Безплатни тестове за хепатит C – до 11 май

До 11 май 2012 можете да се изследвате за хепатит C безплатно в седем български града: София, Плевен, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Нова Загора и Варна. Вижте адресите на участващите лаборатории тук.

За изследването не е необходимо предварително записване, а резултатите са готови наистина за 10 минути. Миналата година са се изследвали над 9000 души.

Във Варна тестовете се извършват всеки работен ден от 07,30 до 18,00 часа и в събота от 08,00 до 14,00 в СМДЛ “Кандиларов”. Лабораторията се намира на ул. Габрово 17, в района на жп гарата.

Вижте в по-голям мащаб

Страшното при болестта хепатит C е че можете да сте носител на вируса дълго време, без да имате каквито и да било симптоми, и в зависимост от начина ви на живот (пушене, пиене, солена и мазна храна) рискът от бързоразвиваща се цироза е напълно реален.

Лечението на това заболяване е дълго и мъчително, заради страничните ефекти от инжекциите с интерферон (представете си нещо като химиотерапия). Разлистете само няколко страници от блога на един заразен човек и ще добиете представа за промените в тялото, психиката и жизнения възглед, които сполетяват болния.

Ако решите да отложите тестването за друг път, цената на едно изследване варира между 10 и 30 лева, а забавянето в диагнозата ще ви коства шанса за по-бързо и ефективно лечение. Можете да сте се заразили от последния път при зъболекар, от поставянето на пиърсинг, от партньора си. В България около 150 000 души (цял един град) са носители на вируса.

Вземете приятел и отидете още днес.

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.

(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.

(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

Побъркани родители

Гледам и не вярвам, че има подобно малоумие> в държавата ни. Комисията за защита от дискриминацията> е решила, че законната учителска стачка от 2007 е навредила на учениците от държавните училища, защото ги е поставила в неравностойно положение спрямо обучаващите се в частни училища. Отделно същата комисия препоръчва на Министерския съвет да измени чл. 14, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, като включи образованието към, така да се каже, „неотложните дейности“ в страната. И двата факта някак ме смущават.

На първо място, става ясно, че обществото продължава да дискредитира българския учител, като го обвинява за това, че търси правата си по законен ред. Разбира се, като се използват увредата върху „децата“ -- най-ценното -- за да провокират негативна поляризация. Обаче нашето общество е много двулично -- хем съчувства на учителите, хем се чуди кой да му гледа децата през деня. И понеже „моят (родителският) проблем“ боли повече, то дай учителите да мизерстват и образованието да затъва („Какви стачки!“), а учениците после така или иначе ще плащат за частни уроци за матури и кандидатстудентски изпити.

Ако пък Министерският съвет вземе да одобри предложението на комисията, това означава, че държавата и обществото ще могат да си правят едва ли не каквото си щат с исканията на учителите, които те на сила ще трябва да преподават. Все едно, че от това зависи животът на учениците. За сравнение, чл. 14, ал. 1 от горния закон гласи:

Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:
1. (нова - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
2. (предишна т. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) обществения ред.

Хм-м-м... Не виждам как образованието на децата директно представлява едно от по-горе изложените опасности.

От друга страна се чудя как комисията е установила нанесените щети при условие, че чл. 4, ал. 3 на Закона за защита от дискриминация> ясно посочва, че Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. А не са ли именно законни и необходими стачките, след като българският учител мизерства и напуска училището > или >.

Този казус твърде много ми прилича на един хипотетичен такъв -- нямам достатъчно пари, за да се лекувам в частна клиника, и затова клиниката проявява дискриминация спрямо мен, като ми отказва на това основание. Изводът е, че ако не сте доволни от българското образование и борбата му да бъде малко по-добро, е вадете пачките и платете за частно образование.

Защо българското кино е без пари?

Последният ми постинг> бе за филмовия фестивал „Златна роза“ във Варна, където първоначално обявените цени на билети бяха 5 лева (за сравнение -- на „Любовта е лудост“ те струваха по 10 лева), но незнайно защо сега входът е свободен и връщат парите на закупилите ценните хартийки.

