Безплатни тестове за хепатит C – до 11 май

До 11 май 2012 можете да се изследвате за хепатит C безплатно в седем български града: София, Плевен, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Нова Загора и Варна. Вижте адресите на участващите лаборатории тук.

За изследването не е необходимо предварително записване, а резултатите са готови наистина за 10 минути. Миналата година са се изследвали над 9000 души.

Във Варна тестовете се извършват всеки работен ден от 07,30 до 18,00 часа и в събота от 08,00 до 14,00 в СМДЛ “Кандиларов”. Лабораторията се намира на ул. Габрово 17, в района на жп гарата.

Вижте в по-голям мащаб

Страшното при болестта хепатит C е че можете да сте носител на вируса дълго време, без да имате каквито и да било симптоми, и в зависимост от начина ви на живот (пушене, пиене, солена и мазна храна) рискът от бързоразвиваща се цироза е напълно реален.

Лечението на това заболяване е дълго и мъчително, заради страничните ефекти от инжекциите с интерферон (представете си нещо като химиотерапия). Разлистете само няколко страници от блога на един заразен човек и ще добиете представа за промените в тялото, психиката и жизнения възглед, които сполетяват болния.

Ако решите да отложите тестването за друг път, цената на едно изследване варира между 10 и 30 лева, а забавянето в диагнозата ще ви коства шанса за по-бързо и ефективно лечение. Можете да сте се заразили от последния път при зъболекар, от поставянето на пиърсинг, от партньора си. В България около 150 000 души (цял един град) са носители на вируса.

Вземете приятел и отидете още днес.

Как да въведем заплащане за безплатна услуга*

След като бизнес ежедневниците “Пари” и “Дневник” се преобразуваха в изданието “Капитал Daily” преди месец, част от онлайн съдържанието на новия вестник стана достъпно само след заплащане. Възможността да се свалят изданията в PDF  формат безплатно беше преустановена и сега за това се изисква абонамент.

Преди около година британското издание The Times Online също стана платено, след като собствениците му News Corporation направиха стратегическата крачка да прекратят нарастващото безплатно потребление на новини и анализи онлайн за сметка на намаляващия обем на хартиеното издание. Те “заключиха” съдържанието му зад т.нар. “платена ограда” (paywall). Сега в родината на Рупърт Мърдок, собственик на медийната корпорация, широкоформатният The Australian и таблоидите The Daily Telegraph и The Herald Tribune също ще изискват абонамент за достъп.

Моделът на потребление на новинарско съдържание онлайн и спадащите тиражи на сериозните всекидневници тревожат издателите по цял свят. Те са изправени пред нелеката задача да поискат пари, за нещо което години наред е било безплатно. Издателите от “Икономедиа” са се поучили от световния опит – без да отблъскват вече спечелените си читатели и регистрирани потребители на dnevnik.bg, издателите оставиха сайта безплатен и го разделиха от “премиум” съдържанието на “Капитал Daily”, наследникът на “Дневник”.

* Предлагам на вашето внимание съветите на австралийски маркетолог Бри Уилиамс. В публикацията си “How to introduce a charge for a free service” тя разкрива някои открития в поведенческата икономика, които биха намалили болката от заплащане за нещо, което е било без пари досега. Изданията The Australian, The Daily Telegraph и The Herald Tribune са част от австралийската бизнес група News Limited.

Как да използваме поведенческата икономика да превърнем една услуга от безплатна в платена

Статията в SmartCompany от предишната седмица, разглеждаща въвеждането на “платена ограда” от News Limited, включваше моите разсъждения как медийният гигант може да приложи поведенческа икономика в прехода от безплатна към платена услуга.

В допълнение към дискусията, смятам че, си струва да видим какво прави "безплатното" толкова привлекателно на първо място, така че да прецените дали и как да раздавате продукти и услуги без заплащане.

Нека започнем с шоколад.

Убеждаващата сила на "безплатното"

В експеримент, описан в книгата на Дан Ариели "Predictably Irrational", участниците трябвало да избират между два шоколада: Lindt с превъзходно качество или Hershey’s. Чрез серия от експерименти цената на всяка от двете марки била манипулирана, за да се проследи ефекта върху мисленето на потребителя. С други думи, да се определи момента, в който цената променя оценката ни за преживяването от консумиране на шоколад. Когато Lindt бил 15 цента, а Hersheys 1 цент, 73% избрали Lindt. Логично. Бихме платили повече, когато получаваме качествено преживяване.

Но експериментът претърпял обрат. Цените били намалени с 1 цент. Тоест Lindt станал 14 цента, а Hershey’s - безплатен. Изведнъж Hershey’s предпочели 69% от участниците, обръщайки предишната тенденция. Дали това се дължи на единия цент? Не. Причината била мощта на "безплатното". Повечето участници решили да действат, въпреки ниското ниво на очаквана наслада просто защото шоколадът бил безплатен.

Изглежда "безплатното" силно повлиява възприятието ни за очакваното преживяване.

Ариели предлага като обяснение защо сме толкова податливи на "безплатното" това, че при него няма негативна страна. При повечето транзакции преценяваме между "за" и "против", печалбите и загубите, но когато нещо е "безплатно", то има само положителна страна.

