Коледен стопинг!

В навечерието на зимните празници изпитваме едно и също колективно deja vu: задръствания край моловете, народ в супермаркетите, суета в кухнята, планове, планове, планове…

Нека поспрем и се замислим от време на време, въпреки the call of the mall. Весели празници!

Бира в “социална мрежа”

На 25-годишните европейски награди за реклама Epica една единствена българска компания завоюва приз – сребро в категорията “Телевизионна реклама” / “Алкохолни напитки” ще приберат през януари 2012 специалистите от Noble Graphics Studio. Отличието се дава в за идея и професионално изпълнение на рекламата “Шуменско. Социалната мрежа на България от 1882”:

Рекламата на английски език

Създателите ѝ описват целта на кампанията така: да свърже бирата с традицията по хумористичен начин. И досега винаги “Шуменско” е успявала, поне при мен, да сложи усмивка на лицето (дори и преди употреба). Старият лозунг “Хората сбира” по естествен начин се е променил в “социалната мрежа на България”. А по отношение на BTL, отново предизвикват усмивки:

Забележете, че шрифтът от “нямата” реклама е запазен, а мрежичката отново ни напомня носталгично за нещо традиционно, което може да се ползва и днес.

Заслужено наздраве!

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.

(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.

(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?

След „Кремиковци“ опасност грози и „Агрополихим“

Вестник „Народно дело“ от 12.11.2008 предупреждава на страниците си: „Световната криза изправи „Агрополихим“ пред закриване“.

Свиването на търсенето на международните пазари забавя производството и следователно застрашава дейността на девненското предприятие, където ряботят над 1000 души>. Повече за новините около торовия завод ще очакваме скоро във варненския печат.  Редакция от 13.11.2008: обобщение на случващото се в „Народно дело“>.

Добавено на 13.11.2008: Интернет изданието на в-к „Стандарт“ също пише за положението на девненското предприятие в новата си рубрика за финансовата криза: „Затварят Агрополихим“.

Източник на новината е заместник-директорът Красимир Бербенков. Според него дейността на предприятието ще започне поетапно да спира от петък, 14.11.2008, до пълното прекратяване на 21.11.2008. Освен свитият световен пазар, високата цена на газта е направила родната продукция неконкурентноспособна. Третата причина е и покупателната неспособност на българските земеделци и замразените евросубсидии. Оптимистичната перспектива е производството да се възобнови през февруари 2008, стига международният пазар и положението на родното фермерство да се подобрят.

Друг информационен източник допълнително разяснява картината. Варненският електронен всекидневник „Пресцентър.БГ“ цитира дирекорът на завода Филип Ромбаут. Не се предвиждат съкращения, а само принудителни отпуски. Възнагражденията се изплащат редовно, пари за транспорт и храна също има, но се усеща напрежение сред работниците, заради несигурното бъдеще на торовия комбинат. Според директора, до 3-4 седмици ще се възобнови част от производството. Най-песимистичната прогноза е закриване на линията за азотни торове идната година. Четвърта причина за намалялото производство до 7 пъти е неангажираността на държавата да съдейства за развитие на предприятието. Видеорепортаж.

В кратък коментар „Икономисти: Металургията и торопроизводството ще паднат първи“ в IPO.bg за случващото се специалистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов заявява, че най-засегнати ще са високоразходните индустрии -- типично това са металургията и торопроизводството в България.

Знаем ли какво ядем и пием? За Е-номерата

Добра потребителска култура означава съзнание и критичност към това, което употребяваме - храни, напитки, други стоки и услуги от всякакъв характер. Имах една преподавателка по френски език в гимназията, която често ни обръщаше внимание на това, че четенето на етикетите на продуктите е именно белег на висока потребителска култура и мисъл за собственото здраве.

Добре де, обаче кой чете етикетите на хранителните стоки и на напитките? Предполагам, че в общия случай ще са повече жени, които (искат да) водят здравословен начин на живот или са последователки на всякакви „зелени“, „био“, „еко“ и „органик“ идеи. Също майките (и бащите), които се грижат за децата си със специфични изисквания (алергии, различни заболявания, свързани или не с храносмилателната система). Също и хората, спазващи хранителен режим, за да натрупат мускулна маса и да оформят желаните телесни части. Да не забравяме и вегетарианците, избягващи всякакви животински деривати.