Просветли ме следното читателско мнение във в. „Морски Дневник“>. Дословно:

Билетите вече не са по 5.00 лева - прожекциите са безплатни!?!  Така бил решил министъра на културата...  Направо не е за вярване - как може цените на билетите за холивудските тъпотии да са 8-10 лева, а щом стане дума за БГ кино да не заплаща - после защо фестивалът бил непопулярен - ако МК бяха инвестирали в малко PR и реклама, ако БНТ излъчваше репортажи от този фестивал (който е веднъж на две години!) както прави от Аполония, ако се изгради положително име на един ИСТИНСКИ И ГОЛЯМ ФЕСТИВАЛ - тогава може би положението нямаше да е токова трагично и залите щяха да бъдат пълни, и хората щяха да са готови да платят не по 5, не по 10, а по 15-20 лева да изгледат един български филм - а уверявам ви тази година има какво да се види!  Всичко е типично по български!!!  Язък му на фестивала, язък за БГ киното – както казах не че няма какво да се види, а заради това, че някой хора (и министерства) сякаш умишлено се опитват да го ликвидират… (сигурно за сметка на Любовта е лудост… дано да греша… и дано да не е заради „лудостта”)…  Програмата: http://www.programata.bg/?p=34&l=1&c=3&;id=469 – и не забравяйте, че прожекциите са БЕЗПЛАТНИ!

От своя страна, ето и личното ми виждане накратко:

До втория коментатор Dzift: човече, напълно съм съгласен с теб. Някак си е нелепо американските продукции да струват повече от българските особено при условие, че само в САЩ си избиват парите И печелят. Докато родната продукция разчита на субсидии, държавни конкурси и съфинансиране отвън -- без основната им цел е да печелят пари. Вярно е, че масовият български зрител си е един простак, зяпащ екшън, ефекти и плът; но не пък е време и българските кинотворци да спрат с елитарните си абстракции и да покажат неща от живота. Така, както някога правеха любимите ни български класики. А наистина този фестивал има какво да покаже. Аз бях потресен от филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Очаквам с нетърпение да гледам „Дзифт“ и „Хиндемит“. А цената от нула лева е поне стимул да се вкарат зрители на BG кино в салоните. Прост, но ефективен начин. Дори по-евтин от реклами по медиите ;)

Какво „няма“... покрай експлозиите край Чепинци

Много се изнервих (и после успокоих) покрай новините за експлозиите край село Чепинци и квартал Челопечене. Забелязахте ли как във всички медии се натрапва една и съща конструкция „няма“:

• Капитал -- 8 пъти „няма“ (пострадали хора или замърсяване на въздуха, по-силни взривове, обгазяване, радиоактивно и йонизиращо лъчение)
• Дневник -- 4 пъти „няма“ (жертви, щети на пистата, опасност за околната среда, обгазяване и радиация)
• Дарик нюз -- 4 пъти „няма“ (загинали и опасност от замърсяване на въздуха и околната среда, опасност от нови силни взривове, втори склад)
• Нетинфо -- 9 пъти „няма“ (опасност от нова мощна експлозия, пострадали и ранени, регистрирани аварии, прекъсване на тока, необходимост от евакуация на населението, радиоактивно и йонизиращо лъчение)
• БНТ -- 4 пъти „няма“ (пострадали хора, опасност от нови тежки взривове, опасност за пътниците, утилизация)
• БНР -- 28 пъти „няма“ (от 16 емисии) (сяра и радиоактивни вещества, фирми, радиация, химически вещества, авария, изтичане на синьо гориво)
• bTV -- 11 пъти „няма“ (химически бомби и замърсители)

Не е ли по-логично да се питаме какво „има“? Дали всичко, което стои зад „няма“, не е тайното желание на журналистите и всички сеирджии? Дали нещата, които сега ги „няма“, след едно земетресение в София пак няма да ги има?

И още няколко въпроса. Защо трябва да се търси отговорност за случилото се? Защо винаги трябва да се обвинява Емел Етем? На какво основание? Дали някой е чел закона за защита при бедствия и аварии? Всички ли са толкова компетентни? Ами ако се случи земетресение в София, кой ще е виновен, кой ще е отговорен?

Когато не се вземат мерки за превенцията и когато няма желание или открита подкрепа за гражданско обучение за поведение при извънредни ситуации, тогава гласът на гражданите и журналистите не се чува. Тогава „няма“ виновни и отговорни. Но когато нещо се случи, ние (Хората с главно Х) не сме виновни. Други са отговорни.

Лошата реклама е добра реклама - телефон 112

Предполагам, че не са останали хора в България, които съвсем да не са чували за единния европейски номер за спешни повиквания 112.