Това е поведенческият принцип на страха от загуба (loss aversion), където ние сме устроени да избягваме загубата повече отколкото да се стремим към печалба. В случая с шоколадите, участниците не пожелали да се откажат от Lindt и да си купят Hershey’s дори и когато трябвало да платят само 1 цент за марката с по-ниско качество. Дори тогава рискът е бил твърде висок. Премахнем ли риска, като предложим Hershey’s за без пари, играта се променя.

Въвеждането на цена за безплатна услуга

За шоколада - ясно, но какво общо има това с въвеждането на платен достъп при News Limited? В крайна сметка, ситуацията е като да искаш пари за Hershey’s, който обаче си свикнал да получаваш за без пари.

Това само показва колко трудна задача стои пред News Limited, защото "за без пари" е една от най-силните сили на убеждението. Ето и няколко идеи как да преработим безплатната услуга така, че да преминем към платена такава.

1. Диференцирайте продукта

Ако дадена марка поиска заплащане за нещо, което досега се е предлагало без пари, имате нужда да промените продукта. При шоколада това може да означава промяна в съставките или опаковката, или пък да се посочи нещо ново в продукта, за което хората не са знаели (напр. "сега вече от производители на какао с мислене за околната среда"). При медиите означава промяна в облика на онлайн преживяването, въвеждането на ново съдържание и / или функционалност и нови журналисти с богат опит.

2. Представете цената различно

Клиентите на News Limited ще плащат между $2,95 и $7.95 вместо нищо. Това са малки суми в сравнение с повечето неща, но не и в сравнение с "без пари", така че медията се нуждае да предостави контекст за цената пред своите клиенти. Например, за по-малко от карта за фитнес, по-малко от талон за градския транспорт, по-малко от сметката за обяд на ден, ще имате денонощен достъп до австралийски новини в реално време.

3. Вкарайте примамки

Ценовите примамки са много ефективна поведенческа техника, защото ние възприемаме едни цени спрямо други. В момента на страницата на News Limited за абонамент се предлага електронен абонамент за $2,95 на седмица, електронен абонамент и хартиеното уикенд издание за $4,50 или електронен и хартиен абонамент от понеделник до събота за $7,95. Щеше да е полезно за тях да бяха предложили и цена примамка за 7-дневен хартиен абонамент на същата страница за регистрация. Защо? По този начин ще заложат стойност на хартиения абонамент и така плановете за електронен достъп и хартиено издание ще изглеждат по-привлекателно. (На страницата за абонамент на The Australian, която е заровена в няколко клика навътре, са приложили имено тази техника, но са направили грешката да изкарат печатното издание по-изгодно с цена от $2,00 на седмица).

4. Накарайте ги да свикнат по-бързо

Поведенческият принцип на адаптацията означава, че ние преживяваме лошите новини по-бързо, ако не ни напомнят за тях. News Limited ще трябва да внимава как се държи с клиентите си през процеса на абонамент, регистрация и таксуване, като цели колкото се по-малко внимание върху цената. В момента те предлагат пробен електронен достъп за три месеца без заплащане. Моят съвет е в Общите условия на ползване пробният достъп да се трансформира в платен достъп при изтичането му, отколкото да се напомня на хората в края на пробния период, че трябва да се плаща.

5. Разграничете процеса

Всеки, който е ползвал iTunes, може би е забелязал, че плащането се потвърждава няколко дни след покупката. Apple ефективно разделят процеса (купуването на музика) от болката (плащането), което означава, че ние ще сме по-малко склонни да си спомним, че свалянето ни е струвало пари. News Limited също трябва да помисли за сходен начин как да финализира процеса на плащане при клиента.

6. Вина

Не подценявайте начина, по който вината може да накара гратисчиите да се превърнат в плащащи клиенти. Разбира се, винаги ще има хора, които само вземат, без да дават, но повечето от нас се противят на нечестното гратисчийство. Дължи се на вътрешното ни желание да работим за наградата, отколкото да я получим наготово. Това сериозно, не се подхилвайте. Музеят за изкуство в Индиана реши наскоро да премахне таксата за вход, което доведе до 3% повишение в броя на абонираните посетители.

Ключовият извод от тази дискусия за шоколади и платен достъп до съдържание е следният – предложите ли нещо "за без пари",  променяте правилата на играта коренно. Това носи след себе си значителни поведенчески последици, които могат да сработят добре за бизнеса ви и да стимулират обема, но може и да променят начина, по който продуктът ви се възприема. Въпреки че не е невъзможно да преобърнете безплатна услуга в платена, това е едно начинание с изключителни опасности и следва да се прилага с дълбока мисъл за дългосрочните и конкурентни цели.

Бри Уилиамс (Bri Williams) е маркетолог, презентатор и автор, която специализира в поведенческа икономика. Книгата ѝ "22 минути до по-добър бизнес: как поведенческата икономика може да ви помогне да посрещнете ежедневните задачи в бизнеса" ("22 Minutes to a Better Business; how behavioural economics can help you tackle everyday business issues") може да закупите от книжарница Blurb, а Бри може да следите в Twitter на @peoplepatterns.