Но като цяло, всички тези хора представляват само частица от населението. Кога последно ти напрегна очи, за да разчетеш на опаковката срока на годност, състава, името и адреса на производителя? Повечето хора гледат само марката, цената и евентуално хубавата опаковка, на която пише нещо за Gratis, Free, Extra или пък Bio, Organic и Natural (българските еквиваленти на тези етикети по-скоро будят съмнение, но и тях ги има и тях ги купуват).

Причината? Ами не е само една. На първо място, кой ти има време да обръща и преобръща пакет ориз например, за да намери накрая в една сгъвчица на опаковката труден за прочитане текст. А и дали ще е на български? И дори да е на български, как е преведен? Няма време за такива неща -- трябва да се напазарува набързо и хоп -- вкъщи да се изяде.

От друга страна, ако все пак човекът е решил да прочете какво пише, то го често го посрещат невероятни химични понятия (особено в козметиката) и екзотични имена на растения и животни. Да не говорим пък за онези съкращения с Е-та или така наречените Е-номера!

Всъщност да поговорим за тези Е-номера. Представляват кодовете на всички разрешени хранителни добавки, които се използват в рамките на Европейския съюз. Не са измислени, за да объркват потребителя или да спестяват място на опаковката (което на практика е така), а за да са стандартизирани и еднакви във всички европейски страни без оглед на езика. Разграничават се следните видове хранителни добавки по номера си след Е-то: оцветители (100-199), консерванти (200-299), антиоксиданти и киселинни регулатори (300-399), емулгатори/сгъстители и стабилизатори (400-499), подсладители и регулатори на киселинността (500-599), вкусови подобрители (600-699), антибиотици (700-799), други (900-999) и допълнителни (1100-1599).

Ако вече сте прочели всичко дотук и проявявате интерес, ето къде да прочетете още за Е-номерата:

• „Е200? Е300? - познай що е то или как да се опазим от добавките в храните“ - най-добрата статия на български в e-vestnik.bg
• „Е-номерата в етикетите на храните“ - статия в BB-Team на български
• „Е-номера и консерванти“ - преводна книга от немски на български на д-р Карин Кьоле, допълнена с полезна информация за българския потребител (българско законодателство, адреси на служби, сдружения)
• „E number“ - статия в англоезичната Wikipedia с обширен списък на кодовете и техните значения
• „E-numbers: the classification of food additives“ - кратка, но информираща статия на английски в общодостъпната енциклопедия h2g2 на BBC.co.uk
• „Chemical Safety of Food“ - рубрика с много практична информация за изискванията на ЕС и правните основания за тях
• Вижте и портала, посветен на безопасността на храните (част от сайта на Европейската комисия) с брошури на български (например за етикетите на храните)

И все пак надали ще тръгнете с книгата на д-р Кьоле под ръка в ежедневното си пазаруване? Или надали ще зареждате горните страници през GSM-а или PDA-а си и да плащате за Интернет трафика?

Има един много удобен и безплатен начин за бърза справка за Е-номерата, които срещнете в супермаркета -- да си свалите Java-приложение за мобилния си телефон, което дава името и вида на използваната добавка, както и предупреждения за опасност от алергични реакции, предизвикване на хиперактивност у децата, употребата на генно-модифицирани съставки и животински деривати.

За директно сваляне от телефона, въведете в браузъра си http://wap.dotek.cz/ с код за достъп после 8a97b3 и следвайте инструкциите. Файлът за сваляне е само 32KB (по-малко от 10 стотинки за трафика).

Освен да ви пожелая приятно и информирано пазаруване и хранене!

Фотографии (по реда на показване): stitch, mr brown, trashfood, http://www.dotek.cz/

Fujitsu-Siemens Amilo Li1705

Като ходих до Сити Център София, и по-точно до Техномаркет там, видях следната конфигурация:

• Brand: Fujitsu-Siemens Amilo Li1705 (NBTS7-LI3)
• CPU: Intel Core Duo T2450 (2.0GHz)
• Display: 15.4" WXGA Crystal View
• RAM: 2 GB DDR II
• HDD: 160 GB SATA
• Video card: VIA Unichrome Pro (up to 256 MB)
• Audio: AC'97 AUDIO
• DVD-RW Dual Layer
• WLAN 802.11 B/G
• Windows ® Vista Home Basic
• Тегло: 2.7 кг
• Международна гаранция

И каква е цената? Струва 1450 лв. с включено ДДС! Интересно ми е дали тази марка и специално дали тази серия си струва тези пари. Иначе никъде в българския Интернет не намерих по-добро съотношение цена-качество. Ако имате мнение, споделете го. :-)