В публикация (PDF, английски език) на „Евробарометър“ от февруари 2008 става ясно, че 57% от отговорилите в проучването в България са чули или видели някаква информация, касаеща единния европейски номер за спешни повиквания 112. Това поставя българите на първо място по осведоменост за съществуването му (средната стойност за ЕС-27 е 23%). Или постоянните новини за забавянето на България във въвеждането на номера на национално ниво и предстоящите санкции със сигурност са повлияли върху познанията на нашенеца. И много вероятно са ги асоциирали с името на Емел Етем.

Отделно, България е сред малкото страни, която са заявили, че могат да обслужват повиквания на няколко езика (в случая български, английски, немски, френски, румънски).

Така че лошите новини не са непременно съвсем лоши.

П.П. България иначе е на 6-то място с 38% от респондентите посочващи правилния номер за спешни повиквания за цяла Европа. Вижте и този пост, ако темата ви е интересна. За пълна информация относно 112 прочетете този документ (PDF, английски език) или посетете http://ec.europa.eu/112. На български и накратко - сайта на ЕК в България.

Инициативи, които подкрепям (-яш, -яте, -ят)

Днес добавих три български инициативи, които според мен заслужават широко публично внимание:

1. Подписка за премахване пречките пред предприемачите - намаляване 10 пъти на изискуемия капитал за регистрация на фирма Инициативата е на депутатът Мартин Димитров, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от листата на СДС. Предложи по-рано през годината намаляване на минималния капитал за създаване на ООД от сегашните 5000 лева до 500 лева. Предложението обаче срещна силна опозиция в лицето на юристите в парламента.
2. Искате ли да бъде създаден домейн .БГ? Кампания „За .БГ“ В бъдеще ще бъде възможно да използваме Интернет адреси като президент.бг. Към настоящия момент такива съществуват, но не са широко и официално приети. Ако искате „в бъдеще“ да стане „сега“, подкрепете тази инициатива. Вижте и предаването „Булевард България“ по RE:TV, посветено по темата (от 25.06.2008).
3. Според Google Maps в България … няма нищо Боян Юруков подема инициативата чрез масови заявки към поддръжката на Google Maps най-накрая Google да върнат картографската информация за България - имена на градове и села, реки, езера и язовири, пътища.

Ако решите, че си струват, грабвайте банерите и публикувайте една или трите кампании на вашия блог.

П.П. За феновете на отворените стандарти: можете да подкрепите и кампанията Demand OpenID, чрез която да добавите сайтове, които смятате, че трябва да използват технологията за идентификация OpenID. Повече тук.

Клас „Страх“ - погледът на „Капитал“ върху училищната агресия

Във връзка със статията със заглавие Клас „Страх“ във в. Капитал от тази седмица публикувам няколко свои разсъждения. Прочетете коментарите на читателите, особено тази на Симион, който има поглед и от двете страни на печатните медии.

Абсолютно съм съгласен с мнението на Симион Патеев по-горе. По-скоро отразява липсата на регулативно съзнание у медиите, които единствено „произвеждат“ новини. За съжаление, освен проблема с ниската регулативна медийна функция, съществува и проблемът с липсващия контрол де факто (а не де юре). Кога за последно сте били свидетели на глоба, санкция, лихва, наказание? Всеки кара и паркира където му падне, изхвърля боклук навсякъде, лепи реклами навсякъде, бяга от училище, пуши в университета и в крайна сметка животът му е по-лесен и по-приятен. Трима преподаватели в Софийския вече говориха независимо един от друг за така нареченото състояние на аномия в българското общество, която започва с началото на прехода и продължава до днес. Аномията е липсата на норми (закон има, но липсва ефективен, физически контрол) и тя се усеща още повече. Агресията не е проблемът - тя е резултатът, вторично образвание. Принципно ненавиждам изкуственото присвояване на вина и отговорност след всеки нещастен случай, но пък съм с две ръце „за“, когато става дума за предварително поемане на същата вина и отговорност при справяне с проблемите. И Вълчев най-накрая да вземе да заяви твърди позиции КАК да санкционира неадекватното поведение, КАК да формира ценности чрез образователната система. Училището отмира откъм функцията „банка за знания“ (има книги, има Интернет) и е време да изгражда именно ценности, умения за справяне в социалния свят, умения за самообучение занапред, както и да подготвя езикови и професионални умения, търсени на сегашния пазар на труда. Или имаме липса на медиен/обществен/личен контрол, липса на предварителна отговорност и ясни планове, липса на ценности, неформирано образование, но наличие на ПР-техники за изместване фокуса на обществената чувствителност.