Лошата реклама е добра реклама - телефон 112

Предполагам, че не са останали хора в България, които съвсем да не са чували за единния европейски номер за спешни повиквания 112.

В публикация (PDF, английски език) на „Евробарометър“ от февруари 2008 става ясно, че 57% от отговорилите в проучването в България са чули или видели някаква информация, касаеща единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това поставя българите на първо място по осведоменост за съществуването му (средната стойност за ЕС-27 е 23%). Или постоянните новини за забавянето на България във въвеждането на номера на национално ниво и предстоящите санкции със сигурност са повлияли върху познанията на нашенеца. И много вероятно са ги асоциирали с името на Емел Етем.

Отделно, България е сред малкото страни, която са заявили, че могат да обслужват повиквания на няколко езика (в случая български, английски, немски, френски, румънски).

Така че лошите новини не са непременно съвсем лоши.

П.П. България иначе е на 6-то място с 38% от респондентите посочващи правилния номер за спешни повиквания за цяла Европа. Вижте и този пост, ако темата ви е интересна. За пълна информация относно 112 прочетете този документ (PDF, английски език) или посетете http://ec.europa.eu/112. На български и накратко - сайта на ЕК в България.

Инициативи, които подкрепям (-яш, -яте, -ят)

Днес добавих три български инициативи, които според мен заслужават широко публично внимание:

1. Подписка за премахване пречките пред предприемачите - намаляване 10 пъти на изискуемия капитал за регистрация на фирма Инициативата е на депутатът Мартин Димитров, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от листата на СДС. Предложи по-рано през годината намаляване на минималния капитал за създаване на ООД от сегашните 5000 лева до 500 лева. Предложението обаче срещна силна опозиция в лицето на юристите в парламента.
2. Искате ли да бъде създаден домейн .БГ? Кампания „За .БГ“ В бъдеще ще бъде възможно да използваме Интернет адреси като президент.бг. Към настоящия момент такива съществуват, но не са широко и официално приети. Ако искате „в бъдеще“ да стане „сега“, подкрепете тази инициатива. Вижте и предаването „Булевард България“ по RE:TV, посветено по темата (от 25.06.2008).
3. Според Google Maps в България … няма нищо Боян Юруков подема инициативата чрез масови заявки към поддръжката на Google Maps най-накрая Google да върнат картографската информация за България - имена на градове и села, реки, езера и язовири, пътища.

Ако решите, че си струват, грабвайте банерите и публикувайте една или трите кампании на вашия блог.

П.П. За феновете на отворените стандарти: можете да подкрепите и кампанията Demand OpenID, чрез която да добавите сайтове, които смятате, че трябва да използват технологията за идентификация OpenID. Повече тук.

Знаем ли какво ядем и пием? За Е-номерата

Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме - храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.

Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.

Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).

Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща -- трябва да се напазарува набързо и хоп -- вкъщи да се изяде.

От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!

Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).

Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:

• „Е200? Е300? - познай що е то или как да се опазим от добавките в храните“ - най-добрата статия на български в e-vestnik.bg
• „Е-номерата в етикетите на храните“ - статия в BB-Team на български
• „Е-номера и консерванти“ - преводна книга от немски на български на д-р Карин Кьоле, допълнена с полезна информация за българския потребител (българско законодателство, адреси на служби, сдружения)
• „E number“ - статия в англоезичната Wikipedia с обширен списък на кодовете и техните значения
• „E-numbers: the classification of food additives“ - кратка, но информираща статия на английски в общодостъпната енциклопедия h2g2 на BBC.co.uk
• „Chemical Safety of Food“ - рубрика с много практична информация за изискванията на ЕС и правните основания за тях
• Вижте и портала, посветен на безопасността на храните (част от сайта на Европейската комисия) с брошури на български (например за етикетите на храните)

И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?

Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета -- да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.

За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).

Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!

Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/