Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.

(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.

(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

Голямото черно четене

По време на разходката ми в една известна книжарница, тази книга ме прониза с поглед. Черен. Заглавието „Курт“ не ми каза нищо. Авторът й Константин Вампила също. Оказа се после, че не е вампир, а дизайнер. Но пък беше интересна среща.

А, и да -- цената. Има-няма 50 лева. Оставих я за колекционерите. Те ще й се порадват.

"Дзифт" излиза на DVD

За успокоение на всички почитатели и любопитни зрители на българско кино... този месец "Дзифт" излиза на DVD.

Датата е 21 март, събота...
Местата са там, където се продава и "Капитал"...
Цената - 4 лева.

Ако четете хартиените издания на "Дневник", то сигурно сте забелязали рекламата. Ако не, вижте www.capital.bg/dzift или притеснете редакцията на 02/93 76 349. Вече няма нужда да търсите забранени торенти или да очаквате филма по броени киносалони. Да ви е сладко!

Снимка на рекламата: "Дневник"

Торент на „Дзифт“? Е, вече се случи

Ако нямате друг начин да гледате станалия вече култов „Дзифт“, то новината за Вас е, че вече е качен торент на целия филм. Очевидно, политиката на родните торент тракери за подкрепа на българското кино чрез несподелянето на видеото в Интернет трае има-няма 4 месеца.

В момента в България „Дзифт“ може да се гледа само в три столични киносалона. Има и няколко планирани прожекции в САЩ и Австралия.

Ако обичате българското изкуство, имате пари и киносалон наблизо, който прожектира наше кино, подкрепете го! Инак торент файлът се намира и в „Арена“, и в „Замунда“.

П.П. В блога „Let's Pop Culture“ авторът разделя по свой начин зрителите на този филм.

Дискусията (=коментарите) под торента в „Замунда“ е зашеметяваща. Само за 2 дни са се събрали над 400 мнения. Очевидно интересът е огромен, а хората - най-разнородни.

Последна почит към Майкъл Крайтън

Научих, че Майкъл Крайтън е починал скоро. Той беше един от любимите ми писатели още откакто се научих да чета -- като започнем, че той седи зад проекти като "Джурасик парк", "Ген", "Сфера", "Конго", "Големият влаков обир" и култовия сериал "Спешно отделение". И все пак, не беше един от любимите ми автори... той продължава да е. Благодаря му за всичките невероятни технологични и фантастични истории! Мир на праха му!

Добавено на 8 ноември 2008: Прочетете тази чудесна кратка статия> за Майкъл Крайтън.

По телевизията този уикенд - психология на потреблението, проблемите на големите градове и голямото четене

Три предавания ще приковат вниманието ми към БНТ 1 и bTV този уикенд.

bTV Репортерите в събота, 01.11.2008: „Луд пазар и ние в него“. Финансови анализатори, социални психолози и свещеници с минало в света на бизнеса и шоуто обясняват как ние сами сме причинили срива на пазара. Анотация> и видео>.

По БНТ 1 тази събота във „Вижте кой“ темата на предаването ще е Как живеем в българските градове? с гости -- кметът на София Бойко Борисов и кметът на Варна Кирил Йорданов. Подробности> и видео>.

Пак по БНТ 1 в неделя от 18:20 е кампанията „Голямото четене” (седмичен обзор). Ако не друго, приятно ми е да гледам и слушам как интересни хора говорят за култура. Единствената телевизия, на която й пука всъщност за грамотността и изкуствата. Още>.

Торент на „Дзифт“?

Редакция от 29.01.2009: Очаквано, торентът на „Дзифт“ се появи.

Задавам си въпроса: къде могат да се намерят торенти на нови български филми в Интернет? И откривам, че в големите родни торент тракери, такива филми няма. Причините?

Първата може би е, че българинът е загубил отдавна доверие към новото българско кино и трудно и бавно ще се възстанови неговият интерес. А това означава, че щом няма търсене, няма и интензивно предлагане.

Таблицата по-горе показва данни от Google Search Insights за търсенето на български филми (като фраза, на латиница и със съкращения) от 2006 до 2008 година. Трябва да се отбележи, че повечето заявки идват от България (София и Варна), Испания и САЩ, както и че близки термини са „филми на български“, „анимации“ и „детски филми“, „български субтитри“ и „субтитри на български“. Тоест освен носталгия по старите български класики, емигрантите и родителите търсят и филмчета за децата си. А „българските субтитри“ издават мощните предпочитания за чужди филми.

