Земетресения в София - ноември 2008

Само няколко месеца след последното земетресение от юли 2008, последвало взривовете край Челопечене, София съвсем наскоро усети два земни труса. Статистиките в блога ми от предишните два дни показват невиждан интерес към новините и информацията относно тези две земетресения. Ще опитам да обобщя следните въпроси в този пост: фактите за земетресението, откъде най-точно и бързо да се информираме, какво да правим при земетресение, какви са прогнозите за земетресение в региона, как да се подготвим за подобни бедствия.

Фактите

Късно в събота, на 15 ноември 2008 в 22:08 часа се регистрира земетресение с магнитуд 4,1 по скалата на Рихтер, продължило 2,5 секунди. Рано сутринта в неделя, на 16 ноември 2008 в 07:03 часа се регистрира втори трус с магнитуд от 3,5 по същата скала с епицентър 5 км от центъра на София. Очакват се в следващите няколко дни много по-слаби трусове. Обяснения за това как се случват земетресенията можете да прочетете в блога на Делян Делчев.

Информационни източници

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУТИ --> Един достъпен и надежден източник (на английски език) е Европейско-средиземноморският сеизмологичен център, който обработва сеизмологична информация от няколко европейски центъра, включително Геофизичния институт на БАН. Международната организация поддържа богат на информация уебсайт, както и мобилна информационна услуга (за трусове над 4 по Рихтер). И двете се обновяват в реално време и автоматично, и ръчно. Подробности за двете земетресения в София >>>.

МИНИСТЕРСТВОТО --> Друг обществен източник на информация е Министерството на извънредните ситуации. Сайтът предоставя последни новини в същия ден за всякакви общественозначими бедствия в България. Забележете, че звъним на телефон 112 само когато се нуждаем от помощ, а не да получаваме информация. В Закона за телефон 112> са предвидени високи глоби за злоупотреба>. За допълнителна информация вижте и Сектор "Извънредни ситуации" в сайта на Правителството.

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА --> Министерството на извънредните ситуации е неразривно свързано с Националната служба "Гражданска защита". Оттам предоставят онлайн бюлетин и телефони за връзка в случай на нужда. Телефоните са 0800 20112 за "Гражданска защита" в цялата страна и (02) 86 26 075 за оперативния дежурен.

МЕДИИТЕ --> След официалните служби друг източник на информация са частните осведомителни агенции. DarikNews.bg и "Фокус" реагираха сравнително бързо в нощта на земетресенията. В момента и двата сайта предоставят подробна обзорна информация за случилото се: (1) "DARIK News", Сюжети, "Силен трус уплаши софиянци през уикенда" и (2) "Фокус", Още по темата за земетресенията плюс "Гореща тема". "DARIK" предават и на живо по радиото -- за Софиия честотата е 105,00 FM. Радио "Фокус" засега няма специална програма в София, но може да се чуе в района. Още. Други медии със светкавична реакция са "Дневник Online"> и >, както и Българското национално радио>.

НОВИТЕ МЕДИИ --> Отделно, оказва се, че блогърите също бързо реагират на земетресението. Пример за това са MarfiLand.blogspot.com и optimiced.com. В "Дневник Online" обръщат подробно внимание на този феномен.

Какво се прави при земетресение?

Всички медии обърнаха внимание на този въпрос доста обширно. Подобна информация може да видите в сайта на "Гражданска защита" -> "Защита при земетресения" и "Азбука на оцеляването: земетресения". Има и отделна секция за деца. Нагледни съвети има и тук.

Какво се прави преди земетресение?

Най-правилното действие е една застраховка "Имущество", включващо изрично риск от земетресение. Не струва много скъпо> -- в рамките на една-две двайсетачки на година в зависимост от покритието и включените рискове. Тук можете да се запознаете с няколко съвета при избора на имуществени застраховки, а тук и тук можете да видите списък със застрахователи. Така или иначе държавата планира да въведе подобно задължително застраховане>.

Има ли опасност?

Американското посолство в България също е извело съвети (на английски език) за поведение в случай на земетресение. Явно прогнозите за земетресения в София са реални. Ще се опитам да публикувам скоро информация за прогностичните възможности, касаещи бъдещи земетресения в България. Особено важен е въпросът, дали българското правителство ще подпомогне жервти на бедствия, ако нямат застраховки, както се планира>. Иван Бакалов пише подробно за навика на българина да обвинява дори когато няма как да има виновни и защитава тезата, че хората трябва да се застраховат сами. София е земетръсна зона все пак...

Личният ми коментар

Аз не съм в София, поне не бях в деня на земетресенията. Настроен съм да науча обикновените хората, как да търсят информация за случващото се. Виждате, че има Интернет, има радио, има и телефони за връзка. Само трябва да знаем къде и кого да питаме. Разбира се, остава без отговор въпросът "А като спре тока?". Мобилните телефони блокират, няма Интернет, няма ТВ, няма осветление. Всеки трябва да познава правилата за евакуация и поведение в такива случаи. Научете ги!

Другият проблем, който виждам, е, че едно силно земетресение не разлюлява само столицата. Люлее цялата държава. Като махнем настрана фактът, че всички големи медии са в София и покриват в огромна част случващото се там, реалността е, че всички телекомуникации, електронни бази данни, документални архиви от обществено значение физически се намират пак в столицата. Пак всички отговорни институции се намират там. Пак всички големи работодатели са в София. И така нататък. Цитирам текст от Столична община: "Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея."> Какво ще се случи с останалите 6 милиона българи при софийско земетресение, което остави бавно възстановими поражения върху информационната инфраструктура и държавно управление? Не е ли време държавата да децентрализира властта и бизнеса? Аз мисля, че е време.

