Показват се публикациите с етикет поведение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет поведение. Показване на всички публикации

29.11.2011 г.

Как да въведем заплащане за безплатна услуга*

скрийншот

След като бизнес ежедневниците “Пари” и “Дневник” се преобразуваха в изданието “Капитал Daily” преди месец, част от онлайн съдържанието на новия вестник стана достъпно само след заплащане. Възможността да се свалят изданията в PDF  формат безплатно беше преустановена и сега за това се изисква абонамент.

Преди около година британското издание The Times Online също стана платено, след като собствениците му News Corporation направиха стратегическата крачка да прекратят нарастващото безплатно потребление на новини и анализи онлайн за сметка на намаляващия обем на хартиеното издание. Те “заключиха” съдържанието му зад т.нар. “платена ограда” (paywall). Сега в родината на Рупърт Мърдок, собственик на медийната корпорация, широкоформатният The Australian и таблоидите The Daily Telegraph и The Herald Tribune също ще изискват абонамент за достъп.

скрийншот

Моделът на потребление на новинарско съдържание онлайн и спадащите тиражи на сериозните всекидневници тревожат издателите по цял свят. Те са изправени пред нелеката задача да поискат пари, за нещо което години наред е било безплатно. Издателите от “Икономедиа” са се поучили от световния опит – без да отблъскват вече спечелените си читатели и регистрирани потребители на dnevnik.bg, издателите оставиха сайта безплатен и го разделиха от “премиум” съдържанието на “Капитал Daily”, наследникът на “Дневник”.

* Предлагам на вашето внимание съветите на австралийски маркетолог Бри Уилиамс. В публикацията си “How to introduce a charge for a free service” тя разкрива някои открития в поведенческата икономика, които биха намалили болката от заплащане за нещо, което е било без пари досега. Изданията The Australian, The Daily Telegraph и The Herald Tribune са част от австралийската бизнес група News Limited.

Как да използваме поведенческата икономика да превърнем една услуга от безплатна в платена

Статията в SmartCompany от предишната седмица, разглеждаща въвеждането на “платена ограда” от News Limited, включваше моите разсъждения как медийният гигант може да приложи поведенческа икономика в прехода от безплатна към платена услуга.

В допълнение към дискусията, смятам че, си струва да видим какво прави "безплатното" толкова привлекателно на първо място, така че да прецените дали и как да раздавате продукти и услуги без заплащане.

Нека започнем с шоколад.

Убеждаващата сила на "безплатното"

В експеримент, описан в книгата на Дан Ариели "Predictably Irrational", участниците трябвало да избират между два шоколада: Lindt с превъзходно качество или Hershey’s. Чрез серия от експерименти цената на всяка от двете марки била манипулирана, за да се проследи ефекта върху мисленето на потребителя. С други думи, да се определи момента, в който цената променя оценката ни за преживяването от консумиране на шоколад. Когато Lindt бил 15 цента, а Hersheys 1 цент, 73% избрали Lindt. Логично. Бихме платили повече, когато получаваме качествено преживяване.

Но експериментът претърпял обрат. Цените били намалени с 1 цент. Тоест Lindt станал 14 цента, а Hershey’s - безплатен. Изведнъж Hershey’s предпочели 69% от участниците, обръщайки предишната тенденция. Дали това се дължи на единия цент? Не. Причината била мощта на "безплатното". Повечето участници решили да действат, въпреки ниското ниво на очаквана наслада просто защото шоколадът бил безплатен.

Шоколадът Hershey's

Изглежда "безплатното" силно повлиява възприятието ни за очакваното преживяване.

Ариели предлага като обяснение защо сме толкова податливи на "безплатното" това, че при него няма негативна страна. При повечето транзакции преценяваме между "за" и "против", печалбите и загубите, но когато нещо е "безплатно", то има само положителна страна.

Това е поведенческият принцип на страха от загуба (loss aversion), където ние сме устроени да избягваме загубата повече отколкото да се стремим към печалба. В случая с шоколадите, участниците не пожелали да се откажат от Lindt и да си купят Hershey’s дори и когато трябвало да платят само 1 цент за марката с по-ниско качество. Дори тогава рискът е бил твърде висок. Премахнем ли риска, като предложим Hershey’s за без пари, играта се променя.

Въвеждането на цена за безплатна услуга

За шоколада - ясно, но какво общо има това с въвеждането на платен достъп при News Limited? В крайна сметка, ситуацията е като да искаш пари за Hershey’s, който обаче си свикнал да получаваш за без пари.

Това само показва колко трудна задача стои пред News Limited, защото "за без пари" е една от най-силните сили на убеждението. Ето и няколко идеи как да преработим безплатната услуга така, че да преминем към платена такава.

1. Диференцирайте продукта

Ако дадена марка поиска заплащане за нещо, което досега се е предлагало без пари, имате нужда да промените продукта. При шоколада това може да означава промяна в съставките или опаковката, или пък да се посочи нещо ново в продукта, за което хората не са знаели (напр. "сега вече от производители на какао с мислене за околната среда"). При медиите означава промяна в облика на онлайн преживяването, въвеждането на ново съдържание и / или функционалност и нови журналисти с богат опит.

