Прекратяване на договор с мобилен оператор

 

Редакция от 12 септември: публикацията се отнася единствено до автоматично подновените договори от страна на мобилните оператори. Ако след изтичане на първоначалния срок на договора Вие лично сте го преподписали в офис или по телефона, ставате обвързани по силата му до изтичането на новия срок (т.е. дължите неустойки при по-ранно прекратяване). След изтичането на този срок договорът се счита за безсрочен и можете да го прекратите без неустойки чрез едномесечно предизвестие.

Може би вече знаете, че от края на 2011 година автоматично подновените договори с мобилните оператори могат да бъдат прекратени без неустойка. След изтичане на първоначалния срок на договора (1 или 2 години), той става безсрочен. Това право е регламентирано в чл. 229а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

А важи ли новият закон за автоматично подновените договори преди 29 декември 2011?

Представители на мобилните оператори твърдят, че разпоредбата на чл. 229а се отнася само за новоподписаните договори след 29.12.2012, след влизането в сила на ЗЕС. Пример за това е цитираното изявление на Ясен Гуев, директор "Корпоративна политика" на Globul, от 6 март т.г.:

„Ако сте имали договор, който е подновен преди 29 декември, трябва да се изчака този срок да изтече и чак тогава може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие."

Тълкуването на Globul обаче не е вярно! Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) излезе със становище отново на 6 март т.г., където е записано:

"С оглед на законосъобразното и последователно тълкуване, и прилагане на чл. 229а, във връзка с § 212 от ПЗР на ЗЕС, Комисията изразява следната позиция:

Автоматично подновените преди влизане в сила на ЗИД на ЗЕС (в сила от 29.12.2011 г.) договори на абонатите, които са подновени за нов срок без изричното им писмено съгласие, регламентирано в чл. 229а от ЗЕС, се считат за безсрочни  по силата на закона и могат да бъдат прекратени от абоната с едномесечно предизвестие и без да се дължат неустойки. Сключените към деня на влизане в сила на ЗИД на ЗЕС (в сила от 29.12.2011 г.) срочни договори с първоначален срок на действие (които не са били автоматично подновявани), могат да бъдат продължени за нов срок само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане на срока на посочените в предходното изречение договорите се преобразуват в безсрочни и могат да бъдат прекратени от абонатите с едномесечно предизвестие, без да се дължат неустойки за това."

В предаването на БНТ "Денят започва" от 16 март 2012 Веселин Божков, председател на КРС, цитира параграф 212 от същия ЗИД на ЗЕС, за да защити тезата, че чл. 229а се отнася и за тези потребители в заварено положение. (Вижте частта от 04:38 до 09:05 от видео записа.)

Истината! Парламентът потвърди: всички автоматично преподписани договори могат да се прекратят без неустойка

Обърнах се директно към законодателя в лицето на председателя на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Иван Вълков и получих отговор, че потвърждават становището на КРС.

Тоест вие можете да прекратите договора си с vivacom, Globul или M-Tel с едномесечно предизвестие, без да заплащате неустойки, след като е изтекъл първоначалният му период. Дори и автоматичното подновяване да е станало преди 29 декември 2011. Клаузите за автоматично подновяване стават нищожни. Точка.

4-ти GSM оператор?

Истина ли е? Компанията "Петрол" щяла да пусне до няколко дни в цялата страна Petrol Mobile, ставайки четвъртият GSM оператор в България.>

Информацията е противоречива. Журналисти от агеннция „Медияпул“> и в. „Капитал“> добавят, че „Петрол“ ще използват мрежата на „Мобилтел“. Така „Петрол Мобайл“ вероятно ще бъде първият виртуален оператор в България със собствен номерационен план. В-к „Стандарт“> разкрива, че всъщност това ще са предплатени карти на M-tel, чрез които повече говорене означава по-евтино зареждане с гориво.

Обновено на 21.10.2008: Вече официално> се знае, че четвърти оператор няма, а действително става дума за виртуален такъв. Целевата група ще са хората с по-ниски доходи, които ще могат да използват единствено гласови и SMS-услуги. „Петрол Мобайл“ всъщност ще са предплатени карти за разговори на „Мобилтел“ с приятната цена от 30 стотинки на минута и 12 стотинки за съобщение (не става ясно към всички оператори или в затворена мрежа). Кодът на номерата ще е 098 (за сравнение, „Globul“ имаше такъв, но сега е 0898).

БТК и vivatel с нов общ уебсайт

Днес открих, че БТК и vivatel си имат един общ уебсайт, а старите адреси www.btc.bg и www.vivatel.bg вече сочат към новото им място в Мрежата.

На пръв поглед се е загубил контрастът между оранжевото и черното, както бе при сайта на vivatel. Светлосивото владее, а единственият остатък от визуалното присъствие на двете марки остават оранжевите акценти и формата на логата на двете услуги. Функционално сайтът е разделен на тип клиенти -- частни и бизнес клиенти. Навигацията е изключително опростена и улеснена в сравнение с предишните сайтове.

П.С. Видях, че в блога Chris' Box авторът е отделил няколко реда на редизайна още на 4 юли. Описаната от него грешка е налична и днес.