Всички права запазени. Преводът на оригинала е с разрешение на автора. Моля не копирайте съдържанието на тази публикация без изрично съгласие. Илюстрации: www.capital.bg, www.thetimes.co.uk, (cc) by-sa theimpulsivebuy

Безплатни енциклопедии и уроци на български (някои до края на 2011)

Обновено на 15.11.2011: издателска група “Български законник” предоставя безплатен пробен абонамент за своите издания до 14 декември. За да се възползвате от справочните им архиви, изискват попълването на заявка.

Като част от Националната програма за въвеждане на ИКТ в образованието всеки български гражданин може да се сдобие безплатно с пакет образователен софтуер, който включва:

1. Българска енциклопедия А-Я - второ издание (32 000 статии)
2. Енциклопедия “История на България” (13 000 статии)
3. “Словник Експерт” – проверка на правопис, сричкопренасяне, граматическа проверка, синонимен речник на български език
4. Картинен речник Оксфорд-Дуден (55 000 понятия)
5. “КръстоСловник” – игра за съставяне на засичащи се думи
6. Световна футболна енциклопедия (2 500 статии)

Т.нар. пакет “Продукти на знанието” е достъпен за сваляне след регистрация с име и имейл на специална страница на Националния образователен портал. На имейла си ще получите линкове за изтегляне на всеки един от продуктите. Според лиценза можете да свалите и използвате програмите до края на 2011, а след това за обновлението ще се изисква “символична” абонаментна такса.

Инсталацията

Шестте програми заемат 2,1 GB и имат единен инсталатор. За да може да инсталирате всичко наведнъж (вижте Setup.exe по-горе), ще трябва да разархивирате всички програми, след което да преместите / копирате инсталационните директории на 5 от програмите в тази на 6-тата, като само оставите папките Images (вижте вляво).

 

Инсталирах под Windows 7 и вероятно затова получих предупреждение, което приех:

Обърнете внимание, че пакетът е поне от 2008 година. Следваше прозорец за регистрация, но понеже още при заявката за сваляне вие се регистрирате, само отметнете факта:

Единствено заради “Словник Експерт” ще ви се наложи да рестартирате Windows, преди да можете да използвате програмата за проверка на правописа.

Безплатни уроци за ученици (и не само)

На Националния образователен портал са поместени част от учебното съдържание от 3. до 12. клас задължителна и профилирана подготовка (ЗП и ПП). Някои от ресурсите са текстове от вече издадени учебници, а други са мултимедийно съдържание, илюстриращо структури и процеси:

Авторите са включили и онлайн тестове за самопроверка:

Една от полезните функции на този портал е търсачката, която може да се използва за справки по различни термини в най-различни ресурси (и в речници, и в енциклопедии, и в уроци):

Навигацията сред учебното съдържание не е особено интуитивна и изисква време за научаване, но ресурсите могат да бъдат в голяма полза, както на учениците, така и на учителите, които подготвят уроци. Специално за тях са добавени насоки и инструкции за подготовка на отделните уроци.

Знам.БГ

Голяма част от съдържанието на портала е изнесено в портала Znam.bg (Българският портал на знанието).

Той, както и пакетът “Продукти на знанието”, е разработка на “Сирма Медия”, които са осигурили програмно тези продукти и услуги с авторството на БАН и български образователни издателства, а финансирането за обнародването на иначе комерсиалните продукти идва от Министерство на образованието чрез Европейския социален фонд. Доколко тези проекти ще бъдат развивани, допълвани и осъвременявани не мога да преценя към момента.

Безплатна правна енциклопедия

Също до края на 2011 клиентите на VIVACOM могат да използват безплатно юридическата енциклопедия “Законите на светло”. Това е богат на справочна информация портал, който освен последните версии на нормативни актове, предлага и допълнителни услуги като терминологичен речник, легални дефиниции, архив на отменени актове, информация за настоящето правителство и за структурата на съдебната система в страната.

 

Информация за Националния образователен портал, за Знам.БГ и за Юридическата енциклопедия “Законите на светло”. Тази публикация цели единствено популяризирането на тези полезни, но не така рекламирани продукти и услуги. Ако сте ползвали посочените ресурси, споделете мнението си по-долу.

За новия мобилен оператор bob

(Допълнена на 20 ноември 2011)

Преди няколко дни подписах договор с “Мобилтел” ЕАД за тарифен план с марката bob. Точно така – въпреки, че bob се рекламира като нов оператор / план “без договор”, всъщност трябва да подпишете стандартен такъв с едно приложение, които може да разгледате по-долу.