2. Представете цената различно

Клиентите на News Limited ще плащат между $2,95 и $7.95 вместо нищо. Това са малки суми в сравнение с повечето неща, но не и в сравнение с "без пари", така че медията се нуждае да предостави контекст за цената пред своите клиенти. Например, за по-малко от карта за фитнес, по-малко от талон за градския транспорт, по-малко от сметката за обяд на ден, ще имате денонощен достъп до австралийски новини в реално време.

3. Вкарайте примамки

Ценовите примамки са много ефективна поведенческа техника, защото ние възприемаме едни цени спрямо други. В момента на страницата на News Limited за абонамент се предлага електронен абонамент за $2,95 на седмица, електронен абонамент и хартиеното уикенд издание за $4,50 или електронен и хартиен абонамент от понеделник до събота за $7,95. Щеше да е полезно за тях да бяха предложили и цена примамка за 7-дневен хартиен абонамент на същата страница за регистрация. Защо? По този начин ще заложат стойност на хартиения абонамент и така плановете за електронен достъп и хартиено издание ще изглеждат по-привлекателно. (На страницата за абонамент на The Australian, която е заровена в няколко клика навътре, са приложили имено тази техника, но са направили грешката да изкарат печатното издание по-изгодно с цена от $2,00 на седмица).

4. Накарайте ги да свикнат по-бързо

Поведенческият принцип на адаптацията означава, че ние преживяваме лошите новини по-бързо, ако не ни напомнят за тях. News Limited ще трябва да внимава как се държи с клиентите си през процеса на абонамент, регистрация и таксуване, като цели колкото се по-малко внимание върху цената. В момента те предлагат пробен електронен достъп за три месеца без заплащане. Моят съвет е в Общите условия на ползване пробният достъп да се трансформира в платен достъп при изтичането му, отколкото да се напомня на хората в края на пробния период, че трябва да се плаща.

5. Разграничете процеса

Всеки, който е ползвал iTunes, може би е забелязал, че плащането се потвърждава няколко дни след покупката. Apple ефективно разделят процеса (купуването на музика) от болката (плащането), което означава, че ние ще сме по-малко склонни да си спомним, че свалянето ни е струвало пари. News Limited също трябва да помисли за сходен начин как да финализира процеса на плащане при клиента.

6. Вина

Не подценявайте начина, по който вината може да накара гратисчиите да се превърнат в плащащи клиенти. Разбира се, винаги ще има хора, които само вземат, без да дават, но повечето от нас се противят на нечестното гратисчийство. Дължи се на вътрешното ни желание да работим за наградата, отколкото да я получим наготово. Това сериозно, не се подхилвайте. Музеят за изкуство в Индиана реши наскоро да премахне таксата за вход, което доведе до 3% повишение в броя на абонираните посетители.

Ключовият извод от тази дискусия за шоколади и платен достъп до съдържание е следният – предложите ли нещо "за без пари",  променяте правилата на играта коренно. Това носи след себе си значителни поведенчески последици, които могат да сработят добре за бизнеса ви и да стимулират обема, но може и да променят начина, по който продуктът ви се възприема. Въпреки че не е невъзможно да преобърнете безплатна услуга в платена, това е едно начинание с изключителни опасности и следва да се прилага с дълбока мисъл за дългосрочните и конкурентни цели.

Бри Уилиамс (Bri Williams) е маркетолог, презентатор и автор, която специализира в поведенческа икономика. Книгата ѝ "22 минути до по-добър бизнес: как поведенческата икономика може да ви помогне да посрещнете ежедневните задачи в бизнеса" ("22 Minutes to a Better Business; how behavioural economics can help you tackle everyday business issues") може да закупите от книжарница Blurb, а Бри може да следите в Twitter на @peoplepatterns.

Всички права запазени. Преводът на оригинала е с разрешение на автора. Моля не копирайте съдържанието на тази публикация без изрично съгласие. Илюстрации: www.capital.bg, www.thetimes.co.uk, (cc) by-sa theimpulsivebuy

17.11.2008 г.

Земетресения в София - ноември 2008

Само няколко месеца след последното земетресение от юли 2008, последвало взривовете край Челопечене, София съвсем наскоро усети два земни труса. Статистиките в блога ми от предишните два дни показват невиждан интерес към новините и информацията относно тези две земетресения. Ще опитам да обобщя следните въпроси в този пост: фактите за земетресението, откъде най-точно и бързо да се информираме, какво да правим при земетресение, какви са прогнозите за земетресение в региона, как да се подготвим за подобни бедствия.

Фактите

Късно в събота, на 15 ноември 2008 в 22:08 часа се регистрира земетресение с магнитуд 4,1 по скалата на Рихтер, продължило 2,5 секунди. Рано сутринта в неделя, на 16 ноември 2008 в 07:03 часа се регистрира втори трус с магнитуд от 3,5 по същата скала с епицентър 5 км от центъра на София. Очакват се в следващите няколко дни много по-слаби трусове. Обяснения за това как се случват земетресенията можете да прочетете в блога на Делян Делчев.