Ще оценя коментарите ви към информацията в този блог (били те и критични). Какво искате да знаете? Очаквам мнението ви за това как институции, медии, работодатели и учебни заведения ни обучават за реакция в истински бедствени ситуации. Подкрепяте ли идеята за постепенна децентрализация на властта и икономиката от София? Как?

Какво „няма“... покрай експлозиите край Чепинци

Много се изнервих (и после успокоих) покрай новините за експлозиите край село Чепинци и квартал Челопечене. Забелязахте ли как във всички медии се натрапва една и съща конструкция „няма“:

• Капитал -- 8 пъти „няма“ (пострадали хора или замърсяване на въздуха, по-силни взривове, обгазяване, радиоактивно и йонизиращо лъчение)
• Дневник -- 4 пъти „няма“ (жертви, щети на пистата, опасност за околната среда, обгазяване и радиация)
• Дарик нюз -- 4 пъти „няма“ (загинали и опасност от замърсяване на въздуха и околната среда, опасност от нови силни взривове, втори склад)
• Нетинфо -- 9 пъти „няма“ (опасност от нова мощна експлозия, пострадали и ранени, регистрирани аварии, прекъсване на тока, необходимост от евакуация на населението, радиоактивно и йонизиращо лъчение)
• БНТ -- 4 пъти „няма“ (пострадали хора, опасност от нови тежки взривове, опасност за пътниците, утилизация)
• БНР -- 28 пъти „няма“ (от 16 емисии) (сяра и радиоактивни вещества, фирми, радиация, химически вещества, авария, изтичане на синьо гориво)
• bTV -- 11 пъти „няма“ (химически бомби и замърсители)

Не е ли по-логично да се питаме какво „има“? Дали всичко, което стои зад „няма“, не е тайното желание на журналистите и всички сеирджии? Дали нещата, които сега ги „няма“, след едно земетресение в София пак няма да ги има?

И още няколко въпроса. Защо трябва да се търси отговорност за случилото се? Защо винаги трябва да се обвинява Емел Етем? На какво основание? Дали някой е чел закона за защита при бедствия и аварии? Всички ли са толкова компетентни? Ами ако се случи земетресение в София, кой ще е виновен, кой ще е отговорен?

Когато не се вземат мерки за превенцията и когато няма желание или открита подкрепа за гражданско обучение за поведение при извънредни ситуации, тогава гласът на гражданите и журналистите не се чува. Тогава „няма“ виновни и отговорни. Но когато нещо се случи, ние (Хората с главно Х) не сме виновни. Други са отговорни.

Очаквано силно земетресение в София

НОВО: за информация за земетресението от 15 и 16 ноември 2008, вижте тук.

НОВО: за информация за земетресението от 3 юли 2008, вижте тук.

DarikNews.bg „гръмна“ с новината, че се очаква разрушително земетресение в София в съвсем близко бъдеще. Прогнозата идва от проф. Рангел Гюров от Департамента „Земни науки и околна среда“ на Нов български университет в интервю с Мартин Карбовски (можете да го чуете в сайта на DarikNews).

Според него, съвсем скоро се очаква силен земен тръс от порядъка на над 7 степен по скалата на Рихтер по линията София-Пловдив-Благоевград-Петрич с голям брой жертви и материални щети. Сеизмични зони с повишен риск са районът на София, Софийското поле, поречието на р. Марица, районът на Чирпан, Кресненското дефиле, районът на Стражица, н. Шабла, Северното черноморие, Врачанският регион и Кърджалийският регион. Необходимо е, според проф. Гюров, държавата да инвестира в съвременна система за ранно прогнозиране, като в момента съществуват технически средства за това. Земетресение от такъв порядък в България скоро не е имало и шансът за такова днес е много голям, смята ученият. През 2007 доклад на Световната банка изчислява, че 2,5 млрд. долара ще бъдат щетите в столицата в случай на земетресение.

Проф. Рангел Гюров преди 3 години също предупреди за същото - вижте статията в онлайн изданието „Български Фактор“ от 19 октомври 2005. Според други учени при БАН подобни системи не се иползват дори в Япония. През 2006 проф. Гюров прави много точна прогноза за по-слаб трус в столицата. Преподавателят се занимава и с проблемите на околната среда.

Първите коментари към тази вест са за излишна паника, платено съобщение от застрахователна компания, неправилен начин за публикуване на подобна информация. DarikNews поднасят и списък със съвети в случай на земетресение.

Прочетете и съветите за действия при земетресения, дадени в сайта на Министерството на извънредните ситуации. Вижте и илюстриран наръчник за това какво да правим при земетресение от Дирекция „Гражданска защита“ - Област Велико Търново.

Дори и прогнозата да се окаже погрешна, то не е излишно да си спомним на какво ни учеха в училище за поведение в бедствени ситуации, а и е добре да се замислим в какви сгради учим, работим, живеем и се забавляваме. По-добре да се вземат превантивни, отколкото поправителни мерки (дори на цената на психическия ни комфорт).

Правилното поведение в случая не е да игнорираме новината като „бръщолевици на непознат професор“ или „платено съобщение на застрахователи“, а да се образоваме и да изискваме безопасни условия на труд и живот. Дори и да се замислим, няма ли нужда да застраховаме собствеността си при толкова много бедствия през изминалите години (вижте статията във в. „Стандарт“ по въпроса).

НОВО: Министерството на извънредните ситуации представи сайт за деца, който дава кратка информация за различните природни и индустриални опасности по области, показва филмчета за действия по време на земетресение, пожар, наводнение. Има тестове за проверка на знанията, сборници с образователни материали и други. Задължително му хвърлете по един поглед - най-важно е човек да знае какво да прави в такива бедствени ситуации.