След няколко минути цъкане по новия им сайт установих следните положителни и отрицателни промени:

• Цветовият избор подпомага навигацията. Синьото е за бизнес клиентите, а оранжевото за частните. Но сивото е твърде много, липсва контрастът и усещането е за една размитост, както визуална, така и съдържателна. Вижте един хубав пример за сиво и оранжево от Orange.
• Картинките и фотосите можеха да бъдат направени специално за сайта, а не да бъдат вложени от различни пакети със стокова фотография. Има един пич, дето си играе с количка например -- тази снимка е повсеместна. Няма начин да не я видите във всеки един раздел. Останалите са ми много американски някак.
• Има поле за бързо търсене. Да, но не работи. Дори бутонът за търсене не може да бъде „натиснат“, а Enter-ът зарежда същата страница.
• Разделът за покритие на мобилните 2G и 3G услуги е полезно допълнение. ADSL картата ми се струва стара, но отново дава някаква информация. Картата с роуминга обаче е ефектна като визия и почти неизползваема за подробности за отделните партньори. Няма разделение между предплатен и абонатен роуминг.
• Информацията за телефоните е и на български („Да“), и на английски („No“). Преводите малко куцат на места. Непреведено си остава Privacy Policy, както и All rights reserved.
• Информацията за тарифите и специалните услуги е добре поднесена, лесно се намира и е разбираема.

Поизбързаха с пускането на портала си. Сигурно са умували какъв да е точно адресът му. www.VivaBTC.bg лично мене много ме кефи. Но пък ще трябва да влагат пари в препечатване на инструкции и адреси за Интернет и т.н. Можеха да тестват и търсенето в сайта. Цветовете тип Web 2.0 са дотолкова безлични и безконтрастни, че не успяват да фокусират вниманието. Но пък навигацията и шрифтовете са подобрени и в крайна сметка мисля, че посоката е правилна. Има обаче още накъде да се върви.

Лошата реклама е добра реклама - телефон 112

Предполагам, че не са останали хора в България, които съвсем да не са чували за единния европейски номер за спешни повиквания 112.

В публикация (PDF, английски език) на „Евробарометър“ от февруари 2008 става ясно, че 57% от отговорилите в проучването в България са чули или видели някаква информация, касаеща единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това поставя българите на първо място по осведоменост за съществуването му (средната стойност за ЕС-27 е 23%). Или постоянните новини за забавянето на България във въвеждането на номера на национално ниво и предстоящите санкции със сигурност са повлияли върху познанията на нашенеца. И много вероятно са ги асоциирали с името на Емел Етем.

Отделно, България е сред малкото страни, която са заявили, че могат да обслужват повиквания на няколко езика (в случая български, английски, немски, френски, румънски).

Така че лошите новини не са непременно съвсем лоши.

П.П. България иначе е на 6-то място с 38% от респондентите посочващи правилния номер за спешни повиквания за цяла Европа. Вижте и този пост, ако темата ви е интересна. За пълна информация относно 112 прочетете този документ (PDF, английски език) или посетете http://ec.europa.eu/112. На български и накратко - сайта на ЕК в България.

Знаем ли какво ядем и пием? За Е-номерата

Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме - храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.

Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.

Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).

Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща -- трябва да се напазарува набързо и хоп -- вкъщи да се изяде.

От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!

Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).

Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:

• „Е200? Е300? - познай що е то или как да се опазим от добавките в храните“ - най-добрата статия на български в e-vestnik.bg
• „Е-номерата в етикетите на храните“ - статия в BB-Team на български
• „Е-номера и консерванти“ - преводна книга от немски на български на д-р Карин Кьоле, допълнена с полезна информация за българския потребител (българско законодателство, адреси на служби, сдружения)
• „E number“ - статия в англоезичната Wikipedia с обширен списък на кодовете и техните значения
• „E-numbers: the classification of food additives“ - кратка, но информираща статия на английски в общодостъпната енциклопедия h2g2 на BBC.co.uk
• „Chemical Safety of Food“ - рубрика с много практична информация за изискванията на ЕС и правните основания за тях
• Вижте и портала, посветен на безопасността на храните (част от сайта на Европейската комисия) с брошури на български (например за етикетите на храните)

И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?

Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета -- да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.

За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).

Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!

Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/

Столичен градски транспорт в реално време чрез GPS

Една добра новина от 1 май 2008 - вече се предлагат наблюдение и справки в реално време на колите на градски транспорт в София онлайн. Можете да проверите кога пристига следващият автобус, трамвай, тролей на всяка спирка в столицата по всяко време. Страницата, на която можете да направите това, е http://gps.skgt-bg.com. Търсенето е или по номер на спирка, или по номер на линията, или по маршрутната мрежа (карта). Авторите са публикували и специални разяснения за търсенето. Графикът може да се следи и през мобилен телефон, стига да има свързаност към Интернет. Например с инсталиран браузър Opera Mini. Опитайте по-долу, като от Menu -> Tools -> Settings изберете Mobile view за по-бърза навигация. Картинките също не ви трябват.

Графикът на градския транспорт през мобилния телефон има във всички случаи по-голям смисъл, отколкото на настолен компютър или лаптоп. В момента освен следене на превозните средства в реално време, потребителите в Интернет могат да търсят най-бърз или най-кратък маршрут между две спирки, да се информират за графиците на всяка една линия по принцип, както и да търсят по карта. Всичко това на следния адрес: http://sched.skgt-bg.com/test/wwwroot/index.php

Въпросът е гражданите да не им се налага да използват тази услуга, а да разчитат на постоянно редовен график. А такъв ще има, когато хората предпочетат обществения превоз пред собствените си автомобили.

Ех, кога ли ще намалеят колите по пътищата?