23.10.2011 г.

Двулични медии. За неделните изборни класации

На 5 юли 2009 kihano пише в статията си “За Ганю и законите” за така наречените забавни класации, които стават “традиционни” в изборните недели:
[…] Мисля че на всички е ясно, че не става дума за никакви музикални класации. Става дума за огласяване на изборни резултати от течащия гласуване за народни представители. […]
[…] Тези агенции и граждани [които провеждат и участват в класациите] очевидно познават закона и знаят, че това което правят е подсъдно.[…]
[…] Защо, господа журналисти? С какво лице Вие, господа журналисти, утре ще изисквате от политици и държавни служители да спазват закона, след като при възможност самите Вие го заобикаляте? […] В живота най-трудно се научава защо не трябва да правиш неща, които никой не може да ти забрани да направиш.


Член 136 от Изборния кодекс на Републиката гласи:
Чл. 136. Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.
В явен разрез със закона, големите електронни медии публикуват “традиционни” класации на 23 октомври:
  1. “Класация на най-продаваните книги на антикварния пазар към 13:30 часа” и тук – за президент от “24 часа” и “Труд”, с любезното съдействие на Агенция “Фокус”
  2. КЛАСАЦИЯ НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО - за президент от “Vsekiden.com”
  3. КЛАСАЦИЯ НА НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ИМЕНА В СТОЛИЦАТА - за столичен кмет от “Vsekiden.com”
  4. Неделни класации – за президент от “Vesti.bg” с помощта на БГНЕС
  5. Филмова анкета на BNews – за президент
  6. Цветните борси в страната – от BNews за кметове
Изборният кодекс предвижда:
Чл. 299. Който наруши разпоредба на този кодекс, извън случаите по чл. 288 - 298, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 2000 лв.
Обръщам внимание на публикацията в “Дневник” (номер 3), която към момента е прочетена 23 764 пъти, докато следващата най-често четена статия (пак изборна, но за София) е прочетена само 5 513 пъти. Тоест няма да е пресилено да се каже, че между 4 и 10 пъти повече очи виждат и рекламите във всеки един информационен сайт, привлечени от “неделните класации”.
С глоба от 200 до 2000 лв, печалбите остават сигурни, въпреки нарушаването на закона. Апропо, редакцията на “Дневник” прояви невероятно лицемерие. В статията си “Как да гласувам” от 21 септември 2011 редакторите завършват:
Законът забранява 24 часа преди началото на изборния ден и до края му огласяването "под каквато и да е форма" на резултати от допитвания за гласуването. това означава, че традиционните в последните години забавни класации, чрез които медиите следяха изборните резултати в реално време, са забранени.
А, днес какво правите, драги? Забавните комиксови герои, антикварни книги, народни песни, температурни измервания са поредното доказателство, че законите в страната не се спазват дори и от медиите, които апелират за това. Такива ще са и резултатите след 19:00 часа – както сподели един приятел, “интересът към стоките от плод-зеленчуковите пазари - тиквата, картофа, моркова, ряпата и т.н.”. Гражданското общество не е общество на заобикаляне на законите.
Ако желаете да сигнализираме на ЦИК за нарушенията, оставете коментар. Нека се спазват законите от всички!

13.10.2011 г.

bob by M-tel. Нов мобилен оператор / bob тарифа

Обновление от 25.10.2011: още на 13 октомври Mobiltel анонсира новата марка и сайт www.bob.bg. Закупих си SIM карта за услугата, така че може да прочетете за впечатленията ми.
От началото на месец октомври в големите български градове могат да се срещнат така наречените “сини хора” -- младежи в кецове, сини костюми и шапки.. На пръв поглед се лутат безцелно, не говорят, вдигат шум, привличат внимание, но какво търсят остава предмет на догадки. Вече в няколко форума дискутират произхода и целта на тези “сини хора”, но загадката бързо бе разплетена.
 
 
В личния си блог Иво Апостолов, Интернет ентусиаст, разкрива, че така организираната акция е всъщност флашмоб рекламна кампания за навлизането на новия виртуален оператор bob от Мобилтел. Въпреки, че “сините хора” не са били информирани за продукта, който рекламират, за да не развалят ефекта от teaser кампанията, поне един от тях споменава името “БОБ”.
 
 

Какво е bob?

Марката bob съществува в Австрия от юли 2006 година1, като профилът на виртуалния оператор в алпийската страна се основава на две концепции. Името bob отразява именно това (best of both) – дискаунтър (1), който използва обаче мрежата на установен мобилен оператор (2). В австрийския случай, това е mobilkom (днес A1), а в България – Mobiltel.
 