 

Договорът и какво всъщност е bob

Договор за предоставяне на “електронни съобщителни услуги с марката bob”	Приложението спрямо чл. 3, точка 2 от Договора за условията за “ползване на bob тарифен план”

На няколко пъти в двата документа bob се дефинира различно:

• “електронни съобщителни услуги с марката bob” (чл. 3.1 от Договора)
• “bob тарифни планове” (Д)
• “bob тарифен план” (Приложение)
• “Мобилна телефонна услуга” (чл. 2, П)
• “тарифен план за национални повиквания bob” (чл. 3, П)
• “тарифния план” (чл. 4, П)
• “bob услуги” (чл. 5, точка 1 в Приложението, грешно записана в него като 4.1)
• “тарифен план с марка bob” (П)

Може би най-правилно е да го определим като “тарифен план с марка bob”. Фирменото наименование на “оператора” в договора е именно това на “Мобилтел” ЕАД, което автоматично означава, че въпреки откриващата се различна магазинна мрежа, различен номерационен план (bob код / номер 0998) и собствен отдел за поддръжка, bob си остава тарифен план на съществуващ мобилен оператор.

 

Предимствата

Лесна и единна тарифа -- цена от 0,12 лв. на минута разговор (и съобщение) към всички национални мрежи. 50 минути месечно към Globul, vivacom, M-tel, Ало, Да! и всички фиксирани оператори излизат 6,00 лв.

Без месечна такса.

Безсрочен договор, който не е нужно да се подновява, и който може да се прекрати по всяко време, без да се дължат неустойки за това.

Стандартни услуги – преносимост на номер, изчакване и задържане, CLIP (кой ви търси), MMS, мобилен интернет, гласова поща, роуминг, меню в SIM картата, подробни извлечения при поискване и онлайн, кредитен лимит, клиентски код и др.

 

Недостатъците

Скритите разходи на bob са може би най-важният недостатък на услугата.

• Всяко свързване с оператор (а ще ви се наложи) на номер 123 се таксува по 0,49 лв. на обаждане (автоматичното меню обаче е безплатно).
• Всички абонати са с първоначално активирана услуга “Гласова поща”, като ако искате да я изключите, ще трябва да платите такса от 3,90 лв. и да се свържете с оператор (0,49 лв.)
• Активацията на роуминг също изисква свързване с оператор.

Друго ограничение е малкият на брой магазини (засега) – главно изнесени щандове във вериги супермаркети в големите градове.

Заплащането на месечните сметки (след 3-то число на месеца) би трябвало да се случва именно в тези магазини. Или чрез ePay, b-pay и директен дебит, за което е необходима предварителна регистрация. (Допълнено 20 ноември 2011) Освен посочените начини, без регистрация, но с 4-цифрен код от фактурата, може да се изплатите и на касите на EasyPay.

Списък с адреси: bob магазини или 0800 80 123 (безплатен за информация). bob щандове / магазини ще бъдат отворени скоро и във веригите Kaufland и LIDL.

Подвеждането с липсата на договор и скрити условия. Договор има (трите имена, ЕГН, лична карта, адрес, имейл), както и допълнителните Условия за ползване на bob тарифни планове и Общите условия за взаимоотношения между “Мобилтел” ЕАД и абонатите, които естествено не ви се предоставят.

 

Измамният клиентски код

След като бях подведен от търговските представители на щанда, че не мога да посоча клиентски код в Приложението (обърнете внимание, че титулярен номер и клиентски код МОГАТ да се заявят още при подписването му), същите ме информираха, че трябва да се свържа с оператор (0,49 лв.). Клиентският код може и да се заяви онлайн, а той е необходим за активацията и деактивацията на различните услуги, включително и след като се регистрирате на сайта www.bob.bg.

Стъпките:

1. При подписване на договора не забравяйте да напомните на служителя да въведе титулярен номер в системата.
2. След това потърсете в телефона си bob меню и изберете bob uslugi –> Klientski kod –> Aktivirane.
3. Накрая позвънете на 123 и последователно наберете 4 за “Клиентски код” и 1 за “Активиране”. Въведете 6-цифрен код, потвърдете и сте готови.

 

bob – нещо средно между предплатена карта и тарифен план

 

Първоначалният пакет (SIM карта) ви струва 14,90 лв. и в “магазина” (разбирайте щанда) не разполагаха с ПОС терминал. Необходими ви са още лична карта за подписване на договора и около 15 минути, докато ви въведат данните в системата и подпишете договора си в 2 екземпляра. Насреща получавате пакета bob.

Прилича на опаковка шоколад и съдържа една SIM карта и брошура ръководство от 6 страници	bob SIM-картата с вашия стандартен PIN 0000 и PUK. При поставяне в телефона ще намерите bob меню, подобно на Mtel+ и VIVA menu.

Така ще сте закупили SIM-карта и 150 минути и 150 sms-а към национални мрежи в рамките на 30 дни след активирането на картата (разбирайте слагането ѝ в апарата). Тези минути и съобщения са еднократни и не се прехвърлят, ако не ги използвате. Все едно сте си предплатили потреблението за един месец, но на цена от 0,10 лв., а не 0,12. лв.

 

След изтичането на включените 150 минути (1 месец от активирането) менюто “отстъпки” на сайта www.bob.bg показва съобщението “Тази информация не може да бъде предоставена за вашия абонаментен план”.

 

Трябва да знаете, че при 6 поредни сметки от 0,00 лв. – т.е. не сте телефонирали или пращали съобщения половин година -- договорът ви се прекратява от “Мобилтел” ЕАД и губите номера си.

