Във връзка със статията със заглавие Клас „Страх“ във в. Капитал от тази седмица публикувам няколко свои разсъждения. Прочетете коментарите на читателите, особено тази на Симион, който има поглед и от двете страни на печатните медии.
Абсолютно съм съгласен с мнението на Симион Патеев по-горе. По-скоро отразява липсата на регулативно съзнание у медиите, които единствено „произвеждат“ новини. За съжаление, освен проблема с ниската регулативна медийна функция, съществува и проблемът с липсващия контрол де факто (а не де юре). Кога за последно сте били свидетели на глоба, санкция, лихва, наказание? Всеки кара и паркира където му падне, изхвърля боклук навсякъде, лепи реклами навсякъде, бяга от училище, пуши в университета и в крайна сметка животът му е по-лесен и по-приятен. Трима преподаватели в Софийския вече говориха независимо един от друг за така нареченото състояние на аномия в българското общество, която започва с началото на прехода и продължава до днес. Аномията е липсата на норми (закон има, но липсва ефективен, физически контрол) и тя се усеща още повече. Агресията не е проблемът - тя е резултатът, вторично образвание. Принципно ненавиждам изкуственото присвояване на вина и отговорност след всеки нещастен случай, но пък съм с две ръце „за“, когато става дума за предварително поемане на същата вина и отговорност при справяне с проблемите. И Вълчев най-накрая да вземе да заяви твърди позиции КАК да санкционира неадекватното поведение, КАК да формира ценности чрез образователната система. Училището отмира откъм функцията „банка за знания“ (има книги, има Интернет) и е време да изгражда именно ценности, умения за справяне в социалния свят, умения за самообучение занапред, както и да подготвя езикови и професионални умения, търсени на сегашния пазар на труда. Или имаме липса на медиен/обществен/личен контрол, липса на предварителна отговорност и ясни планове, липса на ценности, неформирано образование, но наличие на ПР-техники за изместване фокуса на обществената чувствителност.
Публикации
