор на ПИБ) пред в. „Капитал“ от 15 май. Вижте и интервюто с Румен Симеонов и пред DarikNews.bg, както и отговорите на Мая Георгиева пред в. „Банкеръ“.

Прочетете и истината според министър-председателя Сергей Станишев. Вижте и официалното изявление на Българската народна банка.

Дори и да се беше случило подобно нещо, то съществува Фонд за гарантиране на влоговете в банките (официален сайт). Според чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, „фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 40 000 лв.“ Което означава, че за голяма част от влоговете на физически лица опасност никога не е същесвтувала. Времената са различни от тези, при които хора са изгубили депозитите си в банки от типа на „Кристал банк“ или „Първа частна банка“.

Изводите

Ще завърша моя пост със следното. Дори и за секунда не съм се усъмнил в стабилността на банката. Ако имаше някакви показатели за това, че банката е в затруднено положение, то най-малкото това щеше да е предмет на журналистически разследвания и то от дълго време. Най-динамичната информация е тази, свързаната с икономиката. И ако този слух е повлиял на някого, то това означава, че този прост механизъм за манипулация на общественото доверие върши перфектна работа и в наши дни.

Загубиха хората, които си изтеглиха депозитите, защото загубиха лихвите по тях. Банката спечели от това, защото не дължи тези лихви. Банката загуби и нивото си на доверие сред по-необразованите или по-неангажираните хора, но не заради самата себе си. Загуби и от асоциацията на думите ПИБ и фалит - не само в Интернет, но и в съзнанието на същите тези хора. Спечели си обаче популярността, както и асоциацията със стабилност (все пак БНБ застава зад нея), както и доверието на по-образованите и по-ангажираните (единствената изцяло българска банка е сред челните места по печалба с страната). Прочетете доклада на самата банка за финансовите ѝ резултати.

И последно, какво е общото между мухата и банката? „И двете се убиват с вестник.“ Това казва Силвия в пост, посветен на „фалита“ на ПИБ.

Обновено в 18:04 часа: Четете повече за скандала с ПИБ в новия брой на в. „Капитал“. Според думите на управителя на БНБ Иван Искров, както и от News.bg най-много хора, които са решили да теглят депозити, са тези във Варна. Според шефа на БНБ, има сценарий за създалата се ситуация, която той определи като „скандал“.

Прочетете този блог. Тишо е прав, като казва: „Не бъдете стадо. Мислете с главите си. Не вярвайте на слухове и на непроверена информация, не вярвайте дори и на мен, ако щете. Има представителна финансова информация, има отговорни институции, от които можете да я получите, има проверени източници. Вземете се в ръце!“ Проверявайте информацията - не само чрез Интернет, не само чрез медиите. Те не невинаги са истината.

Пожар в „Златни пясъци“

Според информация на Радио „Варна“ и в. „Морски Дневник“ днес сутринта са изгорели до основа около 20 бараки на пазарчето пред хотел „Интернационал“ в комплекса „Златни пясъци“. Информация от ИАФ, Дарик и в. „Черно море“.

Обновена информация: Николай Недков (Златни пясъци), комисар Сашко Грудев (Пожарната), Кирил Йорданов (кмет на Община Варна), свидетел и потърпевш пред в. „Народно дело“ за пожара.

Колкото и ужасно да звучи за собствениците, наемателите и работниците в тях, аз лично съм доволен за това, че по този начин поне един пазар изчезва от комплекса. Не е това начинът, разбира се, но явно става дума за конфликт на интереси и нелоялна конкуренция.

Важно е по нормален ред всички пазари и барачки да започнат да изчезват постепенно.

За да има успех българският туризъм, трябва да се разделят почивната дейност (хотели, зеленина, басейни, плажове) от търговската (сергии, барачки, пазарчета, магазинчета, чейндж бюра) и увеселителна дейност (атракциони, заведения с жива музика, клубове, барове). Вижте още информация за премахването на бараките тази година.

Какво се случва в Гърция - стачката, бензинът, транспорта и храните

По информация на балкански медии (български и гръцки) разбрах, че в Атика, Гърция, а и не само там, от една седмица тече стачка на шофьорите на горива, а на 12 май за 24 часа са се включили и таксиметровите превозвачи.

Обновление: GRreporter.info с информация на български за новините в Гърция:

• „Битка за няколко литра бензин “
• „Стачка на потребителите срещу скъпотията“
• „65% от атиняните желаят да напуснат града“

Картината не изглежда никак розово - заглавията на новините са за „километрични опашки от коли пред бензиностанциите“, които са останали без горива. На малкото места, където все още може да се зареди, цените са с около 35% по-високи. Други се принуждават да купуват от съседна България.

Като оставим настрана проблема с незаредените с бензин коли и получения транспортен блокаж, идват усложненията с превоза на бързооборотни стоки, каквито са например пресните плодове и зеленчуци. Те залежават и се развалят по пристанища и митници просто защото няма кой да ги достави по магазините.

Протестът си има своите основания - шофьорите на цистерни изискват от правителството да увеличи заплащането превоза на гориво в страната с 13% (заради 38%-увеличение на цената на горивата и поскъпналата себестойност на услугата), докато министърът на транспорта и комуникациите Костис Хацидакис предлага то да е с 5%. Таксиметровите шофьори също подкрепят стачката, като от своя страна са за увеличаване цените на техните услуги и намаляне цените на новите лицензи. Вижте видео от BBC News. Прочетете последните вести за стачкуващите гръцки шофьори: ИА „Ана" и в. „Катимерини“ (на английски).

Последните новини от Гърция поставят още въпроси - изчисляват, че в Гърция имат 3-4 пъти повече таксита на хиляда души, отколкото средното в ЕС. Правителството наскоро обяви, че готви и мерки за драстично намаляване на замърсяванията, като изиска подмяната на автомобилите, ограничи достъпа им до централните градски части и газифицира всички домакинства.

Цялата тази история рисува още една картина - на обвързаните с петрола и газта икономики. Всъщност, ми се струва, други няма. Това е и ще е ежедневната картина на постоянното увеличаване цената на горивата в цял свят. А търсене ще има с развитието на азиатските страни, където все повече китайци и индийци ще искат да карат коли и да живеят като европейци и американци. Т.е. като консуматори, направлявани от маркетинговите игри.

Ако още от сега не се променят стратегиите за доставка на енергия, начина на консумиране, както и управлението на отпадъците, със сигурност няма да ни чакат много добри години. Не само на Балканите. Това не е само въпрос на политически решения със законови механизми, това също е въпрос на икономика и въпрос на промяна на мисленето и поведението.

Вижте един филм от 2006, който разказва с факти за световната икономика, основана на петрола. Казва се „Грубо събуждане - нефтената катастрофа“ (A Crude Awakening -The Oil Crash) и можете да го изтеглите от Kolibka.com или от iTunes ($9,99). Изключително въздействащ върху мислещите хора.

Снимки: ArminFlickr, Flickr.com.