Тарифирането е на 60 секунди, т.е. разговор от минута и 20 секунди ви струва 0,24 лв.

 

Полезно

bob Ръководство (кликни за по-голямо изображение)

 

Информационен център на bob или структурата на автоматичното меню (i – информация):

For English press 1

1 Текуща сметка, фактури и отстъпки

1. Текуща сметка
2. 2.Фактури
3. 3.Отстъпки

2 Тарифни планове - i

3 Услуги

1. Гласова поща – i
2. Роуминг - i
3. Пропуснати обаждания - i
4. Възможни обаждания - i
5. Интернет - i

4 Клиентски код - активиране и промяна

1. i
2. друго

9 Връзка със сътрудник

 

Конкуренцията

Условия на сравнението по-долу: всички мрежи в натоварена часова зона, такса до 10,00 лв. / месец за целия период на договора, без допълнителни условия за презареждане:

M-Tel

• Prima Classic – 0,54 лв. на минута, 0,25 лв. за съобщение
• Comfort 100, 150, 250 – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
• Mega LOOP, LOOP Surf, LOOP U&ME, PLAY LOOP – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
• LOOP UP2U – 0,39 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
• Ало, Да! – 0,29 лв. на минута, 0,12 лв. за съобщение

vivacom

• Get M@x, Get Music, Get Bonus, VIVA International (Start),  – 0,34 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
• VIVA Free, UniCall S – 0,25 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
• Optima 250 – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение

GLOBUL

• b-connect – 0,45 лв. на минута, 0,22 лв. за съобщение
• Smart Plus, Smart Way, Max, Unlimited Weekend, Generation GLOBUL – 0,32 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение
• Frog Mobile – 0,34 лв. на минута, 0,14 лв. за съобщение

 

BOBiltel

В желанието си да запази пазарен дял, да спре намаляващия си брой абонати и среден приход от абонат, като същевременно запази имиджа на марката M-Tel като premium brand, “Мобилтел” ЕАД реши в условията на вече зает пазар да предложи нова марка bob на т.нар. no-frills услуга – базисна услуга с единна цена и собствено търговско присъствие (сайт, магазини, поддръжка и обслужване).

Във всички случаи приветствам идеята за no-frills услуга на фона на сложните тарифни планове при абонамент и множеството условия на предплатени тарифи за бонуси. Колко пъти сте чели * (звездичките) при всяка една оферта от всеки един оператор – “за първите 2/6 месеца”, “при презареждане от … до … лв“, “минути в мрежата на …” и т.н.

Дали “Мобилтел” ще успеят с bob? Струва ми се, че да – де факто подписването на договор към bob е равносилно на регистрацията на предплатена SIM карта с условието, че се плаща след фактуриране, а не предварително.

Споделете мнението си по-долу, особено ако вече ползвате или възнамерявате да ползвате услугите на bob.

Декларация за конфликт на интереси
Ако имате въпроси относно услугата, първо се свържете с компанията. Не работя за “Мобилтел” ЕАД, други комуникационни компании или обслужващи я фирми и не съм получавал компенсация за публикациите.

bob by M-tel. Нов мобилен оператор / bob тарифа

Обновление от 25.10.2011: още на 13 октомври Mobiltel анонсира новата марка и сайт www.bob.bg. Закупих си SIM карта за услугата, така че може да прочетете за впечатленията ми.

От началото на месец октомври в големите български градове могат да се срещнат така наречените “сини хора” -- младежи в кецове, сини костюми и шапки.. На пръв поглед се лутат безцелно, не говорят, вдигат шум, привличат внимание, но какво търсят остава предмет на догадки. Вече в няколко форума дискутират произхода и целта на тези “сини хора”, но загадката бързо бе разплетена.

 

 

В личния си блог Иво Апостолов, Интернет ентусиаст, разкрива, че така организираната акция е всъщност флашмоб рекламна кампания за навлизането на новия виртуален оператор bob от Мобилтел. Въпреки, че “сините хора” не са били информирани за продукта, който рекламират, за да не развалят ефекта от teaser кампанията, поне един от тях споменава името “БОБ”.

 

 

Какво е bob?

Марката bob съществува в Австрия от юли 2006 година¹, като профилът на виртуалния оператор в алпийската страна се основава на две концепции. Името bob отразява именно това (best of both) – дискаунтър (1), който използва обаче мрежата на установен мобилен оператор (2). В австрийския случай, това е mobilkom (днес A1), а в България – Mobiltel.

 

 

 

Какво да очакваме?

Ако съдим по развитието на bob в Австрия, най-вероятно българският bob ще стартира като абонаментен план със собствен номерационен план и само с най-важното: разговори, съобщения и роуминг. Този план няма да има абонаментна такса, договорът ще може да се прекратява с едномесечно предизвестие, а цената за минута разговор към всички национални оператори ще е една и съща.

 

 

В момента австрийският bob е претърпял своеобразно развитие и предлага няколко плана, включително и предплатена карта, и допълнителен пакет за интернет, и мобилни телефони.

 

 

bob, малък двуличник или спасител?

