Показват се публикациите с етикет social. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет social. Показване на всички публикации

2.05.2008 г.

Нещо страшно - сеч в центъра на Варна!

На 30 април и 1 май общинска фирма във Варна се е заела с поголовно изсичане на дърветата в централната градинка до "Севастопол". Новината е от няколко часа и наистина е смразяваща!

Вижте снимки от мястото:

В последния линк Мария и Александър Христови разказват с думи и снимки за случилото се и за организирания протест на 2 май в 08:00 сутринта.

Честно казано, тази вечер като минавахме покрай "Севастопол" забелязах, че са рязали клони и че е някак си доста чисто. Помислих си, че е заради бараките, които махнаха наскоро, но уви - явно се разчиства територия за бъдещи интереси.

Няма просто как да има зелени площи в центъра, по-добре е да се построи нещо там. Изсеченото вече е изсечено; дано се засадят нови дървета там и/или се донесат големи саксии с палми. Не бива градинката да се превръща в обезлесено петно!

Снимката е от Absurdi.com.

19.04.2008 г.

Клас „Страх“ - погледът на „Капитал“ върху училищната агресия

Във връзка със статията със заглавие Клас „Страх“ във в. Капитал от тази седмица публикувам няколко свои разсъждения. Прочетете коментарите на читателите, особено тази на Симион, който има поглед и от двете страни на печатните медии.
Абсолютно съм съгласен с мнението на Симион Патеев по-горе. По-скоро отразява липсата на регулативно съзнание у медиите, които единствено „произвеждат“ новини. За съжаление, освен проблема с ниската регулативна медийна функция, съществува и проблемът с липсващия контрол де факто (а не де юре). Кога за последно сте били свидетели на глоба, санкция, лихва, наказание? Всеки кара и паркира където му падне, изхвърля боклук навсякъде, лепи реклами навсякъде, бяга от училище, пуши в университета и в крайна сметка животът му е по-лесен и по-приятен. Трима преподаватели в Софийския вече говориха независимо един от друг за така нареченото състояние на аномия в българското общество, която започва с началото на прехода и продължава до днес. Аномията е липсата на норми (закон има, но липсва ефективен, физически контрол) и тя се усеща още повече. Агресията не е проблемът - тя е резултатът, вторично образвание. Принципно ненавиждам изкуственото присвояване на вина и отговорност след всеки нещастен случай, но пък съм с две ръце „за“, когато става дума за предварително поемане на същата вина и отговорност при справяне с проблемите. И Вълчев най-накрая да вземе да заяви твърди позиции КАК да санкционира неадекватното поведение, КАК да формира ценности чрез образователната система. Училището отмира откъм функцията „банка за знания“ (има книги, има Интернет) и е време да изгражда именно ценности, умения за справяне в социалния свят, умения за самообучение занапред, както и да подготвя езикови и професионални умения, търсени на сегашния пазар на труда. Или имаме липса на медиен/обществен/личен контрол, липса на предварителна отговорност и ясни планове, липса на ценности, неформирано образование, но наличие на ПР-техники за изместване фокуса на обществената чувствителност.

2.12.2007 г.

Facebook Rips, или иматации на Фейсбук

Този ми пост е специално посветен на темата за плагиатството в областта на сайтовете за социални мрежи - и по-специално, на сайтовете имитации на Facebook.

Виждайки един хубав ден, че еди-колко си мои приятели са се присъединили към групата "Facebook in Bulgaria", реших да я посетя и да видя за какво става дума. И става дума за това, как няколко души "вече една година работим над българския facebook. Сайтът е много подобен на оригиналния facebook но е на български език". И о, чудо -наистина е много подобен! Сайтът се казва 3drasti.com и създателите му го възприемат именно като българска версия на Facebook.

Сред коментарите в групата "Facebook in Bulgaria" прочетох мнението на Диана Митова от Харвард: "За такива като вас: www.didimitova.com/facebookrips". Посетих въпросната страница и всъщност оттам разбрах, че Facebook вдъхновява доста хора да създават подобни уебсайтове, бих казал твърде подобни сайтове. Ето, вижте за какво иде реч:

Номинации в категория "Плагиатство на Facebook по концепция, съдържание и дизайн"

1. Desk.bg - рекламиран дори в родното Интернет-пространство като "българския Facebook", различията между него и оригинала са само в логото, цветовата организация и езика. Създателите му го определят на първа страница като "уникален инструмент за контакти с вашите реални познати!". Доколко е уникален, всеки може сам да реши.

2. 3drasti.com - също рекламиран като "българския facebook". Тук обаче мога да се съглася повече с това, особено поради безумните прилики между идеята и дизайна (цветовете) между този сайт и американския оригинал.

3. vkontakte.ru - оставяйки българските начинания, руският вариант е несъмнено достоверно изглеждащ. Руснаците донякъде може да ги разберем, особено като вземем предвид националната им политика на запазване и развитие на руския език за сметка на останалите (вижте крайната ми забележка по-долу). Но лично според мен, този сайт е най-сериозният претендент за плагиатор на Facebook досега.

4. xiaonei.com - също много достоен кандидат от Китай. И понеже не чета китайски, не мога да коментирам съдържанието на сайта, но цветовите сходства и разположение на елементите отново ми напомнят - не, ами направо ме насочват към американския социален уебсайт.

Оставам на вас да гласувате и изберете победителя в категорията "Плагиатство на Facebook". Ще добавя само, че наскоро екипът на американския сайт обяви, че работят по превеждането му на още няколко езика освен английски. Предполагам, че първите версии ще са на испански, португалски, китайски, френски, италиански и немски, а руският и българският ще почакат още известно време. И ако не друго, поне засега кирилицата прилично се възприема и използва във Facebook, което е един обещаващ старт.

А към новопоявяващите се претенденти за майстори на плагиатството бих цитирал пак Диана Митова: "За такива като вас: www.didimitova.com/facebookrips" :-)

Ново към юни 2008: Появи се още един сайт dotBulgaria.com, рекламиран като „българският Facebook“ от самия Максим Бехар. Вижте в блога на Еленко.