 

 

Какво да очакваме?

Ако съдим по развитието на bob в Австрия, най-вероятно българският bob ще стартира като абонаментен план със собствен номерационен план и само с най-важното: разговори, съобщения и роуминг. Този план няма да има абонаментна такса, договорът ще може да се прекратява с едномесечно предизвестие, а цената за минута разговор към всички национални оператори ще е една и съща.
 
tisert
 
В момента австрийският bob е претърпял своеобразно развитие и предлага няколко плана, включително и предплатена карта, и допълнителен пакет за интернет, и мобилни телефони.
 
 

bob, малък двуличник или спасител?

Чрез концепцията за виртуален дискаунт (евтин) оператор се цели да се пробие на пазара на базовите мобилни услуги, без да се накърнява обаче имиджа на основната и по-скъпа марка (M-tel). Трета година други два виртуални оператора използват мрежата на Мобилтел, като предлагат единна цена за национални разговори – “News Mobile” (ребрандиран като “Ало, Да!) и “Petrol Mobile”. Само че, те са собственост респективно на “Вестникарска група България” ООД, издаващи “24 часа” и “Труд”, и “Петрол” АД.
 
Идеята е bob да се възприеме като отделна компания, която няма нищо общо с компанията майка Мобилтел – нещо, което бе цел и при старта на LOOP, но в последствие се превърна в по-особен тарифен план под марката на M-tel.
 
За последните 3 години клиентите на Mobiltel са намалели със 147 500 души2. За първите 6 месеца на 2011 компанията е отчела спад от 8,8% на средния приход от потребител в сравнение с миналогодишния период. Общите приходи за последните 3 години също бележат спад между 4 и 8 процента на годишна база. И докато част от този тренд се обяснява с корпоративни поглъщания и технологични инвестиции, Mobiltel свива приходите си и заради намаляващите цени за терминиране на едро, и заради свиващото се потребление2. Отделно, проникването на мобилни услуги в България се покачва на годишна база, което наред с намалелите приходи и ценово чувствителните потребители поставя Мобилтел през 2011 в ситуация, много подобна на тази, в която mobilkom Austria лансира bob, а именно3:

Austrian mobile penetration was 110.9% at the end of 3Q 06 compared to 102.6% at the end of 3Q 05. The market share of mobilkom austria decreased to 38.8% at the end of September 2006 compared to 39.5% in the same period of last year as the low price segment in which smaller competitors participated to a disproportionate degree grew faster than the overall market.


As a reaction to this market dynamic mobilkom austria introduced a no-frills offer under the name “bob” in July 2006. “bob” is a SIM-only contract product without a monthly fee offering low priced calls in Austria using mobilkom austria’s network. “bob” offers basic voice service including roaming and SMS.

 

 

Оздравяване

Стратегически погледнато, чрез bob Mobiltel се опитва да си върне изгубени клиенти и възстанови пазарния дял, без да накърнява и без това пострадалата си premium марка. Апропо, в оздравителния план, компанията пусна серии от имиджови кампании (слогана “Ти можеш”), като последната е признание към ролята на клиента, извиненение и молба от служителите за прошка под формата на колективна реч.
 
Разбира се, за маркетинговия отдел предварителното разкриване на “сините хора” може да е изглеждало нежелано, но фактът, че флашмобът из страната накара неколцина доволни и недоволни клиенти да се разровят из регистри и ангажират с новата марка, трябва да им донесе успокоение. Клиентите от своя страна може само да са доволни, че един от големите оператори в България ще предлага паралелно, надявам се, доста по-ниски цени от досегашните си.
 
Остават доста въпроси. Например, дали няма bob да “изяде” дял от по-скъпите (но и пълни с допълнителни услуги) M-tel планове (канибализъм), дали LOOP и Prima ще претърпят някакви промени, за да посрещнат новите реалности на комуникационния пазар и изобщо дали M-tel ще се възстанови от цяла година сътресения. Остава ни да видим или прогнозираме. Вие какво мислите?

26.06.2010 г.

Адвокат на дявола. За книгите в Интернет

Това е някак си неловко признание. Свалял съм книги от Интернет, без да платя. По няколко причини.