Чрез концепцията за виртуален дискаунт (евтин) оператор се цели да се пробие на пазара на базовите мобилни услуги, без да се накърнява обаче имиджа на основната и по-скъпа марка (M-tel). Трета година други два виртуални оператора използват мрежата на Мобилтел, като предлагат единна цена за национални разговори – “News Mobile” (ребрандиран като “Ало, Да!) и “Petrol Mobile”. Само че, те са собственост респективно на “Вестникарска група България” ООД, издаващи “24 часа” и “Труд”, и “Петрол” АД.

 

Идеята е bob да се възприеме като отделна компания, която няма нищо общо с компанията майка Мобилтел – нещо, което бе цел и при старта на LOOP, но в последствие се превърна в по-особен тарифен план под марката на M-tel.

 

За последните 3 години клиентите на Mobiltel са намалели със 147 500 души². За първите 6 месеца на 2011 компанията е отчела спад от 8,8% на средния приход от потребител в сравнение с миналогодишния период. Общите приходи за последните 3 години също бележат спад между 4 и 8 процента на годишна база. И докато част от този тренд се обяснява с корпоративни поглъщания и технологични инвестиции, Mobiltel свива приходите си и заради намаляващите цени за терминиране на едро, и заради свиващото се потребление². Отделно, проникването на мобилни услуги в България се покачва на годишна база, което наред с намалелите приходи и ценово чувствителните потребители поставя Мобилтел през 2011 в ситуация, много подобна на тази, в която mobilkom Austria лансира bob, а именно³:

“ Austrian mobile penetration was 110.9% at the end of 3Q 06 compared to 102.6% at the end of 3Q 05. The market share of mobilkom austria decreased to 38.8% at the end of September 2006 compared to 39.5% in the same period of last year as the low price segment in which smaller competitors participated to a disproportionate degree grew faster than the overall market.

As a reaction to this market dynamic mobilkom austria introduced a no-frills offer under the name “bob” in July 2006. “bob” is a SIM-only contract product without a monthly fee offering low priced calls in Austria using mobilkom austria’s network. “bob” offers basic voice service including roaming and SMS.
”

 

 

Оздравяване

Стратегически погледнато, чрез bob Mobiltel се опитва да си върне изгубени клиенти и възстанови пазарния дял, без да накърнява и без това пострадалата си premium марка. Апропо, в оздравителния план, компанията пусна серии от имиджови кампании (слогана “Ти можеш”), като последната е признание към ролята на клиента, извиненение и молба от служителите за прошка под формата на колективна реч.

 

Разбира се, за маркетинговия отдел предварителното разкриване на “сините хора” може да е изглеждало нежелано, но фактът, че флашмобът из страната накара неколцина доволни и недоволни клиенти да се разровят из регистри и ангажират с новата марка, трябва да им донесе успокоение. Клиентите от своя страна може само да са доволни, че един от големите оператори в България ще предлага паралелно, надявам се, доста по-ниски цени от досегашните си.

 

Остават доста въпроси. Например, дали няма bob да “изяде” дял от по-скъпите (но и пълни с допълнителни услуги) M-tel планове (канибализъм), дали LOOP и Prima ще претърпят някакви промени, за да посрещнат новите реалности на комуникационния пазар и изобщо дали M-tel ще се възстанови от цяла година сътресения. Остава ни да видим или прогнозираме. Вие какво мислите?

Колко е важно да те чуят

След корпоративен блог, сега „Първа инвестиционна банка” (ПИБ) създаде и своя страница във Facebook.

Нуждата от "чуваемост"

Скоро ще се навърши година, откакто се разви цялата драма с мнимия фалит на ПИБ. В средата на май 2008 банката бе под обстрел от слухове, че ще фалира, което в крайна сметка и естествено не се случи. От ръководството излязоха с официално становище, като бяха подкрепени и от БНБ, и от правителството. Банката искаше да бъде чута.

ПИБ обаче разчиташе на медиите за това. Тя не общува тогава директно със своите клиенти. Породи се паника сред клиентите, които няколко дни теглиха и преместваха депозити и влогове, без да са разбрали съвсем добре описаната ситуация.

Пролетта на 2008 беше трудна за банката и по още една причина -- въвеждането на нова платформа за електронно банкиране. Много клиенти изпитаха затруднения в работата с нея, други бяха разярени от невъзможността да извършват едни или други операции, достъпни само в старата система, трети негодуваха срещу организацията и графичното решение. Клиентите искаха да бъдат чути.

Решението

Анелия Мирчева, директор "Маркетинг, реклама и PR" в ПИБ, обобщава резултата месеци по-късно: "една година ние сме тук с още по голяма клиентска база. Клиентите ни се увеличиха и стигнаха брой и средства, като това ни постави на шесто място в банковата система по активи в края на 2008. Факт е, че в момента доверието в стабилността на ПИБ е дори по-високо."

