Мненията за блога на Първа инвестиционна банка

След появата на вестта, че Първа инвестиционна банка пуснаха блог, изявени блогъри побързаха да споделят оценките и коментарите си. Оформиха се два лагера:

За velqn новината е доказателство за напредничавостта на ПИБ, определяйки я ентусиазирано за първата българска банка със свой блог (СИБАНК са първите). Nick дори намира видеото в блога за забавно. Жюстин Томс също се радва на начинанието с аплодисменти и се забавлява с рекламата. В този лагер се усеща особено доволство от новия сайт и оптимистично очакване, че и други банки и компании ще последват примера.

В другия лагер е Николай, който обръща внимание на технологията зад блога - Wordpress на български. Красимир Стоев също се интересува от използваната система, отбелязва възмущението си от моралната грешка да се постави знак за запазени права и нежеланието на ПИБ да си признаят, че използват Wordpress. В същия крайно недоволен тон звучат и коментарите на Калоян Цветков: няма permalinks, няма идентификатор за Wordpress (пак), няма активен RSS за коментарите. Обаче успява да завърши по-добронамерено с факта, че в блога са използвали и негов код.

От мненията под последния пост на Калоян се чува и гласът на Тодор Христов, който преди около две седмици писа за нуждата на ПИБ от корпоративен блог. Въпреки разочарованието си от изпълнението на блога и съществуващите възможности на една банка, той разбира, че все пак са в началото си и ще им даде време преди да си каже тежката дума. (Досега ПИБ не са публикували информация за блога си официално, което предполага, че е на етап тестване и развитие. Обновено на 2 юни: блогът действително претърпява промени в момента, като разработчиците явно са се вслушали в повечето съвети на блогърите.)

Еленко също изказва позиция, като определя сайта като „нещо, което наричат блог“. Понякога технологичният сарказъм ми идва в повече (по-скоро е към технолагера).

Днес (2 юни) се появиха още две публикации по повод блога на ПИБ: Бого Шопов не се сдържа да коментира новината, но го прави с много елегантен и образователен тон, като обобщава значението на корпоративния блог по принцип. Огнян Иванов също обсъжда темата с тон от лагера на съзидателните доброжелатели.

Излиза, че в единия лагер се интересуват много повече от ролята и смисъла на блога, докато в другия интересът попада върху изпълнението и технологията. Винаги в такива случаи се сещам за българския сериал „Дунав мост“ - страхотно начинание, супер идея, обаче трагично актьорско изпълнение. И все пак ако няма реализация, то идеята ще си остане на хартия или в нечий ум само.