Втората причина би била недостъпността на DVD или друг качествен носител на видеото, който да се рипне и после пусне за свободно теглене. Стари филми иначе много -- и в DVD-формат и във формат DivX. Но новите филми...

Третата причина е по-голямата вероятност от наказателна акция срещу пиратството на българска продукция и страхът от това. Някак си заинтересованите лица -- продуценти, разпространители и другите носители на авторски права -- могат да са по-активни в отстояването на интересите си от иностранците.

Торент на „Дзифт“? По-скоро не и скоро. Дотогава бъдете по-смели и отидете на кино. Вече има няколко добри български заглавия.

Редакция от 08.10.2008: Все пак има един torrent-файл> на 25 минути от филма, като са монтирани няколко откъса от заснето в киносалон. По-интересното обаче е целта на този 25-минутен монтаж. Цитирам:

Показани са отделни епизоди от филма, като камерата не е точно застопорена и не е от правилната позиция с цел ако ВИ хареса да отидете да го гледате!
Целта на този TS е да добиете представа за филма и да го гледате в киносалоните защото само по този начин българското кино може да бъде спасено!
Филма си заслужава гледането и всяка стотинка инвестирана в билет!
Приятно гледане, очакваме Ви в киносалоните!!!

Това показва нещо интересно -- някои хора вероятно наистина ползват торентите на филми, за да придобият идея за тях и да решат дали да ги гледат на голям екран. Но аз искрено се съмнявам да са доста и това начинание с популяризацията да е ефективно в действителност. Вие как мислите?

Защо българското кино е без пари?

Последният ми постинг> бе за филмовия фестивал „Златна роза“ във Варна, където първоначално обявените цени на билети бяха 5 лева (за сравнение -- на „Любовта е лудост“ те струваха по 10 лева), но незнайно защо сега входът е свободен и връщат парите на закупилите ценните хартийки.

Просветли ме следното читателско мнение във в. „Морски Дневник“>. Дословно:

Билетите вече не са по 5.00 лева - прожекциите са безплатни!?!  Така бил решил министъра на културата...  Направо не е за вярване - как може цените на билетите за холивудските тъпотии да са 8-10 лева, а щом стане дума за БГ кино да не заплаща - после защо фестивалът бил непопулярен - ако МК бяха инвестирали в малко PR и реклама, ако БНТ излъчваше репортажи от този фестивал (който е веднъж на две години!) както прави от Аполония, ако се изгради положително име на един ИСТИНСКИ И ГОЛЯМ ФЕСТИВАЛ - тогава може би положението нямаше да е токова трагично и залите щяха да бъдат пълни, и хората щяха да са готови да платят не по 5, не по 10, а по 15-20 лева да изгледат един български филм - а уверявам ви тази година има какво да се види!  Всичко е типично по български!!!  Язък му на фестивала, язък за БГ киното – както казах не че няма какво да се види, а заради това, че някой хора (и министерства) сякаш умишлено се опитват да го ликвидират… (сигурно за сметка на Любовта е лудост… дано да греша… и дано да не е заради „лудостта”)…  Програмата: http://www.programata.bg/?p=34&l=1&c=3&;id=469 – и не забравяйте, че прожекциите са БЕЗПЛАТНИ!

От своя страна, ето и личното ми виждане накратко:

До втория коментатор Dzift: човече, напълно съм съгласен с теб. Някак си е нелепо американските продукции да струват повече от българските особено при условие, че само в САЩ си избиват парите И печелят. Докато родната продукция разчита на субсидии, държавни конкурси и съфинансиране отвън -- без основната им цел е да печелят пари. Вярно е, че масовият български зрител си е един простак, зяпащ екшън, ефекти и плът; но не пък е време и българските кинотворци да спрат с елитарните си абстракции и да покажат неща от живота. Така, както някога правеха любимите ни български класики. А наистина този фестивал има какво да покаже. Аз бях потресен от филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Очаквам с нетърпение да гледам „Дзифт“ и „Хиндемит“. А цената от нула лева е поне стимул да се вкарат зрители на BG кино в салоните. Прост, но ефективен начин. Дори по-евтин от реклами по медиите ;)

Още култура във Варна и през октомври - филмовият фестивал „Златна роза“ 2008

Рядко съм присъствал на прожекции, на които публиката ръкопляска на някой филм. Още по-рядко -- на такива, на които ръкопляска няколко пъти по време на филма. Една такава прожекция беше лентата на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ по време на филмовия фестивал „Златна роза“ 2008.