Безспорно една от причините за превъзмогването на създалите се проблеми беше разширяването на каналите за разгласяване и на активната обратна връзка. Урокът беше, че щом слуховете се разгласиха по Интернет, то значи, че тази среда е била пренебрегвана за сметка на традиционните средства за осведомяване. Време беше за по-активно виртуално присъствие. За директна, а не посредническа връзка, с клиента. Мартин Линдстрьом, невромаркетолог, казва „Един от най-старите трикове в иновациите е да не питате потребителите какво искат, а вместо това да ги попитате за проблемите, с които се срещат.“

Експерти използваха тази криза в доверието да подскажат силата на съвременните технологии за връзки с обществеността. Тодор Христов публикува “8 пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ”. Лека-полека (в резултат или не на подобни публикации) ръководството на банката се вслуша в специалистите и започна с корпоративен блог, след което създаде и своя фен страница в набиращата популярност Facebook. Или изпълни 2 от общо 8-те предложения.

Блогът

Единственият в момента активен корпоративен блог на българска банка е този на ПИБ. За по-малко от една година той се превърна в място за:
- виртуално представяне на продукти и услуги,
- за запознаване на обществеността със служителите на банката,
- за популяризиране на различни социалнозначими инициативи, както и
- за образователни финансово-икономически публикации.
Той обаче поема и неспецифична за един корпоративен блог функция -- отворената комуникация с нейните клиенти: допускането на външни мнения и коментари, отговори на клиентски запитвания и потребителски сигнали до ръководството.

Анелия Мирчева разказва следното за новата платформа: "Наскоро обновихме дизайна на блога и в момента правим нова подредба на темите в него. Не може да се избегнат дискусиите между хората, които пишат в блога – ние не ги модерираме." Клиентите имат пълната свобода да общуват помежду си и със служителите. Нещо по-принцип формално ограничено извън виртуалното пространство.

Facebook

В същия дух на отворена, или двустранна, комуникация, ПИБ рекламира и своята фен страница във Facebook*. В рамките само на няколко месеца каналите за общуване между институция и нейните клиенти се развиха по следния начин:
- традиционни канали: посещения в клонове и офиси, справки по телефона и чрез автоматичен оператор, информация от брошури и интернет сайта на банката;
- новите канали: запитвания по имейл, коментари в блога, формуляр за обратна връзка, действия във Facebook, видеоканал в YouTube, предстоящ редовен бюлетин.

"Това за нас е място, в което много бързо и кратко да споделяме новости, свързани с ПИБ или просто неща, които и ние самите харесваме." Така Анелия Мирчева определя смисъла на присъствието им в социалната мрежа. "Facebook е по-неформална среда – очакваме там потребителите да споделят мнението си за продуктите, които пускаме, рекламите, които правим."

Една информация - различни канали

"Дублирането на част от информацията е неизбежно – но пък има и хора, които посещават само едно от тези места", обяснява Анелия Мирчева. Разлики обаче има. Директорът по комуникациите разграничава сериозността на съдържанието и съответстващия му канал: "информацията за инвеститори ще бъде в официалния сайт на ПИБ, обща информация за банката, интересни и полезни факти или просто мартеница с пожелания – ще бъдат поместени в блога. В блога и във Facebook, например, качихме снимки на нашата колега Милица, която участва в Music Idol."

Анелия Мирчева синтезира: "всичко, което не ни убива, ни прави по-силни". Към момента едва ли съществува друга българска компания, която да общува по толкова много начини с клиентите си. Първа инвестиционна банка отговори на предизвикателствата, като стана по-добър слушател. И като свърза директно служители с клиенти. Прозрачността е доверие, а доверието е най-ценният ресурс за една компания.

*Апропо, ПИБ е втората българска банка с присъствие във Facebook. Две седмици преди появата й „Търговска Банка Д” навлезе за първи път в социалната мрежа и застина без нататъшно развитие.

Логотиповете на Първа инвестиционна банка и Facebook са обект на чужди авторски права.

4-ти GSM оператор?

Истина ли е? Компанията "Петрол" щяла да пусне до няколко дни в цялата страна Petrol Mobile, ставайки четвъртият GSM оператор в България.>

Информацията е противоречива. Журналисти от агеннция „Медияпул“> и в. „Капитал“> добавят, че „Петрол“ ще използват мрежата на „Мобилтел“. Така „Петрол Мобайл“ вероятно ще бъде първият виртуален оператор в България със собствен номерационен план. В-к „Стандарт“> разкрива, че всъщност това ще са предплатени карти на M-tel, чрез които повече говорене означава по-евтино зареждане с гориво.

Обновено на 21.10.2008: Вече официално> се знае, че четвърти оператор няма, а действително става дума за виртуален такъв. Целевата група ще са хората с по-ниски доходи, които ще могат да използват единствено гласови и SMS-услуги. „Петрол Мобайл“ всъщност ще са предплатени карти за разговори на „Мобилтел“ с приятната цена от 30 стотинки на минута и 12 стотинки за съобщение (не става ясно към всички оператори или в затворена мрежа). Кодът на номерата ще е 098 (за сравнение, „Globul“ имаше такъв, но сега е 0898).