Информационни източници

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУТИ --> Един достъпен и надежден източник (на английски език) е Европейско-средиземноморският сеизмологичен център, който обработва сеизмологична информация от няколко европейски центъра, включително Геофизичния институт на БАН. Международната организация поддържа богат на информация уебсайт, както и мобилна информационна услуга (за трусове над 4 по Рихтер). И двете се обновяват в реално време и автоматично, и ръчно. Подробности за двете земетресения в София >>>.

МИНИСТЕРСТВОТО --> Друг обществен източник на информация е Министерството на извънредните ситуации. Сайтът предоставя последни новини в същия ден за всякакви общественозначими бедствия в България. Забележете, че звъним на телефон 112 само когато се нуждаем от помощ, а не да получаваме информация. В Закона за телефон 112> са предвидени високи глоби за злоупотреба>. За допълнителна информация вижте и Сектор "Извънредни ситуации" в сайта на Правителството.

ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА --> Министерството на извънредните ситуации е неразривно свързано с Националната служба "Гражданска защита". Оттам предоставят онлайн бюлетин и телефони за връзка в случай на нужда. Телефоните са 0800 20112 за "Гражданска защита" в цялата страна и (02) 86 26 075 за оперативния дежурен.

МЕДИИТЕ --> След официалните служби друг източник на информация са частните осведомителни агенции. DarikNews.bg и "Фокус" реагираха сравнително бързо в нощта на земетресенията. В момента и двата сайта предоставят подробна обзорна информация за случилото се: (1) "DARIK News", Сюжети, "Силен трус уплаши софиянци през уикенда" и (2) "Фокус", Още по темата за земетресенията плюс "Гореща тема". "DARIK" предават и на живо по радиото -- за Софиия честотата е 105,00 FM. Радио "Фокус" засега няма специална програма в София, но може да се чуе в района. Още. Други медии със светкавична реакция са "Дневник Online"> и >, както и Българското национално радио>.

НОВИТЕ МЕДИИ --> Отделно, оказва се, че блогърите също бързо реагират на земетресението. Пример за това са MarfiLand.blogspot.com и optimiced.com. В "Дневник Online" обръщат подробно внимание на този феномен.

Какво се прави при земетресение?

Всички медии обърнаха внимание на този въпрос доста обширно. Подобна информация може да видите в сайта на "Гражданска защита" -> "Защита при земетресения" и "Азбука на оцеляването: земетресения". Има и отделна секция за деца. Нагледни съвети има и тук.

Какво се прави преди земетресение?

Най-правилното действие е една застраховка "Имущество", включващо изрично риск от земетресение. Не струва много скъпо> -- в рамките на една-две двайсетачки на година в зависимост от покритието и включените рискове. Тук можете да се запознаете с няколко съвета при избора на имуществени застраховки, а тук и тук можете да видите списък със застрахователи. Така или иначе държавата планира да въведе подобно задължително застраховане>.

Има ли опасност?

Американското посолство в България също е извело съвети (на английски език) за поведение в случай на земетресение. Явно прогнозите за земетресения в София са реални. Ще се опитам да публикувам скоро информация за прогностичните възможности, касаещи бъдещи земетресения в България. Особено важен е въпросът, дали българското правителство ще подпомогне жервти на бедствия, ако нямат застраховки, както се планира>. Иван Бакалов пише подробно за навика на българина да обвинява дори когато няма как да има виновни и защитава тезата, че хората трябва да се застраховат сами. София е земетръсна зона все пак...

Личният ми коментар

Аз не съм в София, поне не бях в деня на земетресенията. Настроен съм да науча обикновените хората, как да търсят информация за случващото се. Виждате, че има Интернет, има радио, има и телефони за връзка. Само трябва да знаем къде и кого да питаме. Разбира се, остава без отговор въпросът "А като спре тока?". Мобилните телефони блокират, няма Интернет, няма ТВ, няма осветление. Всеки трябва да познава правилата за евакуация и поведение в такива случаи. Научете ги!

Другият проблем, който виждам, е, че едно силно земетресение не разлюлява само столицата. Люлее цялата държава. Като махнем настрана фактът, че всички големи медии са в София и покриват в огромна част случващото се там, реалността е, че всички телекомуникации, електронни бази данни, документални архиви от обществено значение физически се намират пак в столицата. Пак всички отговорни институции се намират там. Пак всички големи работодатели са в София. И така нататък. Цитирам текст от Столична община: "Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея."> Какво ще се случи с останалите 6 милиона българи при софийско земетресение, което остави бавно възстановими поражения върху информационната инфраструктура и държавно управление? Не е ли време държавата да децентрализира властта и бизнеса? Аз мисля, че е време.

Ще оценя коментарите ви към информацията в този блог (били те и критични). Какво искате да знаете? Очаквам мнението ви за това как институции, медии, работодатели и учебни заведения ни обучават за реакция в истински бедствени ситуации. Подкрепяте ли идеята за постепенна децентрализация на властта и икономиката от София? Как?