Ако сте решили да отидете на кино през октомври и все още избирате заглавие, то определено тази година си заслужава да посетите филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, копродукция на България, Словения, Унгария и Германия от 2008.

Историята е лична, трогателна, изследваща и поднесена великолепно с културно-социални отпратки към съветско социалистическото ни минало и европейското ни настояще. Разказва за няколко пътувания -- избягване, лутане, завръщане.

Освен романа и сценария, поздравления заслужават режисурата и операторското майсторство. Някои филми ярко се запечатват в паметта ни с уникални кадри, а този несъмнено има какво да покаже. И то какво! Без да съм гледал още „Дзифт“, залагам на голяма награда за българската копродукция не само на този фестивал.

И още за филма: романът, сюжетът, трейлърът, премиерните реакции в България и още подробности.

Иначе жителите и гостите на Варна могат да се порадват на един изключителен подбор от новото българско кино по време на фестивала „Златна роза“ от 3 до 9 октомври 2009 във Фестивалния комплекс. Фестивалът е със състезателен характер, организиран е от Националния филмов център (НФЦ), БНТ и Общината и представя изключително български игрални филми. Обявената цена на билетите първоначално бе 5 лева, но организаторите отмениха продажбата им и входът остава свободен до края на събитието.

И още за „Златна роза“: програма от ФКЦ, разширена програма от Moreto.net, и официален каталог с анонси от НФЦ.

Сред другите интересни (поне за мен) заглавия са: „Хиндемит“ (2008, 08.10.), „Дзифт“ (2008, 07.10.), „Пътят към върха“ (2007, 07.10.), „Моето мъничко нищо“ (2007, 06.10.), „Футболни хамелеони“ (2008, 05.10.) и „Шивачки“ (2007, 04.10.).

Снимки: Moreto.net, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и в-к „Капитал“

Интернет през 2001

Google поднесе поредна интересна изненада по случай 10-годишнината на компанията. На адрес www.google.com/search2001.html се помещава един своеобразен времеви портал към Мрежата от 2001 година. Търсенето е базирано главно на индекса отпреди 7 години, като услужливо към всеки резултат се прикрепва връзка към архив на страницата или сайта от същата тази година.

За съжаление, порталът е отворен само за един месец, считано от днес. Но пък определено има какво да се види. Обратно в 2001 няма социални мрежи като Facebook или MySpace, няма го гигантът YouTube, няма я сегашната Wikipedia, нито българските торент сайтове от типа на Zamunda и Arena. Изобщо и резултатите са много по-малко, и са много по-различно подредени от днес.

Илюстрация: Google Inc.

Малко култура за последно през септември

Тези последни събота и неделя за септември жителите и гостите на Варна могат да посетят две културни прояви -- Салона на книгата и Европейските дни на наследството.

Салонът на книгата във Варна (25-28 септември 2008) се организира за втори път от Асоциация "Българска книга"> и се провежда в Двореца на културата и спорта. Между 10 и 19 часа можете да разгледате предложенията на 32 издателства и да се възползвате от панаирните отстъпки. Тази година, вероятно заради лощото време, посетителите не са много и спокойно може да разгледате или да поговорите за книгите там.

Европейските дни на наследството (26-28 септември 2008) се отбелязват в града със свободен вход за музеите от системата на Регионалния исторически музей. А това са Археологическият музей>, Римските терми> и Аладжа манастир>. Ако не сте успели да видите изложбите от тази година "Богове, маски, хора", "Селото - девица, градът - блудница", "Древногръцкият Одесос" и иконите на Св. Иван Рилски, то обезателно се възползвайте от лошото време в събота, за да сторите това на закрито. Или пък хванете автобуса (29)> до Аладжата в неделя, когато ще е и по-топло и ясно>.