Интернет през 2001

Google поднесе поредна интересна изненада по случай 10-годишнината на компанията. На адрес www.google.com/search2001.html се помещава един своеобразен времеви портал към Мрежата от 2001 година. Търсенето е базирано главно на индекса отпреди 7 години, като услужливо към всеки резултат се прикрепва връзка към архив на страницата или сайта от същата тази година.

За съжаление, порталът е отворен само за един месец, считано от днес. Но пък определено има какво да се види. Обратно в 2001 няма социални мрежи като Facebook или MySpace, няма го гигантът YouTube, няма я сегашната Wikipedia, нито българските торент сайтове от типа на Zamunda и Arena. Изобщо и резултатите са много по-малко, и са много по-различно подредени от днес.

Илюстрация: Google Inc.

Новата „БНТ 1“

Тази неделна сутрин се изненадах от „новата“ „БНТ 1“. На обичайното място на „Канал 1“ се беше появил непознат логотип. Гледах и малко от предаването „В неделя с...“, което по програма продължавало 6 часа. Засега не ми харесва. Имаше доста аудио- и видеогафове, но както се казва, това са рисковете на живото предаване. Редно е да му се даде шанс за стартиране и набиране на скорост, а пък после ние, зрителите, ще го ценим или съдим.

Освен визуална промяна, националната телевизия гради нова самоличност. Телевизионерите са поработили (малко) върху уеб облика на медията. „Канал 1“ се преобразува в „БНТ 1“, „Сателитният канал ТВ България“ стана „БНТ Сат“, а регионалните телевизионни центрове се преименуваха в „БНТ Пирин“ (РТВЦ Благоевград), „БНТ Пловдив“, „БНТ Север“ (РТВЦ Русе) и „БНТ Море“ (РТВЦ Варна). Очаква се да се появят и специализирани канали „БНТ 2“, „БНТ Кино“, „БНТ Спорт“, както и съвсем нови предавания в съвсем обновени студия. Вижте още.

Логото на телевизията стана обект на интерес и размишления. Някои го намират за подобно на сп. „Едно“. Други го анализират малко по-дълбоко. А на мен просто ми допада простотата и изчистеността му (макар много да ми напомня за „БиБиСи“ с техните ТВ и радио програми 1, 2, 3, 4, Sport и т.н.). Логото на „Канал 1“ лично много го харесвах и като идея, и като комуникация, но явно всяко нещо остарява морално.

Критики, разбира се, не липсват. Но за мен тази премяна на БНТ е особено интересна. Новинарските продукции на телевизията са най-добрите в страната, без излишно да предизвикват чувство на сензация и шоу, както успешно го правят частните канали. Добавям и единствените стойностни образователни предавания в национален ефир, както и професионализмът по отношение отразяването на културния живот в страната.

Засега ще следя промяната като обикновен, но критичен зрител на телевизията от време на време. Вие как я приемате?

Логото е запазена марка на БНТ. Използвано от публикация в theplamen.blogspot.com.

Лошата реклама е добра реклама - телефон 112

Предполагам, че не са останали хора в България, които съвсем да не са чували за единния европейски номер за спешни повиквания 112.

В публикация (PDF, английски език) на „Евробарометър“ от февруари 2008 става ясно, че 57% от отговорилите в проучването в България са чули или видели някаква информация, касаеща единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това поставя българите на първо място по осведоменост за съществуването му (средната стойност за ЕС-27 е 23%). Или постоянните новини за забавянето на България във въвеждането на номера на национално ниво и предстоящите санкции със сигурност са повлияли върху познанията на нашенеца. И много вероятно са ги асоциирали с името на Емел Етем.

Отделно, България е сред малкото страни, която са заявили, че могат да обслужват повиквания на няколко езика (в случая български, английски, немски, френски, румънски).

Така че лошите новини не са непременно съвсем лоши.

П.П. България иначе е на 6-то място с 38% от респондентите посочващи правилния номер за спешни повиквания за цяла Европа. Вижте и този пост, ако темата ви е интересна. За пълна информация относно 112 прочетете този документ (PDF, английски език) или посетете http://ec.europa.eu/112. На български и накратко - сайта на ЕК в България.

М-тел услуги онлайн

Съвсем случайно попаднах на един интересен пост в блога на Ирина Марудина.

Оказва се, че М-тел са пуснали една приятна функционалност на сайта си - онлайн управление на услугите „Семейство и приятели“, GPRS, „Гласова поща“, „Видео разговор“, „Текуща сметка“, „Оставащи минути“ за абонатите на договор (включително LOOP).

Можете да влезете през Частни клиенти -> Моят М-тел -> Моите услуги. След като потвърдите веднъж номера си, веднага ще получите SMS код, който да въведете в системата и тогава ще можете да променяте номера, да активирите услуги или да следите време и пари.

Но ако можете да направите това чрез автоматичното меню на *88, чрез менюто М-тел+ или чрез връзка с оператор, остава въпросът защо се предлага и онлайн? Вероятно нагледното управление на услуги е по-разбираемо за определен кръг потребители, а и почти затваря цикъла от услуги, обезпечени с име и парола на сайта на М-тел. Изобщо Мобилтел действително са пионери в някои услуги на родния пазар (и е нормално, като имат най-много капитал).