(CC) by ChernobylBob by-nc-sa

Първата е трудно намиращи се заглавия -- няма ги вече на пазара, няма ги дори и в местните библиотеки, или ако се намират, трудно може човек да се вреди или поръча книгата. Българите в чужбина практически нямат достъп до непреиздавани заглавия, независимо дали става за български или преводни такива. Съгласете се, че не може да ползваш български библиотеки от чужбина, без да платиш невероятни цени за международно междубиблиотечно заемане с цялата бюрократична сложност. Така например прочетох "Майстора и Маргарита" на Булгаков като файл, свален именно от chitanka.info преди няколко месеца. ИК "Фама", която понастоящем издава заглавието, е загубила от моето прочитане 14 лева (корична цена). Мога да ви споделя, че четенето на цял роман на екран беше недотам удобно преживяване. Книгата (или може би електронният четец) ще си остане предпочитаният носител за художествена литература и за продължителното четене по принцип. На ИК "Фама" обаче им обещавам, че ще им заплатя цената, когато купя книгата като подарък.

Втората причина е именно цената на книгите. Някои издания и статии (особено специализираната и научната литература) струват в порядъка на няколко десетки, дори стотици евро. Когато ги има някъде в Интернет безплатно, изкушението е твърде голямо. Дори и да си ги купиш, мисълта, че се предлагат за без пари, те кара да се чувстваш едва-ли не прецакан. А и много често не може да си позволиш по 300-400 евро за един единствен университетски учебник. Направо се чудя понякога как точно се формират такива цени. И тук си мисля, че всъщност бих заплатил 50-60 евро за хартиен учебник, ако получа и електронен вариант с гаранция за бъдещите му редакции и допълнения. От друга страна, тези PDF файлове са ми повече в удобство като справка, отколкото като пълноценни книги. Т.е. нямам спомен да съм прочел цял речник или ръководство.

На трето място, ще кажа, че съм свалял електронните версии на книги, които вече имам на хартия по простата причина, че се пренасят и съхраняват много по-лесно и не заемат ценно физическо пространство. Да не говорим за удобството от търсене на думи и фрази или пък писането на бележки по тях. Съвременните информационни технологии отварят огромни възможности пред създателите и потребителите на съдържание -- вижте например как множество печатни издания заживяха по нов аудио-визуално-интерактивен начин в Интернет.


(CC) by Katey Nicosia, by-nc-nd

Да, признанието е неловко, защото осъзнавам, че извършвам посегателство над чужди права. Не съм платил на авторите, нито на коректорите, нито на предпечатната подготовка, нито на разпространителите. Това е кражба и няма какво друго да е. Горните причини не са извинение. Не е извинение и целта -- за образователни цели, за духовно обогатяване и така нататък. Ако не можеш да откриеш нещо сега, просто ще потърсиш по-късно. Ако нямаш пари, пестиш, а не крадеш. Като нямаш място у дома си, пренареждаш и изхвърляш, а не завземаш тротоара или съседния имот. Но пък Интернет създаде тази култура на "тук и сега и безплатно" при консумацията на новини, видео, музика, текстове.

Един-единствен път платих за книга в електронен вариант -- и то директно на автора като дарение чрез банков превод. Той дори ми изпрати допълнително съдържание и сподели няколко съвета към книгата си. Почувствах се наистина поласкан. Защо му платих ли? Защото той бе поместил адрес за пряка връзка и защото работи самодейно. И защото не бе справедливо да открадна труда му, без да заплатя и стотинка. И защото можех сам да задам цената.

Не смятам обаче, че е редно да сваляме и четем труда на хора, без да им заплатим полагащото им се. За съжаление, не съществува и обективна "справедлива" цена. Нито пък приемам и формулировката за "пазарна" цена при интелектуалните продукти. Ако цените на електронните книги са поне наполовина на коричните цени и знам, че поне 50% от сумата отива пряко при автора на книгата, то тогава бих си купил "оригинала", вместо да избера "безплатното". Ще ми се издателите да ги бе грижа за качествени корекции, преводи със справки със специалисти и изящно оформление; ще ми се и да предлагаха безплатен преглед на част от книгата, а не клиширани анотации. Изобщо издателите не трябва да са дяволът, който гледа да спести по веригата на книгопроизводство в името на по-високата печалба, а двигателят за по-високо качество и удоволствие от четенето на повече носители на по-достъпна цена. Време е издателите да влязат в контакт с поколението на "тук и сега и безплатно" и да осъвременят процеса на "издаване".

Дотогава сигурно ще продължа да свалям електрнни книги и ще продължа да плащам на авторите, чийто труд наистина ме е образовал, одухотворил или забавлявал. На останалите -- няма, просто защото свалям, но не чета. Надявам се, че повече, а не по-малко, хора ще чувстват това морално задължение да върнат в замяна. Не е ли по-добре за издателя да му платиш нещо, отколкото нищо, като изтеглиш безплатно книга, дори ако издателят ти иска 5 пъти повече на корицата?