Снимки: Асоциация "Българска книга">, издателство "Славена">.

„Богосферата“*

Докато преглеждах блога на ABC Design & Communication, забелязах, че хората там си имат свои блогосфери. Блогосфери! Не блогрол, не любими блогове, а цели блогосфери. И то на български.

>> >> >> Има блогосфера за култура. Това е „Културна планета“ на сайта Кафене.бг, селекция от 30-ина блога.

>> >> Има и блогосфера за студенти. Студентската блогосфера на Диплома.бг, подбрала 45 автори блогъри.

>> Още по-интересна е женската блогосфера на електронното списание „Аз, жената“, където се списват вижданията на над 50 жени.

По много иновативен начин пък може да се разгледа една своеобразна блогосфера, събрала най-добрите български блогове според класация. Става дума за разглеждане по картинките, използвани в участващите блогове. Вижте по-долу или направо посетете сайта.

Преди това случайно или не посещение на блога на ABC Design знаех само за съществуването на Блогосферата на „Дневник“ и Мегафона на „Капитал“, която е всъщност една политическа блогосфера. Вие да знаете за още подобни блогосфери?

В блога на Даниела и Михаил открих две много интересни позиции. Едната >> говори за смисъла на агрегатните блогосфери (за разлика от тематичните) и как се повтарят авторите навсякъде. В другата >> става дума за тежестта на блогърите върху общественото мнение.

* „Богосферата“ е сфера от боговете на блогването. Или пък на религиозната блогосфера, която още я няма. Оставям тълкуването на Вас самите.

Инициативи, които подкрепям (-яш, -яте, -ят)

Днес добавих три български инициативи, които според мен заслужават широко публично внимание:

1. Подписка за премахване пречките пред предприемачите - намаляване 10 пъти на изискуемия капитал за регистрация на фирма Инициативата е на депутатът Мартин Димитров, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и депутат от листата на СДС. Предложи по-рано през годината намаляване на минималния капитал за създаване на ООД от сегашните 5000 лева до 500 лева. Предложението обаче срещна силна опозиция в лицето на юристите в парламента.
2. Искате ли да бъде създаден домейн .БГ? Кампания „За .БГ“ В бъдеще ще бъде възможно да използваме Интернет адреси като президент.бг. Към настоящия момент такива съществуват, но не са широко и официално приети. Ако искате „в бъдеще“ да стане „сега“, подкрепете тази инициатива. Вижте и предаването „Булевард България“ по RE:TV, посветено по темата (от 25.06.2008).
3. Според Google Maps в България … няма нищо Боян Юруков подема инициативата чрез масови заявки към поддръжката на Google Maps най-накрая Google да върнат картографската информация за България - имена на градове и села, реки, езера и язовири, пътища.

Ако решите, че си струват, грабвайте банерите и публикувайте една или трите кампании на вашия блог.

П.П. За феновете на отворените стандарти: можете да подкрепите и кампанията Demand OpenID, чрез която да добавите сайтове, които смятате, че трябва да използват технологията за идентификация OpenID. Повече тук.

„Нощта на музеите“ в София и Варна, 2008

Едно събитие ще се опита да вкара повече хора в галериите и музеите на столицата и да ги свърже с културата, която напоследък липсва в ежедневието на повечето хора. Това събитие се нарича „Нощ на музеите“ и ще се случи ан 17 май, събота вечерта.

Прочетете повече за него и се запознайте с програмата му на сайта на Френския институт в България. Входът на всички участващи институции е отворен, осигурени са съпътсващи музикални и театрални изпълнения, подготвени са и гастрономически и питейни удоволствия, както и кметски транспорт.

Във Варна пък участие ще вземат Регионалния исторически музей (Археологическия музей), Музеят за история на Варна, Парк-мавзолея „Владислав Варненчик“ и Военно-морският музей. Програмата ще започне на Малките римски терми в 18:30 с демонстрации на „Багатур“, корабът „Дръзки“ ще бъде отворен за посещения, ще се проведе и историческа възстановка с рицарски схватки в 19:30 във „Владислав Варненчик“. Непоказани пък икони ще се видят в Археологическия музей.

Балчик също ще зарадва своите жители с културна програма в същата нощ за първи път. Вижте информация и за други градове.

Снимка: Френски институт в България